Добре съм. Чух се със съпругата си. Казахме си, че

„ Добре съм. Чух се със брачната половинка си. Казахме си, че се обичаме. Те са заболели с детето и по тази причина ги няма тук. От тук си отивам у дома ”, призна Данаил Веселинов.

„ Направиха ни безусловно цялостни изследвания и казахме, че сме като 20-годишни момчета. Ще пребивавам - ще се възползвам от свободата си. Местеха ни с капитана, с цел да сме надалеч от екипажа като мярка за сигурност. 4 месеца бяхме в една стая с един тв приемник и без право да излизаме на никое място. Това беше най-тежкият интервал. На всеки 15 дни се обаждахме по 3 минути у дома. Бяхме на кораба и отново в хотела. Изкарваха ни вечер да подишаме въздух в избрани моменти, не всеки ден. Храна и вода бяха обезпечени. Бяхме си зaтворници. Надеждите всеки ден бяха да се случи помирение, с цел да може да се приберем ”, споделя морякът. 

 

По думите му хутите са хвалили България, че прави най-вече за похитените си жители. „ Казваха, че за нас звънят и натискат най-вече. Вярвах, че сега, в който стана примирието, всеки един миг ще ни освободят. В понеделник техният водач направи изказване. Във въорник ни споделиха, че ще си вървим. Не си припомням тъкмо какво се случи в последните 24 часа, тъй като бяхме разчувствани, само че всичко мина доста гладко ”, каза още Веселинов.