Нощни събирачи на почва – професията, която не искате да имате
Добиването на нощна почва е една от специалностите, които изчезват с урбанизацията и индустриализацията на света. Най-вероятно би трябвало да сте признателни за сходни изобретения, заради простата причина, че с тях има чист О2, най-малко колкото е допустимо.
Какво тъкмо е нощна почва и за какво мнозина не биха я харесали? Във времето, когато канализацията липсва, множеството полиси са употребявали специфичния миг да изхвърлят помията от вкъщи си през прозорците, само че когато стане мрачно.
Говорим за онази биологична маса, която всеки човек отделя. Преди основаването на тоалетната, най-често се употребяват килери, ями, септични контейнери и други. След като въпросната маса не доближава до на никое място, тя стартира да се натрупа и рано или късно, притежателите на жилища са принудени да ги изпразнят, тогава се приканват едни тесни експерти, наречени събирачи на нощна почва.
Практиката изисква от експертите да покрият въпросното наличие с пепел или почва, преди да я прекарат през града, а откакто това не е най-приятното занятие, мнозина работят през нощта. И тук идва интелигентната част от историята, въпросното наличие може да се счита за една от най-хубавите естествени био маси. Самата активност не е толкоз добре платена и постоянно се постанова да се носят контейнери или остарели плетени кошове на тил.
Закупуването на каруца може да се случи след 1-2 години и това също лишава време. Странно или не, до момента в който градът не харесва изключително тези хора, тъй като постоянно не са изключително лицеприятни и носят със себе си една запаметяваща се есенция, фермерите са на напълно другия полюс – обожават ги.
Благодарение на тези хора, зоните, в които няма доста плодородна почва, могат да продължат да работят и да я укрепват с сходно наличие. Логично е, че първоначално има софтуерно време за попиване на естествената тор, само че абонаментът за няколко години напред дава резултати.
Самите експерти не живеят доста дълго, изключително откакто се придвижва маса – разплодник за най-различни заболявания, изключително тези, които могат да прескачат от човек на човек. С времето идват и рекомендации, които изискват новата канализация, която надалеч не е съвършена, да изпраща своите боклуци непосредствено в цветните градини, само че не и във фермите, изключително откакто има подозрение за натравянето на реколтата.
Нуждата от колекционери на нощна почва се наблюдават още в Древна Атина, когато целият контейнер на полиса се цялостни за много дълго време. Изисква се и малко опит, както и инженерна мисъл, с цел да бъде ориентиран в околните реки, а по-късно да се трансформира и в почва.
Притеснителната история е, че преди Сингапур да бъде освободен и приет за самостоятелен, тази специалност продължава да съществува до 60-те години на предишния век. Странно е, че множеството хора помнят нещастието и я разказват като времето на колониалния живот, когато поробителите са правили всичко за просперитета на страната. Подобни техники се преглеждат и в Китай, като се твърди, че Япония и Китай са имали тази техника доста по-рано. Най-странното е, че цената на кофа нощна почва е била на цената на кофа с мед.
В Япония вършат цялостен бизнес, употребявайки система за събиране и основаване на търговия с фермерите. Хората, живеещи в дребни жилища, печелят задоволително от този бизнес и даже могат да покриват своите сметки. Историята демонстрира, че още през IX век се разказват специфичните процедури за изпразването на тоалетни. Едва през Втората Световна война ще стане ясно, че японците са на път да се откажат от тази концепция. След окупацията на Съединени американски щати, едно от потребните дейности е, че се построява добра канализация и все по-малко хора употребяват тази процедура.
Различни страни в Мексико и Централна Америка употребяват същия способ. Ацтеките са известни със своите изкуствени острови от тиня и човешка маса, в които отглеждат годишна продукция по седем пъти в година. Те са развивали този бизнес преди 1100 година прочие Н. е. и са обработвали дребни полета с размери към 30 метра на 2.5 метра. За да се маркира зоната и да няма неприятни изненади, фермерите слагат по едно малко дръвче във всеки ъгъл. Испанците завършват тази процедура.
Англичаните стартират изнасянето на фекална маса в средновековието и ги продават на фермери като спомагателна почва. Задачата на чиновниците е обвързвана с изпразването на септични ями, както и килери. Ако няма купувачи, въпросните продукти би трябвало да се изнасят отвън града. Преди построяването на канализация, кварталите имат от 1 до 12 събирачи на почва. През 1875 година се приема нов закон, който изисква от всеки дом да има външна тоалетна, която да разрешава достъп на събирачите в нощните часове.
Очаква се, че множеството страни би трябвало да бъдат осъвременени и да разполагат с канализация, само че не всички са стигнали до тази висота – обърнете внимание на Индия. Там събирачите се считат за недосегаеми и допустимо най-уважаваните специалности. Със закон, множеството такива практики са неразрешени, само че това не значи, че са прекъснати изцяло. В страната работят към 676 хиляди души през 2003 година и събират човешка био маса за облагородяване на почвата. По думите на такива работен съюзи, броят към последните години е от близо 1.3 милиона души.
Странно или не, изгодите от въпросните човешки боклуци е висока. В момента продължава да се употребява, въпреки и по много по-модерен метод. Пречиствателните станции се занимават с пречистване на водата и по-късно употребяват по-сериозни площадки, които след изсушаване да дават на всеки фермер въпросната маса, представяйки я като малко по-безопасна. Това е специалност, която не желаете да практикувате, въпреки и до през днешния ден към момента да се срещат занаятчии.
