ИИ ще помага да търсим живот на Марс
Добре е да се приказва доста за намирането на следи от живот на Марс, само че би трябвало да знаем и къде да търсим. Има доста земя за покриване. Марс има съвсем същата повърхност на сушата като Земята, с една съществена разлика. Хвърлете камък на Земята и той евентуално ще се приземи някъде, където има живот. Историята на живота на Марс обаче е под огромен въпрос.
Изкуственият разсъдък и машинното образование могат да създадат търсенето на живот на Марс доста по-малко мъчно, съгласно „ Нейчър Астрономи “. Международен екип от откриватели, управителен от астробиолога Кимбърли Уорън-Роудс от Института SETI, сподели, че тези принадлежности могат да разпознават скрити модели в географски данни, които биха могли да демонстрират съществуването на признаци на живот.
" Нашата рамка ни разрешава да съвместим силата на статистическата екология с машинното образование, с цел да открием и предскажем моделите и разпоредбите, по които природата оцелява и се разпределя в най-суровите пейзажи на Земята ", изяснява Уорън-Роудс. " Надяваме се, че други екипи по астробиология ще приспособяват нашия метод за картографиране на други обитаеми среди и биосигнали. С помощта на тези модели ще можем да разработим самостоятелни пътни карти и логаритми, които да насочват роувърите към местата с най-голяма възможност да приютяват минал или сегашен живот - без значение какъв брой прикрит или необичаен е той. "
Има едно място на Земята, което поразително наподобява на сухите равнини на Марс. Това е пустинята Атакама в Чили, едно от най-сухите места на планетата, където не е имало дъжд до десетилетия. Дори на това негостоприемно място може да се открие живот, прикрит даже и подземен.
Уорън-Роудс и сътрудниците ѝ се концентрират върху район на границата сред пустинята Атакама и платото Алтиплано, наименуван Салар де Пахонел. Този басейн е антично речно корито и е един от най-хубавите аналози на марсианската среда на Земята. На 3541 м тя е с огромна надморска височина и след това е мощно изложена на ултравиолетови лъчи. Освен това е с ниско наличие на О2 и е извънредно суха и солена... и въпреки всичко някак си там може да се открие живот, който живее в минерални формирания.
Върху повърхност от 2,78 кв. км откривателите деликатно вършат 7765 фотоси и 1154 проби, търсейки присъщите биосигнали, които издават съществуването на фотосинтезиращи микроби. Те употребявали и дронове, с цел да създадат въздушни фотоси, които да симулират изображенията, получени от спътниците, които обикалят към Марс, и добавили 3D топографски карти. Цялата тази информация по-късно е подадена към конволюционни невронни мрежи (CNN), с цел да се образова изкуственият разсъдък да разпознава структури в басейна, за които е по-вероятно да гъмжат от живот.
Изследователите откриват микрохабитати. Микробите били мощно привлечени от сектори от алабастър - финозърнеста, пореста форма на гипса, която задържа вода.
Екипът открива, че тези алабастрови микрохабитати са " съвсем универсално населявани " и съставляват най-надеждния предсказващ фактор за биосигналите, което допуска, че наличието на вода е главният фактор за разпределението на микрохабитатите.
За търсенето на живот на Марс по-важно е, че CNN са разрешили на откривателите да разпознават вярно биосигнатури в 87,5% от случаите, спрямо до 10% при инцидентни търсения. Това понижава размера на терена, който би трябвало да покрият, с невероятните 85 до 97 %.
" Както за въздушните изображения, по този начин и за наземните данни в сантиметров мащаб моделът сподели висока дарба за прогнозиране на съществуването на геоложки материали, за които е мощно евентуално да съдържат биосигнатури ", споделя компютърният академик Фреди Калайцис от Оксфордския университет в Обединеното кралство. " Резултатите съответстваха добре с наземните данни, като разпределението на биосигнатурите беше мощно обвързвано с хидрологичните характерности. "
Следователно методът наподобява има голям брой преимущества. Работата демонстрира обещаващи благоприятни условия за идентифициране на живот на Марс. И може да помогне за идентифицирането на други биосигнатури тук, на Земята. /БГНЕС
Изкуственият разсъдък и машинното образование могат да създадат търсенето на живот на Марс доста по-малко мъчно, съгласно „ Нейчър Астрономи “. Международен екип от откриватели, управителен от астробиолога Кимбърли Уорън-Роудс от Института SETI, сподели, че тези принадлежности могат да разпознават скрити модели в географски данни, които биха могли да демонстрират съществуването на признаци на живот.
" Нашата рамка ни разрешава да съвместим силата на статистическата екология с машинното образование, с цел да открием и предскажем моделите и разпоредбите, по които природата оцелява и се разпределя в най-суровите пейзажи на Земята ", изяснява Уорън-Роудс. " Надяваме се, че други екипи по астробиология ще приспособяват нашия метод за картографиране на други обитаеми среди и биосигнали. С помощта на тези модели ще можем да разработим самостоятелни пътни карти и логаритми, които да насочват роувърите към местата с най-голяма възможност да приютяват минал или сегашен живот - без значение какъв брой прикрит или необичаен е той. "
Има едно място на Земята, което поразително наподобява на сухите равнини на Марс. Това е пустинята Атакама в Чили, едно от най-сухите места на планетата, където не е имало дъжд до десетилетия. Дори на това негостоприемно място може да се открие живот, прикрит даже и подземен.
Уорън-Роудс и сътрудниците ѝ се концентрират върху район на границата сред пустинята Атакама и платото Алтиплано, наименуван Салар де Пахонел. Този басейн е антично речно корито и е един от най-хубавите аналози на марсианската среда на Земята. На 3541 м тя е с огромна надморска височина и след това е мощно изложена на ултравиолетови лъчи. Освен това е с ниско наличие на О2 и е извънредно суха и солена... и въпреки всичко някак си там може да се открие живот, който живее в минерални формирания.
Върху повърхност от 2,78 кв. км откривателите деликатно вършат 7765 фотоси и 1154 проби, търсейки присъщите биосигнали, които издават съществуването на фотосинтезиращи микроби. Те употребявали и дронове, с цел да създадат въздушни фотоси, които да симулират изображенията, получени от спътниците, които обикалят към Марс, и добавили 3D топографски карти. Цялата тази информация по-късно е подадена към конволюционни невронни мрежи (CNN), с цел да се образова изкуственият разсъдък да разпознава структури в басейна, за които е по-вероятно да гъмжат от живот.
Изследователите откриват микрохабитати. Микробите били мощно привлечени от сектори от алабастър - финозърнеста, пореста форма на гипса, която задържа вода.
Екипът открива, че тези алабастрови микрохабитати са " съвсем универсално населявани " и съставляват най-надеждния предсказващ фактор за биосигналите, което допуска, че наличието на вода е главният фактор за разпределението на микрохабитатите.
За търсенето на живот на Марс по-важно е, че CNN са разрешили на откривателите да разпознават вярно биосигнатури в 87,5% от случаите, спрямо до 10% при инцидентни търсения. Това понижава размера на терена, който би трябвало да покрият, с невероятните 85 до 97 %.
" Както за въздушните изображения, по този начин и за наземните данни в сантиметров мащаб моделът сподели висока дарба за прогнозиране на съществуването на геоложки материали, за които е мощно евентуално да съдържат биосигнатури ", споделя компютърният академик Фреди Калайцис от Оксфордския университет в Обединеното кралство. " Резултатите съответстваха добре с наземните данни, като разпределението на биосигнатурите беше мощно обвързвано с хидрологичните характерности. "
Следователно методът наподобява има голям брой преимущества. Работата демонстрира обещаващи благоприятни условия за идентифициране на живот на Марс. И може да помогне за идентифицирането на други биосигнатури тук, на Земята. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ