Добър вечер, Енвер Ходжа: Когато Албания беше страната с един телевизор
" Добър вечер, Енвер Ходжа ". Така е започвала едночасовата телевизионна стратегия в Албания по времето на параноичния деспот, управлявал балканската страна в продължение на 40 години, тъй като единствено той е имал тв приемник. Дали е анекдот или истина - не е ясно и до през днешния ден.
Факт е обаче, че когато тиранинът умира на 11 април 1985 година, Албания публично е третата най-бедна страна в света - с БВП, колкото на дребен град и междинен месечен доход на човек от към едвам 15 $.
На 11 януари 1946 година Енвер Ходжа прогласява страната за Народна република. Той е лидер на комунистическата опозиция по време на Втората международна война, а след нея е министър председател (1944-54) и външен министър (1946-53) и несъмнено първи секретар на Албанската комунистическа партия до гибелта си.
И до момента в който сталинизмът в Европа на процедура завършва след гибелта на Йосиф Висарионович през март 1953 година, албанският водач праволинейно следва оповестената от самия него две години по-рано линия за зоркост и жестокост в класовата битка в името на " любовта към Сталин - талант, бащица и избавител ".
Статуята на Сталин на площад "Скендербег " в Тирана през 50-те години
Снимка: Getty Images
Енвер Ходжа е роден на 16 октомври 1908 година в южноалбанския град Гирокастро. Бащата Халил Ходжа, който изкарва прехраната за фамилията, като работи из Европа и Съединени американски щати, кръщава сина си на идеалога на пантюркизма и панислямизма Енвер паша, прочут като " турския Наполеон ". През 30-те години младият Енвер отпътува да учи в Университета в Монпелие, а по-късно е секретар в албанското консулство в Брюксел. След завръщането си в Албания и последвалата италианска окупация на страната, Енвер Ходжа се включва в редиците на новосъздадената комунистическа партия. Път, който ще дефинира освен неговото бъдеще, само че и това на страната.
Първата атеистична страна в света
Две десетилетия, откакто застава отпред на Албания, Енвер Ходжа тържествено афишира страната за първата атеистична страна в света в историята. Вдъхновен от китайската културна гражданска война, през 1967 година диктаторът не разрешава свободното изповядване на изповедание. Той национализира църкви, джамии и манастири и конфискува имуществото им, а духовниците са избити или интернирани, за всякаква религиозна активност са налагани драконовски санкции.
Много от религиозните храмове са били разрушени, а други са били превърнати в хранилища, конюшни и работилници. На родителите е било неразрешено да кръщават децата си и да им дават църковни имена. Разгърнатата шпионска мрежа на Ходжа пък старателно следи за скрито осъществяване на религиозни ритуали.
" Албанците нямат идоли и богове, само че имат идеали - това са имената и делата на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин ", споделя диктаторът.
Майска манифестация в Албания през 1974 година
Снимка: Getty Images
Борба против буржоазната културна измама
Успоредно със възбраната на религиите, режимът стартира битка и против буржоазната културна измама, която заема значимо място в партийната политика.
От 1968 година на албанците е неразрешено да имат коли, вили, да слушат рок музика , да носят дънки и да употребяват " вражеска " козметика. Заради извършен музикален фестивал през 1972 година, по време на който е изпълнявана " музика, която развращава младежите и девойките ", са задържани и наказани на затвор министърът на образованието и културата Фадил Пачрами и генералният шеф на албанското държавно радио и телевизия Тоди Лубоня. На специфичен пленум на Централния комитет на Албанската комунистическа партия персонално Енвер Ходжа повдига против двамата политически обвинявания.
В същото време още от началото на 60-те години диктаторът и членовете на управлението на партията се изолират в построения квартал на Тирана - " Блоку ". Абсолютно отделени от останалата част от страната, Ходжа и доближените му взимат решенията за бъдещето й от първокласните си дневни. В Блоку имало специфични магазини за вносни хранителни артикули и облекла , къща за отдих с киносалон, където гледали " неразрешени " западни филми и аптеки, заредени от албанските сътрудници в западните страни с медикаменти.
Кварталът "Блоку " е частният парадайс за комунистическата върхушка в Тирана
Снимка: Getty Images
Изолация от останалия свят и всеобщ градеж на бункери
През лятото на 1968 година Албания става първата страна от соцлагера, която се осмелява да напусне военната му конструкция - Варшавския контракт. Официално напускането е обяснено с нахлуването на войските на Варшавския контракт в Чехословакия, само че същинската причина е друга - водачът Енвер Ходжа се почувствал надълбоко афектиран от жестоката рецензия против неговия идол Сталин, която разпростира руското управление при Хрушчов.
Албания избира курс на отчуждаване от света и на процедура затваря границите си и се изолира . Никой албанец не може да напусна страната, а на доста малко чужденци им е позволено да влязат в нея. В идващите 22 години времето стопира в Албания.
Така наподобяват улиците на албанския град Берат през 1981 година
Снимка: Getty Images
Ходжа постоянно твърдял, че страната му е във враждебно обграждане и има заплаха всеки миг да бъде нападната. Затова и построяването на стотици хиляди бункери се трансформира в същинска фикс идея за вожда. По негова заповед от началото на 60-те години до 1983 година в Албания са издигнати сред 175 000 и 750 000 бетонни бункера. В тях албанските жители трябвало да преживеят нуклеарна война, която, в това Ходжа е уверен, ще избухне в Европа.
Строежът им лишава живота на стотици строители, а в последна сметка даже самият им основател - военният инженер Йосиф Загали е изпратен в трудов лагер.
Всички албанци, в това число дамите, на възраст от 18 до 56 години, пък минават военно образование. С несъгласните с политиката му, диктаторът е категоричен- разстрел или до живот в пандизите. Неговото оръжие е тайната му полиция " Сикурими ". Според непълни данни за 40-те години тирания в Албания са убити от 5 до 7000 души, а в пандизите попадат над 34 000.
Енвер Ходжа умира на 11 април 1985 година. Траурът за него е девет дни. И никой не атакува Албания.
Факт е обаче, че когато тиранинът умира на 11 април 1985 година, Албания публично е третата най-бедна страна в света - с БВП, колкото на дребен град и междинен месечен доход на човек от към едвам 15 $.
На 11 януари 1946 година Енвер Ходжа прогласява страната за Народна република. Той е лидер на комунистическата опозиция по време на Втората международна война, а след нея е министър председател (1944-54) и външен министър (1946-53) и несъмнено първи секретар на Албанската комунистическа партия до гибелта си.
И до момента в който сталинизмът в Европа на процедура завършва след гибелта на Йосиф Висарионович през март 1953 година, албанският водач праволинейно следва оповестената от самия него две години по-рано линия за зоркост и жестокост в класовата битка в името на " любовта към Сталин - талант, бащица и избавител ".
Статуята на Сталин на площад "Скендербег " в Тирана през 50-те години
Снимка: Getty Images
Енвер Ходжа е роден на 16 октомври 1908 година в южноалбанския град Гирокастро. Бащата Халил Ходжа, който изкарва прехраната за фамилията, като работи из Европа и Съединени американски щати, кръщава сина си на идеалога на пантюркизма и панислямизма Енвер паша, прочут като " турския Наполеон ". През 30-те години младият Енвер отпътува да учи в Университета в Монпелие, а по-късно е секретар в албанското консулство в Брюксел. След завръщането си в Албания и последвалата италианска окупация на страната, Енвер Ходжа се включва в редиците на новосъздадената комунистическа партия. Път, който ще дефинира освен неговото бъдеще, само че и това на страната.
Първата атеистична страна в света
Две десетилетия, откакто застава отпред на Албания, Енвер Ходжа тържествено афишира страната за първата атеистична страна в света в историята. Вдъхновен от китайската културна гражданска война, през 1967 година диктаторът не разрешава свободното изповядване на изповедание. Той национализира църкви, джамии и манастири и конфискува имуществото им, а духовниците са избити или интернирани, за всякаква религиозна активност са налагани драконовски санкции.
Много от религиозните храмове са били разрушени, а други са били превърнати в хранилища, конюшни и работилници. На родителите е било неразрешено да кръщават децата си и да им дават църковни имена. Разгърнатата шпионска мрежа на Ходжа пък старателно следи за скрито осъществяване на религиозни ритуали.
" Албанците нямат идоли и богове, само че имат идеали - това са имената и делата на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин ", споделя диктаторът.
Майска манифестация в Албания през 1974 година
Снимка: Getty Images
Борба против буржоазната културна измама
Успоредно със възбраната на религиите, режимът стартира битка и против буржоазната културна измама, която заема значимо място в партийната политика.
От 1968 година на албанците е неразрешено да имат коли, вили, да слушат рок музика , да носят дънки и да употребяват " вражеска " козметика. Заради извършен музикален фестивал през 1972 година, по време на който е изпълнявана " музика, която развращава младежите и девойките ", са задържани и наказани на затвор министърът на образованието и културата Фадил Пачрами и генералният шеф на албанското държавно радио и телевизия Тоди Лубоня. На специфичен пленум на Централния комитет на Албанската комунистическа партия персонално Енвер Ходжа повдига против двамата политически обвинявания.
В същото време още от началото на 60-те години диктаторът и членовете на управлението на партията се изолират в построения квартал на Тирана - " Блоку ". Абсолютно отделени от останалата част от страната, Ходжа и доближените му взимат решенията за бъдещето й от първокласните си дневни. В Блоку имало специфични магазини за вносни хранителни артикули и облекла , къща за отдих с киносалон, където гледали " неразрешени " западни филми и аптеки, заредени от албанските сътрудници в западните страни с медикаменти.
Кварталът "Блоку " е частният парадайс за комунистическата върхушка в Тирана
Снимка: Getty Images
Изолация от останалия свят и всеобщ градеж на бункери
През лятото на 1968 година Албания става първата страна от соцлагера, която се осмелява да напусне военната му конструкция - Варшавския контракт. Официално напускането е обяснено с нахлуването на войските на Варшавския контракт в Чехословакия, само че същинската причина е друга - водачът Енвер Ходжа се почувствал надълбоко афектиран от жестоката рецензия против неговия идол Сталин, която разпростира руското управление при Хрушчов.
Албания избира курс на отчуждаване от света и на процедура затваря границите си и се изолира . Никой албанец не може да напусна страната, а на доста малко чужденци им е позволено да влязат в нея. В идващите 22 години времето стопира в Албания.
Така наподобяват улиците на албанския град Берат през 1981 година
Снимка: Getty Images
Ходжа постоянно твърдял, че страната му е във враждебно обграждане и има заплаха всеки миг да бъде нападната. Затова и построяването на стотици хиляди бункери се трансформира в същинска фикс идея за вожда. По негова заповед от началото на 60-те години до 1983 година в Албания са издигнати сред 175 000 и 750 000 бетонни бункера. В тях албанските жители трябвало да преживеят нуклеарна война, която, в това Ходжа е уверен, ще избухне в Европа.
Строежът им лишава живота на стотици строители, а в последна сметка даже самият им основател - военният инженер Йосиф Загали е изпратен в трудов лагер.
Всички албанци, в това число дамите, на възраст от 18 до 56 години, пък минават военно образование. С несъгласните с политиката му, диктаторът е категоричен- разстрел или до живот в пандизите. Неговото оръжие е тайната му полиция " Сикурими ". Според непълни данни за 40-те години тирания в Албания са убити от 5 до 7000 души, а в пандизите попадат над 34 000.
Енвер Ходжа умира на 11 април 1985 година. Траурът за него е девет дни. И никой не атакува Албания.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ