Учителка пред Фрог нюз: Властта ме обрече на гибел. Няма да умра от вируса, а от глад и нищета
Добре, с ограниченията, които предприе властта против ковид, може и да умра от ковид. Но, откакто ни не разрешиха да работим, сигурно ще умра от апетит и мизерия. Всичко това ми наподобява като война за избиване на народа. Просто те обричат мен и доста хора на крах. Това сподели пред Фрог нюз преподавателката по британски Илиана Иванова, която има зад тила си над 30 години стаж.
Ето какво показа тя пред Фрог нюз, откакто ръководещите взеха решение да затворят езиковите центрове:
Г-жо Иванова, по какъв начин се отразяват ограничаващите ограничения против ковид върху хора със свободни специалности, като вашата?
Ние сме едни от най-засегнатите от ограниченията на ръководещите против ковид, тъй като разчитаме на работа, която ни се дава от езикови центрове. Те се затварят за повторно и на на процедура аз и сътрудниците ми още веднъж оставаме без работа. Не получаваме и помощ от страната. Оставени сме на ориста - всеки да се оправя кой както може. Имах напълно дребни спестявания, които ми помогнаха да свържа двата края при първото затваряне. С доста спестовност ми стигнаха да не умра от апетит. Разбира се, не ми е допустимо да заплащам сметки. Тъкмо в този момент започнахме отново работа и нов- още по-голям потрес. Този път той в действителност е голям, тъй като към този момент няма с какво да пребивавам. Край. Зная, че доста хора са в същото състояние. Ние няма от кое място да изкарваме средства.
Възможно ли е да организирате онлайн образование и по този начин да изкарвате, макари и дребни суми?
В тази обстановка, всеки гледа само да оцелява и на никого не му е до учене. Хората се усещат несигурни за утрешния си ден и по тази причина не влагат в образование. Учениците ми се отхвърлиха точно затова. Една от тях имаше малко кафене в бизнес постройка. Работещите в тази постройка ги уволниха, други минаха на домашна работа и нито един човек не влиза в кафето. Така банкрутира бизнеса й. Съвсем разбираемо се отхвърли от уроците. Всичко е обвързвано. Трябва сами да си организираме онлайн образование, което не е по никакъв начин на ниска цена. Ще би трябвало самичък да се обезпечиш механически, а това също е обвързвано с разход на доста, пари. Стоиш и си блъскаш главата от кое място да ги вземеш. Просто те обричат на крах. Това рефлектира и на здравословното ти положение. Всичко, което се случва, те извежда изцяло от строя.
Виждате ли някакъв излаз?
Не, единственото, което виждам, е че съм оставена на произвола на ориста. Сегашната възбрана да работим, се оказва пагубна за мен и сътрудниците ми.
Не ви ли вдъхват вяра думите на премиера Бойко Борисов от през днешния ден, който подреди на подчинените си министри да обгрижват всеки човек?
Той и първият път си ги приказва такива. Гледа те в очите и те лъже. Никой сътрудник не е получил никаква помощ. Хората са ги прибирали, че няма пари. Управляващите единствено си приказват, само че действително до нас нищо не стига. Мислила съм да взема заем за храна и обикновени потребности, само че нали би трябвало да го връщаш. А като нямаш сигурна работа, по какъв начин да стане. Банките незабавно ще те притиснат. Така с изключение на, че ще умреш от апетит, ще останеш и без жилища, на улицата. В момента с всички тези дейности, властта обрича мен и доста хора на гладна гибел. За първи път в живата ми се случва някой да ми забрани да работя, без действителна помощ.
Как смятате да продължите?
Изобщо не виждам по какъв начин ще пребивавам. Усещам ограниченията не като избавителни, а като опит за ликвидиране. За мен това е посягане върху живота ми. Мога да опиша за още доста хора в същото състояние. Освен да се апелирам Господ да ми помогне, различен вид не виждам. Такъв стрес в никакъв случай не съм преживявала в живота си. Извършват косвено ликвидиране. И никой не го е грижа. Прости ти споделят: “Можеш да умреш”.
Но тези ограничения се подхващат, с цел да се ограничи опцията от заразяване с ковид, който също може да отнеме човешки живот.
Не ме е боязън, че ще се заразя от ковид. Видя се, че това не е толкоз рискова болест, колкото първоначално ни я описваха. Добре, няма да се заразя и да умра от COVID-19, само че в случай че по този начин не престават нещата, сигурно ще умра от апетит и мизерия. Всеки ден, постепенно и осъзнавайки, че загивам. На кой болен мозък това му се коства, че е по-хуманно?! Всичко това ми наподобява като война за избиване на народа.
Интервю на Катя Илиева
Ето какво показа тя пред Фрог нюз, откакто ръководещите взеха решение да затворят езиковите центрове:
Г-жо Иванова, по какъв начин се отразяват ограничаващите ограничения против ковид върху хора със свободни специалности, като вашата?
Ние сме едни от най-засегнатите от ограниченията на ръководещите против ковид, тъй като разчитаме на работа, която ни се дава от езикови центрове. Те се затварят за повторно и на на процедура аз и сътрудниците ми още веднъж оставаме без работа. Не получаваме и помощ от страната. Оставени сме на ориста - всеки да се оправя кой както може. Имах напълно дребни спестявания, които ми помогнаха да свържа двата края при първото затваряне. С доста спестовност ми стигнаха да не умра от апетит. Разбира се, не ми е допустимо да заплащам сметки. Тъкмо в този момент започнахме отново работа и нов- още по-голям потрес. Този път той в действителност е голям, тъй като към този момент няма с какво да пребивавам. Край. Зная, че доста хора са в същото състояние. Ние няма от кое място да изкарваме средства.
Възможно ли е да организирате онлайн образование и по този начин да изкарвате, макари и дребни суми?
В тази обстановка, всеки гледа само да оцелява и на никого не му е до учене. Хората се усещат несигурни за утрешния си ден и по тази причина не влагат в образование. Учениците ми се отхвърлиха точно затова. Една от тях имаше малко кафене в бизнес постройка. Работещите в тази постройка ги уволниха, други минаха на домашна работа и нито един човек не влиза в кафето. Така банкрутира бизнеса й. Съвсем разбираемо се отхвърли от уроците. Всичко е обвързвано. Трябва сами да си организираме онлайн образование, което не е по никакъв начин на ниска цена. Ще би трябвало самичък да се обезпечиш механически, а това също е обвързвано с разход на доста, пари. Стоиш и си блъскаш главата от кое място да ги вземеш. Просто те обричат на крах. Това рефлектира и на здравословното ти положение. Всичко, което се случва, те извежда изцяло от строя.
Виждате ли някакъв излаз?
Не, единственото, което виждам, е че съм оставена на произвола на ориста. Сегашната възбрана да работим, се оказва пагубна за мен и сътрудниците ми.
Не ви ли вдъхват вяра думите на премиера Бойко Борисов от през днешния ден, който подреди на подчинените си министри да обгрижват всеки човек?
Той и първият път си ги приказва такива. Гледа те в очите и те лъже. Никой сътрудник не е получил никаква помощ. Хората са ги прибирали, че няма пари. Управляващите единствено си приказват, само че действително до нас нищо не стига. Мислила съм да взема заем за храна и обикновени потребности, само че нали би трябвало да го връщаш. А като нямаш сигурна работа, по какъв начин да стане. Банките незабавно ще те притиснат. Така с изключение на, че ще умреш от апетит, ще останеш и без жилища, на улицата. В момента с всички тези дейности, властта обрича мен и доста хора на гладна гибел. За първи път в живата ми се случва някой да ми забрани да работя, без действителна помощ.
Как смятате да продължите?
Изобщо не виждам по какъв начин ще пребивавам. Усещам ограниченията не като избавителни, а като опит за ликвидиране. За мен това е посягане върху живота ми. Мога да опиша за още доста хора в същото състояние. Освен да се апелирам Господ да ми помогне, различен вид не виждам. Такъв стрес в никакъв случай не съм преживявала в живота си. Извършват косвено ликвидиране. И никой не го е грижа. Прости ти споделят: “Можеш да умреш”.
Но тези ограничения се подхващат, с цел да се ограничи опцията от заразяване с ковид, който също може да отнеме човешки живот.
Не ме е боязън, че ще се заразя от ковид. Видя се, че това не е толкоз рискова болест, колкото първоначално ни я описваха. Добре, няма да се заразя и да умра от COVID-19, само че в случай че по този начин не престават нещата, сигурно ще умра от апетит и мизерия. Всеки ден, постепенно и осъзнавайки, че загивам. На кой болен мозък това му се коства, че е по-хуманно?! Всичко това ми наподобява като война за избиване на народа.
Интервю на Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ