Добре че има рождени дни, та да се сетим, че

Бащата на Пижо и Пендо е дарил всичко свое на държавата, но...

Добре че има рождени дни, та да се сетим, че станаха 140 години от рождението на огромният ни художник, карикатуристът Александър Божинов – именуван „ Бащата на родната ни подигравка ”. Той е първият, който трансформира българската подигравка в изкуство, изобличител на персоналния режим на Фердинанд, създател на вестник " Българан и на списание „ Българан ”, основател на героите Пижо и Пендо, журналист и публицист, съден от Народния съд.

За 140 годишнината му в Свищов, родния му град, макар че там е живял единствено до четирите си годинки, е открита галерия с над 140 негови произведения. Там се пазят и 3500 произведения на художника.

Имах редкия късмет да попадна на една антикварна движимост, снимка на Божинов и художничката Елисавета Консулова-Вазова от 1921 година правена в Мюнхен. На гърба на фотографията има благо писмо, което Александър Божинов написа до своята майка в София. Той е на 43 години, има свое семейство, само че уважението и обичта към майка му остават вечно.

Въпросната антикварна фотография от 1921 г: Художниците Александър Божинов и Елисавета Консулова- Вазова край езеро в покрайнините на Мюнхен

Ето част от писмото:

„ Драга майко, целувам ти ръка за именния ти ден и както всеки път и в този момент ти поисквам всичко положително за в бъдеще.... На фотографията е госпожа Вазова, дето ти изпращаше малиново сладко от Костенец...И най-после: „ още един път ти целувам ръка.” Други времена други нрави, ще кажете. Но към майката няма по какъв начин да има други нрави.

Писмото на Божинов до неговата майка на която ласкаво викал „ баба Марче”

Преди време си бях „ открила”, отново по антикварни пътища, скъпо владеене на Елисавета Багряна: плик надписан от нея за съдържащото се вътре. Разбира се, фотосите с Боян Пенев ги нямаше, само че по тази причина пък написаното пояснение от поетесата върху плика, че непокътнатите клончета са от ковчега на нейния обичан Боян Пенев, с който са щели да се женят, си стояха в дъното на пожълтялия плик:

„ поставяха капака на ковчега, от него се подаваха зелените клончета и аз както бях коленичила си ги откъснах за безконечен спомен. „ Това изложение и останалите вътре изсъхнали клончета бяха убягнали от погледа на движимостите антиквари и по този начин станаха мое владеене.

Ето по този начин, неща които би трябвало да принадлежат на държавните архиви, се разпродават поединично тук и там.

Но ние сме пословични със своята безгрижност към архивите си. В Германия, Англия, Чехия, се събира всичко, до последното листче обвързвано с известните им персони и създатели. Нищо не се счита за маловажно. В невероятните италиански архиви може да наблюдавате родовите си корени посредством архивните масиви на Академията им по генеалогия. Оттам наш академик от Българска академия на науките Георги Генов е наблюдавал и стигнал до актуалните роднини на нашите български царе Самуил и Иван Владислав, разказано в книгата му: „ Българските царе Самуил и Иван Владислав имат живи родственици в Западна Европа и Италия” изд. от 2014 година

Не един и двама наши създатели са правили дарения на страната - къщите си, художествените си произведения, скъпите си архиви и движимости.

Сред тях е и бащата на родната ни подигравка, Александър Божинов, основателят на вестник „ Българан”, на героите Пижо и Пендо, както и неговият наследник Любен и снаха му Дора. Три завети под номера 629, 630 и последното на снахата: 1723 от 24 ноември 1977 година показват волята на донорите да се трансформира къщата им на улица „ Николай Павлович” №6 в Музей, само че освен не е спазена, а къщата безгрижно е оставена на плячкосване и прахосване до през днешния ден. Семейството няма наследници. Преди две години един млад антиквар откри измежду изхвърлени „ боклуци” оригиналите на наследствата им, както и 500 страници на пишуща машина – прецизно воден дневник от диалози с Александър Божинов, направени от сина му и снаха му. Благодарение на това „ откритие” е издадената книга от издателство „ Изток-Запад” - „ Александър Божинов разказва”, която се продава към този момент в книжарниците.

Така че и моето изобретение – фотографията на Божинов със снахата от фамилията на Вазови – художничката Консулова-Вазова, омъжена за най-малкия брат на Иван Вазов, са също част от това голямо подаяние. Навремето е юридически цялостен списък от държавна комисия за 11 хиляди експонати, съдържащи се в дарената къща. Днес даже и описът не може да се открие.
Така си живеем в комфортната формула: „ Как да се поддържа подаяние без пари” или „ Няма пари, с цел да се пази дарението”. У нас подареното, завещаното, не се счита за благосъстояние щом е за страната. То е по-скоро скучен баласт за служителите по виновните етажи и най-често дарението се разпилява, изчезва, открадва. Превръща се в обект на инцидентна дребна търговия. В днешно време обаче, наследници стартират правосъдни каузи и съумяват да си върнат сходни дарения, заради неспазената воля на донора.

Приживе, снахата Дора Божинова, девет години върви по тъгите, с цел да види осъществено дарението. Живее нищожно и на мраз, тъй като няма пари да поддържа къщата, само че не пипва да продаде нито една картина, нито една скъпа движимост. Не допира парите от двете спестовни книжки с 22 хиляди лв., сериозна сума за 70- те години. Не продава нито един от десетте златни пръстени и четири златни часовници, кръстчетата с брилянти, два наполеона, тъй като от тяхната стойност ще се изплащат награди за студентски монографии в Софийския университет, както е поискал приживе синът на художника Любен Божинов и неговата снаха от името на основаната от тях фондация „ Любен и Дора Божинови”. Снахата Дора Божинова умира от бронхопневмония в 1978 година без да види осъществено дарението.

Каква горчива усмивка провокира мисълта за тези чисти хора, в случай че направиш съпоставяне със сегашната „ частна” лакомия и конкуренция в трупане на иманета.