Добре де, не ви ли омръзна вече? Не ви ли

Добре де, не ви ли омръзна към този момент? Не ви ли омръзна да хабите сила, без в действителност да сте наясно за какво? Наистина наясно, а не тъй като някой си споделил нещо във Фейсбук, по тв приемника или в кръчмата.
Като Стратегията за детето. Ей, в случай че по този начин се хвърляхме по други основополагащи въпроси, в действителност щеше да е земен парадайс пустата България. Въпросната тактика е документ, който подлежеше на разискване. Повтарям – на разискване! Потретвам – на разискване. Обсъждане значи някой да предложи нещо, различен да каже дали го поддържа или не го поддържа, за какво не го поддържа, да предложи друго, след това да се търсят допирни точки и да се одобряват единствено неща, по които има публичен консенсус. И даже тогава, когато една тактика бъде призната, тя не се трансформира в закон в цялостния смисъл на думата – тя е проект, с който да се гонят сложени цели, само че в случай че те не бъдат изпълнени, никога от това не следва глоба т.е. санкции, както се случва при закона. Или като за изперкали тролове – няма да ви вземат децата от обществената полиция – нито в България, нито в Норвегия! Най-малкото тъй като в България обществените работят за даже под минимална заплата, а за толкоз изобщо не си мърдат пръста, до момента в който на Норвегия децата в България са ѝ през белите нощи!
Но поради неистовия писък във Фейсбоклук на хора, които рядко обичат да употребяват мозъка си, този развой на разискване беше спрян. Защото, Началника брани остатъците от рейтинга си също толкоз неистово – с изключение на да групирам партии и партийки с от дълго време напечатани политически некролози, събира и лайкове във Фейсбук - от който върже, а не останаха доста, които да вържат. Така в този момент останахме без проект за бъдещето на бъдещето си. Но в България за нищо нямаме проект, тъй че какво пък толкова – за някакви си там деца дали ще вършим проект по какъв начин да ги създадем пълноценна част от обществото, по какъв начин да ги образоваме, по какъв начин да ги пазим да са здрави, няма никакво значение. То и какво да вършим проект за едно прогнило общество...
Всъщност не е да нямаме напълно проект за нищо. Имаме за едно нещо – да се тръшкаме по милиард пъти в обществени мрежи и в политическия ни живот дали Русия или Съединени американски щати са ни отговорни и да бродим по пътищата на историята, че да се убеждаваме взаимно кой е отговорен, без в действителност да проумяваме. Не са те – ние сме си отговорни. Виновни сме си, тъй като даваме да ни водят хора, които получават на баницата мекото или от Изток, или от Запад. А Русия и Съединени американски щати просто си пазят ползите – както са правели постоянно. Но вместо да го разберем, към момента огромна част от целокупното ни общество продължава да се връзва на номера " фили и фоби ". А го прави, тъй като не можем да погледнем напред – ние все се оглеждаме по чии стъпки да вървим, вместо да тръгнем по собствен път. И по какъв начин да тръгнем - не желаеме даже тактика да си начертаем накъде да вървим!
Автор: Ивайло Ачев