Да живееш в Онландия
Добре пристигнали в Онландия!
Добре си живеем тук. Всичко е прелестно и цветно. В ежедневната преса Нюзфийд постъпват всяка секунда ухилени селфита, най-изискани блюда, жизнерадостни хора и животни, житейски мъдрости, на които би завидял всеки мъдрец. Тук живеем в естетика и съгласие. Тук всички сме щастливи, слаби, красиви, богати. Тук всеки ден е „ безоблачен “ и „ ухилен “. Всеки се усеща „ блажен “ или „ късметлия “.
Добре пристигнали в Офф-ландия!
Тук не си живеем чак толкоз добре. Не всичко е прелестно и цветно. По-скоро е тъмно и сиво. Човекът не вижда индивида, взаимоотношенията са мощно осакатени заради влечението на всеки да не изостава със събитията в Онландия. Тук бродят изнервени, намръщени, изморени тела, приютили още по-изнервени, намръщени и изморени душИ.Тук всеки се оплаква. Тук можеш да видиш удивителни забележителности като човек, четящ книга в парка да вземем за пример. Дори да не го забележиш онлайн, след това безусловно ще го видиш в Онландия, тъй като по-досетливите от теб са го снимали и описали като извънреден феномен. Тук събитията са наужким, в случай че не бъдат увековечени и споделени с хиляди непознати в Онландия. Тук сме самотни и тъжни. Не живеем в естетика и съгласие. Тук снимаме непознатата драма „ за няколко лайка повече “ в оня, „ същинския “ свят. Тук се хвърляме на клаксона при всяко забавяне; изричаме най-големи обиди за най-малки прегрешения; не демонстрираме никаква толерантност към другите; не изпитваме никакво съчувствие към непознатата болка; най-естествени прояви на доброта възприемаме като колосални подвизи; привикнали сме да съществуваме по инерция и да оставаме безразлични; носим се по течението на апатията и неналичието на внимание към всичко, което излиза отвън рамките на грубия ни персонален интерес; нравствените полезности са забравена територия; подлагаме на критика безпощадно съгражданите, страната, управниците; постоянно някой различен ни е виновен; споделяме физически едно пространство, само че не и емоционално; ни минимум не ни е грижа за планетата, която обитаваме; живеем ден за ден, без да се интересуваме какво завещаваме на идващите генерации като естествени запаси и като духовно завещание.
Добре пристигнали в Офландия! Тук се разхождат изстрадали, намусени, сиви хора. Някои избират бягство към Онландия, други – към непозната географска широчина. Трети остават. Защото им пука. Защото душите им още са цветни. Защото се пробват да осмислят живота си оттатък зарядното на телефона. Ако ги срещнете по пътя си, безусловно им кажете, че светът има потребност от тях. Едва ли е допустимо да напуснем Онландия изцяло и вечно и дано бъдем положителни, усмихнати и съпричастни онлайн. Важното обаче е да оставаме такива и офлайн.
Автор: Цветелина Велчева
