"Доблест и наказание" е книга-учебник, от който поколенията могат да се учат на човещина, смелост, достойноство и чест
" Доблест и наказване - Народният съд и Държавна сигурност против спасителите на българските евреи " е новата книга, която излезе от щемпел на издателство " Сиела ". Книгата е издадена с поддръжката на фондация " Конрад Аденауер ". Автор е проф. Вили Лилков, професор по физика и лекар на науките. Дългогодишен началник на катедрата по физика в МГУ " Св. Иван Рилски ". Общински консултант и зам.-председател на Столичния общински съвет /1999-2014 г./, и депутат в 43-ото Народно събрание. Той от години изследва архивите на Държавна сигурност, документите, които са директно удостоверение за репресивната политика на Българска комунистическа партия по отношение на националния хайлайф на България след 9 септември 1944 година и неговото очистване. Среща се с хора, претърпели концлагерите, пандизите и изселванията и записва техните свидетелства. Съавтор е с Христо Христов на книгите " Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност " и " Погубената България ".
За новата си книга проф. Вили Лилков, описа в изявление за Българска телеграфна агенция, че е посветил на малко известни персони, които са защитавали българските евреи и са им помагали през времето на Втората международна война. След 9 септември 1944 година някои от тях са убити, други минават през затвори и концлагери, изселвания, собствеността им е отнета, оповестени са за врагове на народа и паметта за тях е заличена, сподели създателят проф. Лилков. Не без горделивост споделя, че " безспорен е фактът, че през годините на Холокоста нито един евреин от Царство България не отпътува в лагерите на гибелта. "
Премиерата на книгата е на 15 юни /вторник/ от 18:00 часа в хотел " Балкан " в София. Поканени на премиерата са: Торнстейн Геслер, завеждащ българското Бюро на фондация " Конрад Аденауер ", посланикът на Израел в България Н. Пр. Йорам Елрон, ръководителят на организация " Шалом " доцент Алекс Оскар, представители на разнообразни организации, заяви проф. Лилков.
Следва цялостният текст на изявлението:
- Проф. Лилков от какво е подбуден ползата Ви към архивите на Държавна сигурност?
- Първоначалният интерес се появи, когато се срещнах със личното си досие за оперативна разработка, заведено от Държавна сигурност, с съображение " за противодържавна пропаганда и агитация ". Към това е прибавен и фактът, че произлизам от семейство на " някогашни хора ". По класификацията на Държавна сигурност някогашните хора са едни от най-непримиримите врагове на националната власт и те са били следени до 1989 година Към тях Държавна сигурност отнася така наречен царски офицери, индустриалци, търговци, народните представители и дипломати, висши държавни служители, богати земеделци, заличени юристи и други представители на по-изявената част на българското общество до 9 септември 1944 година Оказа се, че в архивите на Държавна сигурност са събрани доста документи, които хвърлят светлина върху доста забравени събития и дават опция да научим незнайни обстоятелства за закононарушенията на Българска комунистическа партия.
- От щемпел излезе Вашата трета документална книга - проучване, вследствие на дългогодишната Ви работа с архивите на Държавна сигурност - " Доблест и наказване - Народно събрание и Държавна сигурност против спасителите на българските евреи ". Какво е посланието ви към читателя?
- В книгата са показани незнайни обстоятелства за доблестни и просветени българи, които пазят евреите в старите граници на Царство България и им оказват помощ в най-тежките години на Втората международна война. Много от тях стават несправедливо жертва на репресиите след 9 септември 1944 година - някои са наказани от националния съд, минават през концлагери и затвори, имуществото им е иззето, фамилиите им са изселвани, лишени са от право на работа и пенсия. Например от 43-мата народни представители от последното Народно заседание преди 9 септември 1944 година, които подписват писмото на Димитър Пешев в отбрана на българските евреи, 41 са изправени пред втори състав на Народния съд. Двадесет души са наказани на гибел и 18 от тях са екзекутирани. Обвинени са незаслужено в разнообразни грехове, в това число и в антисемитизъм. Останалите 21 души са наказани на разнообразни периоди затвор, минават през концлагери след излизане от пандиза и имат нерадостна орис, в това число и техните наследници, белязани с клеймото " някогашни хора ".
- Разкажете за някои от тях...
- В книгата е разказана ориста освен на народните представители, подписали писмото на Димитър Пешев. Представено е и делото на петима дипломати от външно министерство - Никола Пецев, Никола Ванчев, Любен Златаров, Хенри Левенсон и Боян Атанасов, които издават директни визи през България на хиляди евреи от Европа, които търсят метод да се спасят от гоненията по време на Холкоста. В градовете, в които са изселени по време на Втората международна война, евреите получават поддръжка от доста българи в тежки моменти. Хора като предприемачът Георги Рашков от Разград, индустриалецът Стефан Керкенезов от Плевен, националният представител Георги Кендеров от Пазарджик, юристът Неделчо Куюмджиев от Търговище, фабрикантът Кирил Арнаудов от Пловдив и други могат да бъдат наречени същински спасители на евреите. Полковник Цветан Мумджиев, който дава отговор за трудовите еврейски лагери, се е отнасял извънредно добре с евреите-трудоваци и получава от десетки свои бойци доста мощна поддръжка пред Народния съд и с помощта на тях е избавен. Отделено е място и за достойните писатели-защитници на евреите като Йордан Ковачев, Стилиян Чилингиров, Христо Пунев, Трифон Кунев, Петър Горянски и други, които след комунистическия прелом са оповестени за врагове на новата власт и минават през концлагери и затвори, следени са дълги години от Държавна сигурност, творчеството им е оповестено за упадъчно и вражеско и неразрешено и те минават в давност.
- Успяла ли е комунистическата власт да заличи паметта за тези герои и в дълг ли е модерна България към запазване паметта им?
- Да, в огромна степен, и в това виждам една от моите задания и в бъдеще. Достойните хора и тяхното дело да станат известни, тъй като доста хора след " девети " са жигосани с името фашисти, без никаква виновност и животът им е унищожен.
- Колко време Ви лиши работата по книгата и кое остави най-трайна диря в съзнанието, което би трябвало да се помни и знае, да се предава на поколенията?
- Материалите групирам от 2013 година, само че в последните две години работата се форсира, изключително като получих доста материали от разнообразни места в страната, срещнах се с близки на хората, за които пиша, получих документи за ролята на ротарианците за спасяването на българските евреи, посетих някои районни архиви и книгата стана. В интерес на истината доста хора ми помогнаха и поименно съм изразил признателност към всеки от тях.
- Специално място в книгата сте отделили на духовните водачи - спасители на българските евреи - митрополити от Българската православна черква /БПЦ/. Разкажете за това, което е най-впечеталяващо за тяхната дейносте.
- Отделено е място на достойните български митрополити от Светия синод на БПЦ, които са единни в позициите си в отбрана на българските евреи, ръководени от наместник-председателя на Синода митрополит Неофит Видински. Тях уверено назовавам " морални вдъхновители на спасението ". Проследена е ориста им след 9 септември 1944 година, когато Държавна сигурност ги назовава " духовни водачи на реакцията " - " врагове на националната власт ", " черна реакция ", " мракобесни попове " и така нататък Никой от тях не се поддава на опитите на Държавна сигурност да бъде вербуван за помощник на Държавна сигурност и новата власт.
- В книгата си не раздавате оценки и присъди. Изреждате без страсти обстоятелствата, писмата, документите, протоколите, казаното от очевидците. Но ръка за ръка с героите може да се видят и открият персони и хора, които несъмнено са срам за българската история - какво е посланието в тази посока?
- Да четем деликатно историята, да не жигосваме преждевременно, да имаме вяра на документи и да водиме война изрично с лъжата и заблудите!
- В умозаключение - има ли ненаказано положително?
- Вярно е, постоянно за добрините си доста хора получават отчаяние и непризнателност, само че това в което имам вяра е, че рано или късно положителното се връща по неведоми пътища.
- Вярна ли е за нас българите, за днешното потомство, поговорката " толкоз знаем, колкото помним "?
- Тази поговрка е годна освен за българите, а за всички хора, само че единствено мъдрите се стремят да научат повече и да помнят! Това, което би трябвало да запомним, е че делото на хората, които подадоха ръка на българските евреи в тежките години на гоненията против тях, е едно голямо положително дело, което евреите в никакъв случай няма да не помнят!
проф. Вили Лилков, изявление, книга
За новата си книга проф. Вили Лилков, описа в изявление за Българска телеграфна агенция, че е посветил на малко известни персони, които са защитавали българските евреи и са им помагали през времето на Втората международна война. След 9 септември 1944 година някои от тях са убити, други минават през затвори и концлагери, изселвания, собствеността им е отнета, оповестени са за врагове на народа и паметта за тях е заличена, сподели създателят проф. Лилков. Не без горделивост споделя, че " безспорен е фактът, че през годините на Холокоста нито един евреин от Царство България не отпътува в лагерите на гибелта. "
Премиерата на книгата е на 15 юни /вторник/ от 18:00 часа в хотел " Балкан " в София. Поканени на премиерата са: Торнстейн Геслер, завеждащ българското Бюро на фондация " Конрад Аденауер ", посланикът на Израел в България Н. Пр. Йорам Елрон, ръководителят на организация " Шалом " доцент Алекс Оскар, представители на разнообразни организации, заяви проф. Лилков.
Следва цялостният текст на изявлението:
- Проф. Лилков от какво е подбуден ползата Ви към архивите на Държавна сигурност?
- Първоначалният интерес се появи, когато се срещнах със личното си досие за оперативна разработка, заведено от Държавна сигурност, с съображение " за противодържавна пропаганда и агитация ". Към това е прибавен и фактът, че произлизам от семейство на " някогашни хора ". По класификацията на Държавна сигурност някогашните хора са едни от най-непримиримите врагове на националната власт и те са били следени до 1989 година Към тях Държавна сигурност отнася така наречен царски офицери, индустриалци, търговци, народните представители и дипломати, висши държавни служители, богати земеделци, заличени юристи и други представители на по-изявената част на българското общество до 9 септември 1944 година Оказа се, че в архивите на Държавна сигурност са събрани доста документи, които хвърлят светлина върху доста забравени събития и дават опция да научим незнайни обстоятелства за закононарушенията на Българска комунистическа партия.
- От щемпел излезе Вашата трета документална книга - проучване, вследствие на дългогодишната Ви работа с архивите на Държавна сигурност - " Доблест и наказване - Народно събрание и Държавна сигурност против спасителите на българските евреи ". Какво е посланието ви към читателя?
- В книгата са показани незнайни обстоятелства за доблестни и просветени българи, които пазят евреите в старите граници на Царство България и им оказват помощ в най-тежките години на Втората международна война. Много от тях стават несправедливо жертва на репресиите след 9 септември 1944 година - някои са наказани от националния съд, минават през концлагери и затвори, имуществото им е иззето, фамилиите им са изселвани, лишени са от право на работа и пенсия. Например от 43-мата народни представители от последното Народно заседание преди 9 септември 1944 година, които подписват писмото на Димитър Пешев в отбрана на българските евреи, 41 са изправени пред втори състав на Народния съд. Двадесет души са наказани на гибел и 18 от тях са екзекутирани. Обвинени са незаслужено в разнообразни грехове, в това число и в антисемитизъм. Останалите 21 души са наказани на разнообразни периоди затвор, минават през концлагери след излизане от пандиза и имат нерадостна орис, в това число и техните наследници, белязани с клеймото " някогашни хора ".
- Разкажете за някои от тях...
- В книгата е разказана ориста освен на народните представители, подписали писмото на Димитър Пешев. Представено е и делото на петима дипломати от външно министерство - Никола Пецев, Никола Ванчев, Любен Златаров, Хенри Левенсон и Боян Атанасов, които издават директни визи през България на хиляди евреи от Европа, които търсят метод да се спасят от гоненията по време на Холкоста. В градовете, в които са изселени по време на Втората международна война, евреите получават поддръжка от доста българи в тежки моменти. Хора като предприемачът Георги Рашков от Разград, индустриалецът Стефан Керкенезов от Плевен, националният представител Георги Кендеров от Пазарджик, юристът Неделчо Куюмджиев от Търговище, фабрикантът Кирил Арнаудов от Пловдив и други могат да бъдат наречени същински спасители на евреите. Полковник Цветан Мумджиев, който дава отговор за трудовите еврейски лагери, се е отнасял извънредно добре с евреите-трудоваци и получава от десетки свои бойци доста мощна поддръжка пред Народния съд и с помощта на тях е избавен. Отделено е място и за достойните писатели-защитници на евреите като Йордан Ковачев, Стилиян Чилингиров, Христо Пунев, Трифон Кунев, Петър Горянски и други, които след комунистическия прелом са оповестени за врагове на новата власт и минават през концлагери и затвори, следени са дълги години от Държавна сигурност, творчеството им е оповестено за упадъчно и вражеско и неразрешено и те минават в давност.
- Успяла ли е комунистическата власт да заличи паметта за тези герои и в дълг ли е модерна България към запазване паметта им?
- Да, в огромна степен, и в това виждам една от моите задания и в бъдеще. Достойните хора и тяхното дело да станат известни, тъй като доста хора след " девети " са жигосани с името фашисти, без никаква виновност и животът им е унищожен.
- Колко време Ви лиши работата по книгата и кое остави най-трайна диря в съзнанието, което би трябвало да се помни и знае, да се предава на поколенията?
- Материалите групирам от 2013 година, само че в последните две години работата се форсира, изключително като получих доста материали от разнообразни места в страната, срещнах се с близки на хората, за които пиша, получих документи за ролята на ротарианците за спасяването на българските евреи, посетих някои районни архиви и книгата стана. В интерес на истината доста хора ми помогнаха и поименно съм изразил признателност към всеки от тях.
- Специално място в книгата сте отделили на духовните водачи - спасители на българските евреи - митрополити от Българската православна черква /БПЦ/. Разкажете за това, което е най-впечеталяващо за тяхната дейносте.
- Отделено е място на достойните български митрополити от Светия синод на БПЦ, които са единни в позициите си в отбрана на българските евреи, ръководени от наместник-председателя на Синода митрополит Неофит Видински. Тях уверено назовавам " морални вдъхновители на спасението ". Проследена е ориста им след 9 септември 1944 година, когато Държавна сигурност ги назовава " духовни водачи на реакцията " - " врагове на националната власт ", " черна реакция ", " мракобесни попове " и така нататък Никой от тях не се поддава на опитите на Държавна сигурност да бъде вербуван за помощник на Държавна сигурност и новата власт.
- В книгата си не раздавате оценки и присъди. Изреждате без страсти обстоятелствата, писмата, документите, протоколите, казаното от очевидците. Но ръка за ръка с героите може да се видят и открият персони и хора, които несъмнено са срам за българската история - какво е посланието в тази посока?
- Да четем деликатно историята, да не жигосваме преждевременно, да имаме вяра на документи и да водиме война изрично с лъжата и заблудите!
- В умозаключение - има ли ненаказано положително?
- Вярно е, постоянно за добрините си доста хора получават отчаяние и непризнателност, само че това в което имам вяра е, че рано или късно положителното се връща по неведоми пътища.
- Вярна ли е за нас българите, за днешното потомство, поговорката " толкоз знаем, колкото помним "?
- Тази поговрка е годна освен за българите, а за всички хора, само че единствено мъдрите се стремят да научат повече и да помнят! Това, което би трябвало да запомним, е че делото на хората, които подадоха ръка на българските евреи в тежките години на гоненията против тях, е едно голямо положително дело, което евреите в никакъв случай няма да не помнят!
проф. Вили Лилков, изявление, книга
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ