Добивът на шистов газ в САЩ съживи някои райони и

Добивът на шистов газ в Съединени американски щати съживи някои региони и провокира яростни диспути за замърсяването на подпочвени води с метан. Ново проучване в Пенсилвания обаче не откри никаква връзка сред едното и другото, съобщи Франс прес.

Шистовият газ е като заловен като в капан в скали на огромна дълбочина подземен. За добива му се прибягва до сондажни работи и потребление на технология на хидравличното продупчване, известна като фракинг, която се състои във впръскване на смесена с химични артикули вода под огромно налягане. Изследване от 2013 година сподели огромно наличие на метан в подпочвени води, покрай местата, където е употребена въпросната технология. Малко проучвания обаче са си поставяли за цел да открият причинно-следствена връзка. Това се пробвали да създадат учени от Йейлския университет в находището за рандеман на шистов газ Марселъс в Пенсилвания. Те конфигурирали 8 кладенци за рандеман на шистов газ в регион с повърхност 25 кв.км и това им разрешило да проследят равнището на метана в подпочвени води в разстояние на две години, преди и след началото на почналия наоколо фракинг. През този интервал наличието на метан в подпочвените води се нараснало, като в някои случаи надхвърлило регламентирания предел, съобщи Българска телеграфна агенция.

" Химичният състав на метана обаче нямаше нищо общо с този на добивания шистов газ ", отбелязяаха учените. В редица случаи това увеличение било следено преди началото на фракинга. Учените допускат, че нарасналата централизация на метана е с натурален генезис - подпочвени води на огромна дълбочина, които съдържат повече метан, се смесват непрекъснато с такива, които са покрай повърхността. Учените считат, че са нужни спомагателни проучвания, които да потвърдят заключенията им. /24chasa.bg