Клинично здрави, но всъщност травмирани: Децата ни в капана на со...
Добра вест ли е това? Или може би е неприятна?
Едни споделят, че ранното нахлуване в обществените мрежи и онлайн света като цяло е нещо потребно, тъй като приготвя децата за бъдещето и ги прави цифрово грамотни. Други обаче предизвестяват, че, даже това да е по този начин, цената е прекомерно висока.
Сред тях е и Слави Стоев, психолог, създател на детски книжки и един от основателите на подкаста „ Естествен разсъдък “.
Два големи казуса
Към днешна дата науката е потвърдила сигурно най-малко два големи казуса, свързани неконтролираната приложимост на обществени мрежи от деца.
Първият е загубата на дарба да се задържа фокусът и концентрацията върху нещо, което не е вълнуващо и забавно. А това, на процедура, е голяма част от процесите на учене и работа, които съпътстват израстването на един човек.
„ Огромна част от живота ни минава в полагане на старания, с цел да получим премия някъде в бъдеще. Базовите умения за сходен вид действие на душeвността се основават в първите години “, изяснява Слави Стоев.
Вторият потвърден отрицателен резултат е намаляване на способността за социализация - обществените умения, които, по думите на психолога, ни трансформират в хора и ни разрешават да поддържаме връзка в границите на обществото.
„ Когато съберем тези две неща, се получава един феномен, който е все по-разпознаваем – младежите имат доста ниско равнище на прочувствена регулация. Все по-често клинично здрави деца дават симптоматика на хора с клинично ниско равнище на прочувствен самоконтрол. Не могат да отсрочват удоволствия, не могат да се оправят със скуката, не могат да се оправят с нетърпението, не могат да се оправят с гнева, тревогата и фрустрацията от живота “, изброява Слави Стоев.
Къде е салдото?
Тук, разумно, се появява въпросът за салдото. Какво е следено потребление на обществените мрежи? Колко време е обикновено децата да стоят в платформите? Има ли безвредна доза?
В отговор на тези въпроси психологът подчертава, че обществените мрежи са създадени изначално да бъдат пристрастяващи и когато една безкритична душeвност бъде изложена на тях, тя е доста по-податлива на провали от една по-зряла такава.
„ Нали по тази причина не даваме на децата алкохол, оръжие и цигари - тъй като не могат да намерят салдото в потреблението им. Когато приказваме за нещо, потвърдено пристрастяващо, като обществените мрежи, нещата не са доста разнообразни “, прави паралел той.
И в случай че това съпоставяне не е задоволително нагледно, ето ви още едно:
„ Когато обществените мрежи дефинират модела на невронални свързвания във фаза на интензивно основаване на такива, в която се дефинира по какъв начин ще работи мозъкът на конгнитивно и прочувствено равнище, тези обществени мрежи могат да изиграят доста неприятна смешка. Както алкохолът за черния дроб или цигарите за белия “.
Доверие и връзка: Какво е решението?
Но има ли смисъл да набелязваме проблеми, в случай че не дадем вероятни решения? В случая към момента няма такива със 100% успеваемост, само че пък системите за така наречен „ цифров детокс “ прибягват до добре изпитани техники - същите, по които работят стратегиите за предварителна защита на насилието в учебните заведения, използването на опиати и така нататък
Те са свързани с насърчаване на прочувствена просветеност и ангажирането на децата с градивни действия, които им оказват помощ да канализират силата си в нещо градивно - спорт, кръжоци и всичко, обвързвано със социализация и съзидание. Или тъкмо противоположното на това, което най-често те вършат в обществените мрежи.
„ Първото, което могат да създадат родителите, е да позволяват допустимо най-късно децата в обществените мрежи. Но не с принуждение и забрани, а с ясна връзка за какво е нужно това. Освен това те би трябвало да изградят такова равнище на доверие с детето си, че то да им споделя какво се случва в обществените мрежи “, споделя Слави Стоев, а в умозаключение прибавя:
„ Онлайн средата не е най-хубавата за децата ни, само че неизбежно ще използваме мрежата и обществените медии. Това, което би трябвало да открием като хора и общество, е по какъв начин да живеем с тези платформи, от които има и доста изгоди, като минимизираме токсичния резултат от тях “.
И очевидно всички тези опасения, споделени от психолога, към този момент се припознават на законово равнище в голям брой страни по света.
Австралия одобри исторически закон, с който наложи цялостна възбрана за обществени мрежи за деца под 16 години.
Норвегия завърши проектите си за повдигане на възрастовата граница на 15 години (досега беше 13) и вкарва наложителна електронна инспекция на възрастта.
Франция вкара идея за „ цифрово пълноправие “ на 15 години. Децата под тази възраст се нуждаят от категорично родителско единодушие.
Дания, Испания, Италия и Гърция интензивно разискват или към този момент тестват пилотни системи за възрастова верификация.
Какво се случва в България ли? С изключение на някои плахи опити, тематиката се разисква понякога по телевизионните студия, само че остава отвън фокуса на законодателите.
А дали това е добра или неприятна вест, всеки самичък може да реши.
Иван Гайдаров
Едни споделят, че ранното нахлуване в обществените мрежи и онлайн света като цяло е нещо потребно, тъй като приготвя децата за бъдещето и ги прави цифрово грамотни. Други обаче предизвестяват, че, даже това да е по този начин, цената е прекомерно висока.
Сред тях е и Слави Стоев, психолог, създател на детски книжки и един от основателите на подкаста „ Естествен разсъдък “.
Два големи казуса
Към днешна дата науката е потвърдила сигурно най-малко два големи казуса, свързани неконтролираната приложимост на обществени мрежи от деца.
Първият е загубата на дарба да се задържа фокусът и концентрацията върху нещо, което не е вълнуващо и забавно. А това, на процедура, е голяма част от процесите на учене и работа, които съпътстват израстването на един човек.
„ Огромна част от живота ни минава в полагане на старания, с цел да получим премия някъде в бъдеще. Базовите умения за сходен вид действие на душeвността се основават в първите години “, изяснява Слави Стоев.
Вторият потвърден отрицателен резултат е намаляване на способността за социализация - обществените умения, които, по думите на психолога, ни трансформират в хора и ни разрешават да поддържаме връзка в границите на обществото.
„ Когато съберем тези две неща, се получава един феномен, който е все по-разпознаваем – младежите имат доста ниско равнище на прочувствена регулация. Все по-често клинично здрави деца дават симптоматика на хора с клинично ниско равнище на прочувствен самоконтрол. Не могат да отсрочват удоволствия, не могат да се оправят със скуката, не могат да се оправят с нетърпението, не могат да се оправят с гнева, тревогата и фрустрацията от живота “, изброява Слави Стоев.
Къде е салдото?
Тук, разумно, се появява въпросът за салдото. Какво е следено потребление на обществените мрежи? Колко време е обикновено децата да стоят в платформите? Има ли безвредна доза?
В отговор на тези въпроси психологът подчертава, че обществените мрежи са създадени изначално да бъдат пристрастяващи и когато една безкритична душeвност бъде изложена на тях, тя е доста по-податлива на провали от една по-зряла такава.
„ Нали по тази причина не даваме на децата алкохол, оръжие и цигари - тъй като не могат да намерят салдото в потреблението им. Когато приказваме за нещо, потвърдено пристрастяващо, като обществените мрежи, нещата не са доста разнообразни “, прави паралел той.
И в случай че това съпоставяне не е задоволително нагледно, ето ви още едно:
„ Когато обществените мрежи дефинират модела на невронални свързвания във фаза на интензивно основаване на такива, в която се дефинира по какъв начин ще работи мозъкът на конгнитивно и прочувствено равнище, тези обществени мрежи могат да изиграят доста неприятна смешка. Както алкохолът за черния дроб или цигарите за белия “.
Доверие и връзка: Какво е решението?
Но има ли смисъл да набелязваме проблеми, в случай че не дадем вероятни решения? В случая към момента няма такива със 100% успеваемост, само че пък системите за така наречен „ цифров детокс “ прибягват до добре изпитани техники - същите, по които работят стратегиите за предварителна защита на насилието в учебните заведения, използването на опиати и така нататък
Те са свързани с насърчаване на прочувствена просветеност и ангажирането на децата с градивни действия, които им оказват помощ да канализират силата си в нещо градивно - спорт, кръжоци и всичко, обвързвано със социализация и съзидание. Или тъкмо противоположното на това, което най-често те вършат в обществените мрежи.
„ Първото, което могат да създадат родителите, е да позволяват допустимо най-късно децата в обществените мрежи. Но не с принуждение и забрани, а с ясна връзка за какво е нужно това. Освен това те би трябвало да изградят такова равнище на доверие с детето си, че то да им споделя какво се случва в обществените мрежи “, споделя Слави Стоев, а в умозаключение прибавя:
„ Онлайн средата не е най-хубавата за децата ни, само че неизбежно ще използваме мрежата и обществените медии. Това, което би трябвало да открием като хора и общество, е по какъв начин да живеем с тези платформи, от които има и доста изгоди, като минимизираме токсичния резултат от тях “.
И очевидно всички тези опасения, споделени от психолога, към този момент се припознават на законово равнище в голям брой страни по света.
Австралия одобри исторически закон, с който наложи цялостна възбрана за обществени мрежи за деца под 16 години.
Норвегия завърши проектите си за повдигане на възрастовата граница на 15 години (досега беше 13) и вкарва наложителна електронна инспекция на възрастта.
Франция вкара идея за „ цифрово пълноправие “ на 15 години. Децата под тази възраст се нуждаят от категорично родителско единодушие.
Дания, Испания, Италия и Гърция интензивно разискват или към този момент тестват пилотни системи за възрастова верификация.
Какво се случва в България ли? С изключение на някои плахи опити, тематиката се разисква понякога по телевизионните студия, само че остава отвън фокуса на законодателите.
А дали това е добра или неприятна вест, всеки самичък може да реши.
Иван Гайдаров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ