До зората не можеш да стигнеш от другаде освен по

До зората не можеш да стигнеш от другаде с изключение на по пътя на нощта.

Истината за другия не е в това, което ти разкрива, а в това, което не може да ти разкрие. Та искаш ли да го схванеш, то не слушай какво той ти споделя, а какво не ти споделя.

Когато приказват две дами, те не споделят нищо; когато приказва една – разкрива целия си живот.

За да се разкрие истина, потребни са двама – един, с цел да я изкаже, и различен, с цел да я разбере.

Дължиш повече от злато на оногова, който ти служи. Дай му сърцето си, или на собствен ред му служи.

Всеки дракон поражда един свети Георги, който го убива.

Дърветата са стихове, които земята написа връз небето. Ние ги поваляме и трансформираме в хартия, та да отразяваме на нея своята пустош.

Как можеш да пееш, в случай че устата ти е цялостна с храна? Как ще се вдигне за благослов ръката ти, в случай че е цялостна със злато?

Всеки мъж обича две дами: едната е създание на въображението му, а другата още не се е родила.

Мъжете, които не простят на дамите дребните им провинения, в никакъв случай не ще се радват на огромните им добродетели.

Любовта, която не се самообновява всеки ден, се трансформира в табиет и изражда в тирания.

Влюбените не толкоз се прегръщат, колкото прегръщат това, което е посред им.

Любовта и подозрението в никакъв случай не си продумват.

Приятелството постоянно е сладка отговорност и в никакъв случай – улеснение.

Ако не разбираш приятеля си при всевъзможни условия, не го разбираш в никакъв случай.

Когато си заднишком към слънцето не виждаш друго с изключение на сянката си.

Щедростта не е да ми даваш това, което ми е нужно повече в сравнение с теб, а това, което на теб ти е нужно повече, в сравнение с мен.

Онзи, дето ти дава змия, когато си му изискал риба, може би няма за предоставяне друго с изключение на змии. Тогава от негова страна това е демонстрация на благотворителност.

Можеш да съдиш за близък си единствено съгласно това, което знаеш за него. Кажете ми в този момент, кой всред вас е отговорен и кой – почтен?

Колко кьорав е оня, който ти дава нещо из джоба си, та да може да вземе нещо из сърцето ти!

Странно е, че всички ние браним кривото у нас по-ревностно в сравнение с правото.

Ако близък ти се надсмее, можеш единствено да го съжалиш, само че в случай че му се надсмееш ти, в никакъв случай не ще си го простиш. Ако близък те нарани, можеш да забравиш раната, само че в случай че го нараниш ти, постоянно ще го помниш. Истината е, че близък е най- сензитивният ти Аз в друго тяло.

Най-окаяният всред хората е оня, който трансформира фантазиите си в сребро и злато.

Очевидното е това, което ни убягва до тогава, до момента в който някой не го изрази простичко.

Коренът е цвете, което презира славата.

Мъдростта към този момент не е мъдрост, когато стане прекомерно горда, с цел да плаче, прекомерно строга, с цел да се смее, и прекомерно самовглъбена, с цел да търси друго с изключение на себе си.

Когато достигнеш до лимита на това, което би трябвало да знаеш, ще бъдеш при започване на това, което би трябвало да чувстваш.

Приятелю, ти и аз ще останем странници в живота, непознати един на другиму и всеки по отношение на себе си, до деня, когато ти заговориш, а аз се заслушам – приемайки гласа ти като свой; тогава ще застана пред теб с мисълта, че съм пред огледало.

Ние избираме насладите и скърбите си дълго преди да сме ги изпитали.

За пътищата костенурките могат да кажат повече в сравнение с зайците.

Странно е, че безгръбначните твари имат най-корави черупки.

Когато стоях като ясно огледало пред теб, ти гледаше в мен и виждаше собсвения си облик. Тогава споделяше:

– Обичам те!

Но в действителност обичаше у мен себе си.

Любовта, която не ликува непрекъснато, последователно умира.

Не можеш да притежаваш по едно и също време младост и мъдрост –  тъй като младостта е прекомерно заета да живее, с цел да знае; а познанието – прекомерно заето да търси себе си, с цел да живее.

Онова, което жадуваме и не можем да достигнем, ни е по-скъпо от това, което към този момент сме достигнали.

из „ Пясък и пяна “