Доближихме се до фундаментални промени в самата Русия. Всички говорят

...
Доближихме се до фундаментални промени в самата Русия. Всички говорят
Коментари Харесай

Александър Дугин: Партията на поражението

Доближихме се до фундаментални промени в самата Русия. Всички приказват за „ партията на войната ” и „ партията на мира ”.
Мисля, че тези изрази са неверни. Така беше през 2014 година, само че към този момент не дават отговор на новите условия.

„ Партия на мира “ не съществува в модерна Русия, защото мирът със Запада не е вероятен при сегашните условия. При настоящето равнище на борба, Западът ще смаже всеки, който е обвързван с съветското държавно управление, и даже няма да одобри капитулацията. Разбира се, към момента се изпращат сигнали от Запада към елита - „ разправете се с главнокомандващия, принудете го да се съобщи и ние ще ви извиним “. Но това е, първо, невероятно, и второ, не е правилно, те няма да простят.

Но няма и „ партия на войната “. Теоретично можеше да съществува (но в действителност не съществуваше) до 22 февруари 2022 година Сега няма никакъв смисъл. Войната със Запада (не с Украйна) е в разгара си и няма потребност да се изостря още повече обстановката - по този начин или другояче нищо не може да бъде върнато, точката, оттатък която няма връщане е премината и няма потребност да се форсират събитията.

Днес всеки, който е останал в Русия, който се бие в Украйна, който е предан на президента и който се счита за пълновръстен жител - всички ние сме „ партия на войната “. По някакъв метод.

Но специфичната военна интервенция не е стартирана от тази партия, тя е стартирана от самата история, от логиката на съветската държавност. В това нямаше нищо субективно или изкуствено проведено или внушено. Просто беше неизбежно. И се случи.

Но какво желаеме да кажем, когато използваме тези формули? За една страна, която е влезнала в жизненоважна борба със Запада – с целия Запад и лоялните му незападни страни – имаме (поне засега) изцяло несъответствуваща – меко казано, не напълно подобаваща – политическа и идеологическа конструкция.

У нас всичко е насочено към един човек, а това, което ръцете му не доближават, или това, което не го интересува, е на милостта на всеки. Който и да е елитът. И в този момент не е добре.

Тя (върхушката) е управляема и послушна, това е плюс, само че е изцяло луда, напълно насочена към Запада и корупцията, не има качества, нужни за цивилизационна борба. Това са чисти циници, които са се приспособили към всевъзможни условия през последните десетилетия. Липсват им просвета, чест, съвест, преданост, идеология. Повечето нямат административни умения, с които се хвалят и които заменят със комплицирани PR и GR тактики.

Наричат ги " партия на мира ", въпреки че въобще не са за мир, просто са изрично несъответствуващи за война.

Те са изцяло лоялни към Главнокомандващия и нямат лична воля или личен дневен ред - с тези, които са имали, са се занимавали на предходните стадии. Останаха единствено изцяло опитомените.

Отгоре наподобява, че те са инструментални (подчинение на Върховния). Отдолу наподобява, че това са предатели и копелета (не всички, само че повечето).

Затова главнокомандващият се нервира от дискурса за " партията на мира ", само че това е социологически факт, който не може да се анулира, просто би трябвало да го интерпретираме вярно.

Под " партия на мира " обществото засяга цялостната некомпетентност на елитите. Това е изпод, от бойното поле, от детайлите на елементарното всекидневие, това наподобява транспарантно и недвусмислено. Освен това хората не съдят по репортажи – по изражения на лицето, лудории, ударения – по езика на тялото.

И когато нарцистичен егоцентрик, играейки си с мустаците, каже нещо, което опонира на положението на народа, обществото споделя от своя страна: „ Ето го – изменник! “ Но главнокомандващият е в неразбиране: „ Какво желаят? Няма по-послушен... “

И по този начин, идентифицирахме казуса: началникът и народът приказват на друг език.

Хората схващат от позицията си, че елитът би трябвало незабавно да се смени, другояче Победа няма да има. Това не е елитът на Победата, той въобще няма нищо общо.

Всички междинни инстанции сред главнокомандващия и обществото са затворени за елита. И обществото вижда, че това ходатайство е несъответстващо. Невъзможно е да се признае, че най-високата апаратура е несъответстваща – изключително във военни условия. Така че изпълнителите са отговорни. И те в действителност са отговорни. Върховният главнокомандващ е законен, само че няма хайлайф.

Днес страната - наподобява насилствено, посредством мощ - активизира народа за Победата. Вече на всички е ясно, че чисто механически обстановката не може да бъде решена. Войната (със Запада) става национална, цивилизационна.

А хората изискват – да, към този момент желаят да им се изясни ясно – нашите полезности, цели и хоризонти. Това е належащо даже и просто, с цел да приказваме с украинци в освободените от хунтата територии. В края на краищата, дано си го кажем, те в никакъв случай повече няма да ни изоставен. И няма да си тръгнем още веднъж от там. И от Буча, и от Ирпен, и от Киев, и от Лвов няма да тръгнем.

И какво да им кажем? Кои сме ние? Какво желаеме от тях? Защо дойдохме? Кои мислим, че са те?

И тук е належащо да се даде мощен и явен категоричен цивилизационен отговор. Ние сме велика и самобитна източнославянска (евразийска) православна цивилизация.

Ние сме Империята, ние сме носители на свещеното Писание. Ние се борим до гибел с цивилизацията на Антихриста. Ние градим нов свят и той ще бъде обективен и хубав. Ние сме вие. Всички сме едно, сплотява ни освен предишното, само че и бъдещето. Нека дружно изградим нашата фантазия.

Това би трябвало да кажем в този момент: на всички, на себе си и на тези, които са с нас, и даже на тези, които се борят против нас. Някои се борят с разбиране, а други се съмняват, че сме това, което сме, вярвайки в повърхностната страна на нещата. Ние сме империя, а не корпорация. Последната и единствена Духовна Империя.

Това няма нищо общо с войната и мира. Има връзка с живота. Или с небитието (ако не кажем това в този момент, а след това не създадем тъкмо това, което казахме).

Представям си, че по този начин разсъждава главнокомандващият. Знам сигурно, че тъкмо това чакат хората, всички ние чакаме. Но това като цяло е несъвместимо със настоящия хайлайф.

Той не знае такива думи, няма изражението на лицето, с което би трябвало да се произнасят тези думи. Те приказват за нещо друго – на всички места в стопанската система, културата, образованието, информацията, държавното управление, администрацията – и даже измежду силите за сигурност; всички те са за нещо друго. И за това е належащо.

Хората на фронта в този момент се трансформират в нова мощ. Истински руснаци и евразийци. И там се изковава приятелство сред руснаци, чеченци, татари, дагестанци и даже украинци – ново същинско приятелство, приятелство на войната, приятелство на Победата.

Сега е невероятно да не се преценяват с тях, тъй като те са хората на Победата – тук не става дума за примирение и надзор, а за дух, за полезности, за това, за което можеш да умреш. За това, за което можеш да страдаш, за което можеш да бъдеш малтретиран, изгорял, нарязан на части, сакат.

Това е нещо доста огромно, значимо и надълбоко. Това е най-висшата буря на Духа, трансформирала се в тяло, нещо осезаемо, съответно – Родината, Народът, Силата, Вярата.

И на техен декор елитът се разрушава пред очите ни. Той е незапознат в такива условия, изцяло несъответствуващ. Добре, че е дисциплиниран. Но в този момент това безусловно не е задоволително.

Днес е належащо не да се принуждаваме да се подчиняваме и да слушаме, а да разсънваме вътрешната воля на Народа, силата, идваща от дълбините. Той може или да просвети, излекува и пречисти елита (не всички са цялостни негодници), или просто ще го опустоши.

Пречистването е най-лошият сюжет. Но... нашите врагове са положителни социолози. Те също виждат всичко. И те имат собствен подъл проект: да употребяват пробуждащата се съветска – патриотична – мощ против Русия като такава.

Ударът ще бъде нанесен върху елитите, които във военни условия се възприемат като предатели, само че ще попадне в друга цел. Това е изчислението на хибридна война. Това не би трябвало да се случва.

Сега би трябвало да създадем тъкмо противоположното на това, което взехме решение – а взехме решение да замразим всичко и „ да не сменяме конете на кръстовището “. Точно това чакат нашите врагове. Възмущението на хората пораства, само че въпреки това нищо не се трансформира съзнателно.

Днес да да не промениш нищо значи да разрушиш и унищожиш това, което е.

" Партията на статуквото " е " партията на предателите ". Разбира се, тя не желае никакъв мир, тъй като мирът не е вероятен. Но тя смъртно се опасява от националното събуждане и неговото преобразяване в индивид. И по този начин не води до мир, а отсрочва Победата, пречи й.

Това е " партията на провалянето ". И това към този момент е напълно различен въпрос.

Превод: СМ

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР