Коя е лейди Странгфорд? Днес името й носят улици в Пловдив и София
Добре пристигнали в поредицата ни с имената на улиците. Тази неделя ще ви срещнем с дамата, която обичала България.
Лейди Емили Ан Смайт, виконтеса Странгфорд (на англ. Emily Anne Smythe, Viscountess Strangford, 1826 – 1887) е британска общественичка, пътешественичка, човеколюбец и една от най-значимите радетелки за българската идея по време на Априлското въстание и след Освобождението.
Тя е родена през 1826 година в фамилията на английския морски адмирал сър Френсис Бофорт – основател на известната канара за премерване на силата на ветровете, и Алиша Магдалина Бофорт. Има четирима братя и две сестри. Младостта ѝ минава в пътувания с кораба на татко ѝ, прекарвания, които през 1858 година взема решение да опише в книга.
През 1861 година в Лондон издава двутомния труд „ Египетски гробници и сирийски светилища “, който добива известност за времето си. Книгата получава остра критика от Пърси Елън Фредерик Уилям Смит, 8-и виконт Странгфорд – посланик и ориенталист. Въпреки рецензията сред двамата поражда дълбока връзка и през 1862 година подписват брак.
Съпругът ѝ, лорд Странгфорд, дълготраен посланик в Истанбул и експерт по Източния въпрос, изиграва значима роля в представянето на българската национална еднаквост пред английската общност. Той пръв декларира, че при упадъка на Османската империя точно българите ще заемат водещо място на Балканите. След неговата гибел през 1869 година лейди Странгфорд редактира и разгласява част от неговите писания, а самата тя се посвещава на здравна и благотворителна активност.
Вдъхновена от завещаната от брачна половинка ѝ обич към българите, лейди Странгфорд реагира остро на известията за жестокото потушаване на Априлското въстание (1876). Тя основава фондацията Bulgarian Peasant Relief Fund, посредством която събира съвсем 30 000 английски лири.
През септември 1876 година идва в България и до пролетта на 1877 година основава и оборудва шест лечебни заведения в най-пострадалите региони – Батак, Радилово, Перущица, Панагюрище, Карлово и село Петрич. Освен това посещава десетки селища в Пловдивско и Пазарджишко, където раздава облекла, храни, медикаменти и мебелировка на оживелите. Иван Вазов ѝ посвещава стихотворението „ На леди Странгфорд “ в сборника „ Тъгите на България “.
По време на Англо-египетската война (1882) отпътува за Египет и открива болничното заведение „ Виктория “ в Кайро. За своята благотворителна активност е удостоена от кралица Виктория с Ордена на Червения кръст.
През 1884 година лейди Странгфорд посещава още веднъж България, където показва удовлетворение от напредъка на страната след Освобождението. Малко по-късно събира средства за изграждане на болница в Порт Саид.
През март 1887 година, макар влошеното си здраве, тя отплава към Египет, с цел да открие новата болница. По време на пътуването обаче получава мозъчен инсулт и умира на 12/24 март 1887 година на борда на кораба. Тялото ѝ е балсамирано в Неапол и върнато в Англия, където е заровена до брачна половинка си.
Лейди Странгфорд остава в историята като състрадателна и решителна жена, която съчетава интелектуални и филантропски старания в работа на хората. В България нейната активност е знак на интернационалната поддръжка за българската национална идея и страданията на народа след Априлското въстание.
В нейна чест са кръстени улици в Пловдив и София. В Батак пък е издинат нейн монумент, както и паметни плочи в Копривщица и Радилово.
Лейди Емили Ан Смайт, виконтеса Странгфорд (на англ. Emily Anne Smythe, Viscountess Strangford, 1826 – 1887) е британска общественичка, пътешественичка, човеколюбец и една от най-значимите радетелки за българската идея по време на Априлското въстание и след Освобождението.
Тя е родена през 1826 година в фамилията на английския морски адмирал сър Френсис Бофорт – основател на известната канара за премерване на силата на ветровете, и Алиша Магдалина Бофорт. Има четирима братя и две сестри. Младостта ѝ минава в пътувания с кораба на татко ѝ, прекарвания, които през 1858 година взема решение да опише в книга.
През 1861 година в Лондон издава двутомния труд „ Египетски гробници и сирийски светилища “, който добива известност за времето си. Книгата получава остра критика от Пърси Елън Фредерик Уилям Смит, 8-и виконт Странгфорд – посланик и ориенталист. Въпреки рецензията сред двамата поражда дълбока връзка и през 1862 година подписват брак.
Съпругът ѝ, лорд Странгфорд, дълготраен посланик в Истанбул и експерт по Източния въпрос, изиграва значима роля в представянето на българската национална еднаквост пред английската общност. Той пръв декларира, че при упадъка на Османската империя точно българите ще заемат водещо място на Балканите. След неговата гибел през 1869 година лейди Странгфорд редактира и разгласява част от неговите писания, а самата тя се посвещава на здравна и благотворителна активност.
Вдъхновена от завещаната от брачна половинка ѝ обич към българите, лейди Странгфорд реагира остро на известията за жестокото потушаване на Априлското въстание (1876). Тя основава фондацията Bulgarian Peasant Relief Fund, посредством която събира съвсем 30 000 английски лири.
През септември 1876 година идва в България и до пролетта на 1877 година основава и оборудва шест лечебни заведения в най-пострадалите региони – Батак, Радилово, Перущица, Панагюрище, Карлово и село Петрич. Освен това посещава десетки селища в Пловдивско и Пазарджишко, където раздава облекла, храни, медикаменти и мебелировка на оживелите. Иван Вазов ѝ посвещава стихотворението „ На леди Странгфорд “ в сборника „ Тъгите на България “.
По време на Англо-египетската война (1882) отпътува за Египет и открива болничното заведение „ Виктория “ в Кайро. За своята благотворителна активност е удостоена от кралица Виктория с Ордена на Червения кръст.
През 1884 година лейди Странгфорд посещава още веднъж България, където показва удовлетворение от напредъка на страната след Освобождението. Малко по-късно събира средства за изграждане на болница в Порт Саид.
През март 1887 година, макар влошеното си здраве, тя отплава към Египет, с цел да открие новата болница. По време на пътуването обаче получава мозъчен инсулт и умира на 12/24 март 1887 година на борда на кораба. Тялото ѝ е балсамирано в Неапол и върнато в Англия, където е заровена до брачна половинка си.
Лейди Странгфорд остава в историята като състрадателна и решителна жена, която съчетава интелектуални и филантропски старания в работа на хората. В България нейната активност е знак на интернационалната поддръжка за българската национална идея и страданията на народа след Априлското въстание.
В нейна чест са кръстени улици в Пловдив и София. В Батак пък е издинат нейн монумент, както и паметни плочи в Копривщица и Радилово.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ