Люлински епос: „Аз съм по-голям от всички СНИМКИ
Добре пристигнали в София – града на шаманския урбанизъм, разрушените плочки и свещените МПС-та, които се паркират не по потребност, а по его. Днес ви представяме: " Аз съм номер едно ", с регистрация Сухопътни войски 7722 СН – новият настойник на тротоарите в Люлин 2.
Не просто паркиране. Това е философия. Върху тротоар? В локва? До входа на блока? Под прозореца на някого? Върху всякаква логичност?... Да, тъй като в града, в който плочките са капан за глезени, а бордюрите – спомен от предишното, един човек взема решение, че дупките, калта и зеленото не стигат – и ни сервира и бонус: автомобилна укрепление сред хората и естественото прекосяване.
Столичен жанр: Тротоарът не е за вървене, а за прегазване
Какво е тротоарът в София? Място за умерено вървене с детето? Не. Място за майки с колички? Разбира се, че не. Пространство за хора с увреждания? Само в случай че могат да летят. Паркомясто за самоназначил се цар на бетонната джунгла? Ето това към този момент – ДА.
Тук не става дума за липса тук-там. Става дума за липса на схващане. Защото някои хора считат, че имат право да спрат върху всичко. Дърво? Ще се наведе. Тротоар? Ще го смачкат. Пешеходец? Да заобиколи – с почитание.
А къде са институциите? Общински инспекторат? В хибернация. Паяк? По-рядък и от сова в Люлин. Политика за устойчива градска среда? Устойчиво изчезнала. Докато Столична община приказва за „ визия за София 2050 “, в Люлин действителността е кална, разрушена и задръстена от самоволие.
Един въпрос остава: Кога тротоарът отново ще стане тротоар, а не алея на самозабравени водачи с задача?
Има столици с пешеходни зони, велоалеи и инфраструктура. А има и столици, в които дърво с клони в прозореца ти е по-малък проблем от паркирания на тротоара автомобил. Изберете в коя столица желаете да живеете.
Снимки: Facebook
Не просто паркиране. Това е философия. Върху тротоар? В локва? До входа на блока? Под прозореца на някого? Върху всякаква логичност?... Да, тъй като в града, в който плочките са капан за глезени, а бордюрите – спомен от предишното, един човек взема решение, че дупките, калта и зеленото не стигат – и ни сервира и бонус: автомобилна укрепление сред хората и естественото прекосяване.
Столичен жанр: Тротоарът не е за вървене, а за прегазване
Какво е тротоарът в София? Място за умерено вървене с детето? Не. Място за майки с колички? Разбира се, че не. Пространство за хора с увреждания? Само в случай че могат да летят. Паркомясто за самоназначил се цар на бетонната джунгла? Ето това към този момент – ДА.
Тук не става дума за липса тук-там. Става дума за липса на схващане. Защото някои хора считат, че имат право да спрат върху всичко. Дърво? Ще се наведе. Тротоар? Ще го смачкат. Пешеходец? Да заобиколи – с почитание.
А къде са институциите? Общински инспекторат? В хибернация. Паяк? По-рядък и от сова в Люлин. Политика за устойчива градска среда? Устойчиво изчезнала. Докато Столична община приказва за „ визия за София 2050 “, в Люлин действителността е кална, разрушена и задръстена от самоволие.
Един въпрос остава: Кога тротоарът отново ще стане тротоар, а не алея на самозабравени водачи с задача?
Има столици с пешеходни зони, велоалеи и инфраструктура. А има и столици, в които дърво с клони в прозореца ти е по-малък проблем от паркирания на тротоара автомобил. Изберете в коя столица желаете да живеете.
Снимки: Facebook
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ