До средата на юли внасят в НС промените в Закона за предучилищно и училищно образование
До средата на юли предложенията за промени в Закона за предучилищно и учебно обучение ще бъдат импортирани в Народното събрание. Това съобщи просветният министър Красимир Вълчев, който откри първата обществена полемика по тази тематика, оповестява Нова телевизия.
Той уточни, че по публичното разискване, което се организира, са постъпили стотици корекции и оферти от специалисти и организации в бранша, само че не за всички е реализирано единодушие.
" Вече удължихме периода за публичното разискване с още 6 дни. Следващата седмица продължаваме да работим по този закон ", разяснява Вълчев.
По негови думи най-дискусионната тематика е предметът " Добродетели и религии ".
МОН предлага повдигане на санкциите за родители, които не записват децата си на учебно заведение
За увеличение на обхванатите в наложителното обучение и повече пари за учебните заведения
25 неправителствени организации упорстват за удължение на периода за разискване на измененията в образованието. За промените е предназначен един месец, който обаче организациите считат за изцяло непълен за първокласен разговор и в него не могат да бъдат взети решения за промени в бранша, като да вземем за пример оценяване, подготовка на учителите, наказания за учениците и други.
Председателят на Съюза на ръководителите в системата на просветата Диян Стаматов съобщи, че до края на лятото би трябвало да се стигне до консенсус в Закона за предучилищно и учебно обучение. Това обаче не значи, че в случай че в този момент се направи една смяна в него, не би могло да се отвори опция за друга такава в идващите месеци, посочи той пред Нова нюз.
Стаматов упорства за по-бързи наказания, като да вземем за пример забележки или премахване за няколко дни от учебно заведение.
Новият предмет вяра влиза в учебните заведения най-рано през образователната 2026-27 година
Часът по вяра няма да е наложителен, а наложително избираем
България е единствената страна в Европейския съюз и измежду страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), в която главното обучение завършва единствено след 7 образователни години - до 7. клас, стана ясно по време на форума. Часовете в главен стадий на образование у нас са едвам 55% от междинното европейско равнище, където образователните часове са над 7600, а при нас те са малко над 4200. Данните бяха показани от проф. Николай Попов - академик и учител по педагогика в СУ " Св. Климент Охридски " и от шефа на Института по образованието проф. доктор Галин Цоков.
Според Вълчев завършването на главно обучение на едвам 13-14 годишна възраст слага учениците и фамилиите им в обстановка да вършат съществени избори прекомерно рано, за които към момента нямат задоволително насъбран опит и осъзнатост за пътя на професионалното си развиване. Той смята, че ранното профилиране стеснява различните пътеки на младите за бъдещата им реализация , а тук-там даже работи демотивиращо, като се следи невисок интерес към ученето след влизане в мечтаното учебно заведение.
На форума стана ясно, че в актуалните просветителни системи в Европа доминира моделът с по-дълъг главен стадий на образование. В общо 21 от изследвани 37 европейски страни тази степен се учи в продължение на 9 години, в 8 страни главното обучение е 8-годишно, в други 6 то продължава 10 години. В една страна главното обучение е 11-годишно, като само в България то е единствено 7 година В Япония, Канада, Китай, Бразилия, а също и в обособени щати в Съединени американски щати, децата още веднъж учат по-дълго в общообразователна среда, преди да се насочат към профилиране или професионално образование.
Участниците в полемиката се сплотиха към мнението, че дружно с диалога за смяна на просветителната конструкция би трябвало да се вкарат и редица други ограничения за възстановяване на качеството на образованието и резултатите на децата - модерни способи на преподаване, спомагателна поддръжка за изоставащи възпитаници, ранно кариерно насочване, опция за по-късно пренасочване към нова специализация и др.
Той уточни, че по публичното разискване, което се организира, са постъпили стотици корекции и оферти от специалисти и организации в бранша, само че не за всички е реализирано единодушие.
" Вече удължихме периода за публичното разискване с още 6 дни. Следващата седмица продължаваме да работим по този закон ", разяснява Вълчев.
По негови думи най-дискусионната тематика е предметът " Добродетели и религии ".
МОН предлага повдигане на санкциите за родители, които не записват децата си на учебно заведение
За увеличение на обхванатите в наложителното обучение и повече пари за учебните заведения
25 неправителствени организации упорстват за удължение на периода за разискване на измененията в образованието. За промените е предназначен един месец, който обаче организациите считат за изцяло непълен за първокласен разговор и в него не могат да бъдат взети решения за промени в бранша, като да вземем за пример оценяване, подготовка на учителите, наказания за учениците и други.
Председателят на Съюза на ръководителите в системата на просветата Диян Стаматов съобщи, че до края на лятото би трябвало да се стигне до консенсус в Закона за предучилищно и учебно обучение. Това обаче не значи, че в случай че в този момент се направи една смяна в него, не би могло да се отвори опция за друга такава в идващите месеци, посочи той пред Нова нюз.
Стаматов упорства за по-бързи наказания, като да вземем за пример забележки или премахване за няколко дни от учебно заведение.
Новият предмет вяра влиза в учебните заведения най-рано през образователната 2026-27 година
Часът по вяра няма да е наложителен, а наложително избираем
България е единствената страна в Европейския съюз и измежду страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), в която главното обучение завършва единствено след 7 образователни години - до 7. клас, стана ясно по време на форума. Часовете в главен стадий на образование у нас са едвам 55% от междинното европейско равнище, където образователните часове са над 7600, а при нас те са малко над 4200. Данните бяха показани от проф. Николай Попов - академик и учител по педагогика в СУ " Св. Климент Охридски " и от шефа на Института по образованието проф. доктор Галин Цоков.
Според Вълчев завършването на главно обучение на едвам 13-14 годишна възраст слага учениците и фамилиите им в обстановка да вършат съществени избори прекомерно рано, за които към момента нямат задоволително насъбран опит и осъзнатост за пътя на професионалното си развиване. Той смята, че ранното профилиране стеснява различните пътеки на младите за бъдещата им реализация , а тук-там даже работи демотивиращо, като се следи невисок интерес към ученето след влизане в мечтаното учебно заведение.
На форума стана ясно, че в актуалните просветителни системи в Европа доминира моделът с по-дълъг главен стадий на образование. В общо 21 от изследвани 37 европейски страни тази степен се учи в продължение на 9 години, в 8 страни главното обучение е 8-годишно, в други 6 то продължава 10 години. В една страна главното обучение е 11-годишно, като само в България то е единствено 7 година В Япония, Канада, Китай, Бразилия, а също и в обособени щати в Съединени американски щати, децата още веднъж учат по-дълго в общообразователна среда, преди да се насочат към профилиране или професионално образование.
Участниците в полемиката се сплотиха към мнението, че дружно с диалога за смяна на просветителната конструкция би трябвало да се вкарат и редица други ограничения за възстановяване на качеството на образованието и резултатите на децата - модерни способи на преподаване, спомагателна поддръжка за изоставащи възпитаници, ранно кариерно насочване, опция за по-късно пренасочване към нова специализация и др.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ