Алоис фон унд цу Лихтенщайн – Принц от Алпите
Добре че се отби през Вадуц министър председателят Бойко Борисов на път за Световния стопански конгрес в Давос, та да си спомним отново за Лихтенщайн. Алпийското княжество, сгушено върху своите 160 квадратни километра сред Швейцария и Австрия, построило си преди години съмнителната известност на „ данъчен парадайс “ и обичано леговище на милионери, олигарси и холивудски звезди.
Образ, от който в Лихтенщайн работеха интензивно да се отърват последното 1+ десетилетие и на практика към този момент не попадат в нито един от описите на “офшорни зони ” на другите международни контролни органи. Но не престават да са световен финансов и банков център.
Не дребна заслуга за това има несъмнено, изпълняващият длъжността монарх, принц Алоис декор унд цу Лихтенщайн, който ръководи от името на татко си принц Ханс-Адам II, от 2004 година насам. Оттам и двете спомагателни ангажименти “унд цу ” в купата, да обозначат че баш монархът е още жив и следи нещата от близко, освен от високо.
Бащата на принц Алоис е този, който влага доста от въздействието си през 1970-те и 1980-те, с цел да издигне профила на княжеството до международен финансов център и един от най-луксозните курорти за свръх-богатите. Преди да реши да се отдръпна и трансферира ръководството в ръцете на първородния си наследник Алоис Филип Мария декор Лихтенщайн, граф Ритберг. И да му се редуцира малко купата на последния, когато се среща с български министър председател.
Иначе за княжеството му какво да кажем?! Тридесет и седемте хиляди жители на Лихтенщайн имат един от най-високия БВП (БВП) на глава от популацията в света и са трайно в челната тройка на класациите на страните с най-голям витален стандарт на планетата. На 2500 метра междинна надморска височина, посред Алпите, е по този начин. Безработицата в страната публично е към 1,5 %, а за престъпността няма смисъл да приказваме. По публични данни този век в Лихтенщайн още не е осъществявано ликвидиране, а локалните хора не престават всеобщо да не си заключват вратите на къщите, когато излизат до магазина. Властите от време на време провеждат медийни акции, с цел да им припомнят.
Униформените служители на реда в страната са 91 души на брой, 65 от които са ангажирани с контрола на пътното придвижване. Затворите са на практика празни, а за присъди над две години изпращат прегрешилите в австрийски зандани. Винаги чудноват факт е армията на Лихтенщайн, която не съществува от 1868 година, когато е разпусната по финансови съображения. Но две години по-рано записва първото си и само присъединяване във война – Австрийско-Пруската от 1866 година Тогавашният принц изпратил на страната на Австроунгарската империя 80 души, с предварителната спогодба да имат единствено поддържаща роля и да не вземат участие в директни сражения. И от войната във Вадуц се завърнали 81 боеца. Пътьом към тях се включил един италиански обущар, който странствал из Европа в търсене на работа.
Сигурността на границите на страната сега се подсигурява по контракт от въоръжените сили на Австрия и Швейцария. Които примерно през 2004 година командироваха за една нощ 300 свои служители на реда да охраняват Вадуц по време на квалификационния мач за Европейското състезание по футбол Лихтенщайн-Англия. Заради британските последователи, както се досещате и за спокойствието на локалните планинци.
С което се връщаме на основния ни воин принц Алоис декор унд цу Лихтенщайн, правоприемник на династията, която ръководи алпийското княжество от над 300 години. Алоис Филип Мария е роден на 11 юни 1968 година в замъка Вадуц, където и израства. След като се дипломира в гимназията в града, Алоис приключва елитната английска военна академия “Сандхърст ” и с чин лейтенант служи шест месеца в английските въоръжени сили в Хонконг и Лондон. С пагоните на рамо бъдещият монарх на Лихтенщайн взема тапия по право от университета в Залцбург през 1993 година и в идващите три години работи в счетоводна адвокатска фирма в Лондон. През май 1996 година принц Алоис се завръща във Вадуц и поема ръководството на персоналните финансови активи на татко си Ханс-Адам II. Който му трансферира ръководството през 2004 година с одобрени година по-рано с новата конституция на Лихтенщайн, право на несъгласие върху законите, одобрявани от Народното събрание и право да назначава съдиите.
Запази правото си на несъгласие с референдум
След дългогодишни брожения към легализирането на абортите в Лихтенщайн, в страната през 2011 година се създаде референдум, по време на акцията на който принц Алоис заплаши да наложи несъгласие върху резултата от националното допитване, в случай че той е позитивен. Алпийците отхвърлиха узаконяването на абортите, само че на идната година си проведоха референдум, дали да лишават от принца правото му на несъгласие върху допитвания с смяна на конституцията. Е, 75 % от “гражданите ” на Лихтенщайн решиха, чe се усещат по-добре като “поданици ” на принца.
За него
Модел за подражателство
Принц Алоис е модел за подражателство за политическите водачи, тъй като не си разрешава политиката да вземе превес над личните му верски убеждения. И като практикуващ католик – за разлика от някои видни американски политици, които обществено се изявяват като уверени католици – не има вяра, че може да отделя вярата от обществените му отговорности, изключително по толкоз значим въпрос (б.р. – като легализирането на абортите в Лихтенщайн). И е прав да упражни правото си на несъгласие, тъй като го прави не от персонална волност, а с цел да отбрани хората от един неправдив закон. Като поръчител на справедливостта за бъдещите неродени жители на Лихтенщайн, той постъпва в действителност отговорно.
Франсис Филипс, публицист за изданието “Католик Хералд ”, към дебата за абортите в Лихтенщайн през 2012 година
Гордеем се с принца
Гордея се с принц Алоис персонално! За това че не направи компромис и отхвърли да се поддаде на натиска.
Д-р Йозеф Зайверт, професор по философия в Международната фолософска академия на Лихтенщайн, след референдума през 2012 година
Лице от тълпата на улицата
Гражданите на Лихтенщайн са привикнали да се сблъскват с него (б.р. – принц Алоис) на улицата, в компанията на брачната половинка му, принцеса София и техните четири деца. Излезли да пазарят или просто да се покаже в някое от дребните кафенета, сгушени сред огромните лъскави здания на банките и магазините за сувенири, цялостни със стенни часовници с кукувици. И с мнозина си беседва на малко име. Фамилиарното отношение не е в двете посоки – към него се обръщат с “Ваше Величество ”.
Ник Мио, публицист, за английския ежедневник “Дейли Телеграф ”
Образ, от който в Лихтенщайн работеха интензивно да се отърват последното 1+ десетилетие и на практика към този момент не попадат в нито един от описите на “офшорни зони ” на другите международни контролни органи. Но не престават да са световен финансов и банков център.
Не дребна заслуга за това има несъмнено, изпълняващият длъжността монарх, принц Алоис декор унд цу Лихтенщайн, който ръководи от името на татко си принц Ханс-Адам II, от 2004 година насам. Оттам и двете спомагателни ангажименти “унд цу ” в купата, да обозначат че баш монархът е още жив и следи нещата от близко, освен от високо.
Бащата на принц Алоис е този, който влага доста от въздействието си през 1970-те и 1980-те, с цел да издигне профила на княжеството до международен финансов център и един от най-луксозните курорти за свръх-богатите. Преди да реши да се отдръпна и трансферира ръководството в ръцете на първородния си наследник Алоис Филип Мария декор Лихтенщайн, граф Ритберг. И да му се редуцира малко купата на последния, когато се среща с български министър председател.
Иначе за княжеството му какво да кажем?! Тридесет и седемте хиляди жители на Лихтенщайн имат един от най-високия БВП (БВП) на глава от популацията в света и са трайно в челната тройка на класациите на страните с най-голям витален стандарт на планетата. На 2500 метра междинна надморска височина, посред Алпите, е по този начин. Безработицата в страната публично е към 1,5 %, а за престъпността няма смисъл да приказваме. По публични данни този век в Лихтенщайн още не е осъществявано ликвидиране, а локалните хора не престават всеобщо да не си заключват вратите на къщите, когато излизат до магазина. Властите от време на време провеждат медийни акции, с цел да им припомнят.
Униформените служители на реда в страната са 91 души на брой, 65 от които са ангажирани с контрола на пътното придвижване. Затворите са на практика празни, а за присъди над две години изпращат прегрешилите в австрийски зандани. Винаги чудноват факт е армията на Лихтенщайн, която не съществува от 1868 година, когато е разпусната по финансови съображения. Но две години по-рано записва първото си и само присъединяване във война – Австрийско-Пруската от 1866 година Тогавашният принц изпратил на страната на Австроунгарската империя 80 души, с предварителната спогодба да имат единствено поддържаща роля и да не вземат участие в директни сражения. И от войната във Вадуц се завърнали 81 боеца. Пътьом към тях се включил един италиански обущар, който странствал из Европа в търсене на работа.
Сигурността на границите на страната сега се подсигурява по контракт от въоръжените сили на Австрия и Швейцария. Които примерно през 2004 година командироваха за една нощ 300 свои служители на реда да охраняват Вадуц по време на квалификационния мач за Европейското състезание по футбол Лихтенщайн-Англия. Заради британските последователи, както се досещате и за спокойствието на локалните планинци.
С което се връщаме на основния ни воин принц Алоис декор унд цу Лихтенщайн, правоприемник на династията, която ръководи алпийското княжество от над 300 години. Алоис Филип Мария е роден на 11 юни 1968 година в замъка Вадуц, където и израства. След като се дипломира в гимназията в града, Алоис приключва елитната английска военна академия “Сандхърст ” и с чин лейтенант служи шест месеца в английските въоръжени сили в Хонконг и Лондон. С пагоните на рамо бъдещият монарх на Лихтенщайн взема тапия по право от университета в Залцбург през 1993 година и в идващите три години работи в счетоводна адвокатска фирма в Лондон. През май 1996 година принц Алоис се завръща във Вадуц и поема ръководството на персоналните финансови активи на татко си Ханс-Адам II. Който му трансферира ръководството през 2004 година с одобрени година по-рано с новата конституция на Лихтенщайн, право на несъгласие върху законите, одобрявани от Народното събрание и право да назначава съдиите.
Запази правото си на несъгласие с референдум
След дългогодишни брожения към легализирането на абортите в Лихтенщайн, в страната през 2011 година се създаде референдум, по време на акцията на който принц Алоис заплаши да наложи несъгласие върху резултата от националното допитване, в случай че той е позитивен. Алпийците отхвърлиха узаконяването на абортите, само че на идната година си проведоха референдум, дали да лишават от принца правото му на несъгласие върху допитвания с смяна на конституцията. Е, 75 % от “гражданите ” на Лихтенщайн решиха, чe се усещат по-добре като “поданици ” на принца.
За него
Модел за подражателство
Принц Алоис е модел за подражателство за политическите водачи, тъй като не си разрешава политиката да вземе превес над личните му верски убеждения. И като практикуващ католик – за разлика от някои видни американски политици, които обществено се изявяват като уверени католици – не има вяра, че може да отделя вярата от обществените му отговорности, изключително по толкоз значим въпрос (б.р. – като легализирането на абортите в Лихтенщайн). И е прав да упражни правото си на несъгласие, тъй като го прави не от персонална волност, а с цел да отбрани хората от един неправдив закон. Като поръчител на справедливостта за бъдещите неродени жители на Лихтенщайн, той постъпва в действителност отговорно.
Франсис Филипс, публицист за изданието “Католик Хералд ”, към дебата за абортите в Лихтенщайн през 2012 година
Гордеем се с принца
Гордея се с принц Алоис персонално! За това че не направи компромис и отхвърли да се поддаде на натиска.
Д-р Йозеф Зайверт, професор по философия в Международната фолософска академия на Лихтенщайн, след референдума през 2012 година
Лице от тълпата на улицата
Гражданите на Лихтенщайн са привикнали да се сблъскват с него (б.р. – принц Алоис) на улицата, в компанията на брачната половинка му, принцеса София и техните четири деца. Излезли да пазарят или просто да се покаже в някое от дребните кафенета, сгушени сред огромните лъскави здания на банките и магазините за сувенири, цялостни със стенни часовници с кукувици. И с мнозина си беседва на малко име. Фамилиарното отношение не е в двете посоки – към него се обръщат с “Ваше Величество ”.
Ник Мио, публицист, за английския ежедневник “Дейли Телеграф ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ