Ромските здравни медиатори - хората, побеждаващи предразсъдъци
До скоро не имах вяра, че работата ни има подобен резултат, знаех че оказваме помощ за доста неща - от здравни и просветителни проблеми до всекидневни битови разправии и усложнения. Но че можем да преобърнем метода на мислене, вкоренени от генерации показа - не. Докато един ден на хората от моята общественост не им предложиха консултация с психиатър. Изтръпнах. Но се оказа, че мнозина сами пожелаха да получат такава поддръжка, споделяха, че имат усложнения, които не желаят да претърпяват сами, че желаят помощ. Представете си какво значи това при хора, които допреди са мислели за себе си, че са постоянно здрави, че нямат потребност нито от профилактични прегледи, нито от ваксини, съвещания с акушер-гинеколог, да вземем за пример. Някои даже отказваха такива прегледи и лекуване до гибелта си.
Това, което е видяла и претърпяла в последните три години като ромски здравен и учебен посредник в дребното шуменско село Ивански, кара Ирина Илиева да продължава да желае да е в България, измежду хората, при които е родена. Ирина е един от здравните посредници, които до края на април работиха по българско-швейцарската стратегия ЗОВ (Здраве и обучение за всички), основала повсеместен модел за приобщаване на ромската общественост посредством по едно и също време повишение на здравната просвета и профирактика, обучение, обществени и културни действия.
Това не е нашата работа, това е задача, само че и борба - както с нашите хора, по този начин и за оцеляването ни, за това да продължим активността си, макар ниското възнаграждение и многото работа - това е общото мнение на ромски здравни посредници от цялата страна, събрали се наскоро в София на заключителната конференция за отчитане на края на програмата. Млади девойки и момчета, които всеки ден са в общността, в която са израснали, в опит да посредничат сред нея и институциите по всички належащи въпроси.
От Холандия до ромите в малко шуменско село
За да стане ромски посредник, Ирина се връща от Холандия, където допреди това е живяла дълги години, имала е работа, а мъжът й и децата й към момента са там. Идвах си за лятото и всяка година виждах, че ситуацията става все по-зле и по-зле, когато прочетох, че се търси посредник за моето село, нямаше по какъв начин да не се кандидатирам, трябваше да направя нещо, изясни пътя си Ирина. И по този начин към този момент три години поддържа над 1200 роми в нейното село, карайки ги да осъзнаят потребността от това да се грижат за здравето и образованието си. Лека-полека, на техния език, с схващане за техния метод на мислене, за потребностите и табутата в общността, които допреди да замине за Холандия са били и нейни лични.
Нужни за всичко - от раждане до заравяне
Такива са ромските медиатори, към този момент над 240 в страната - локални и разпознаваеми за съответната общественост. Това обаче и доста ги натоварва. " Ние отговаряме за всичко - от раждането до погребението. Няма заран, няма нощ, почивни дни, отпуски - постоянно сме на линия, постоянно ни звънят първо на нас. И освен по здравни въпроси, попълняме документи, водим хората по институции, 24 часа, 7 дни в седмицата, цяла година ", споделя Стефан от Бургас. А Соня от Монтана удостоверява. Спомня си по какъв начин с цел да накара майка на три заболели деца с бронхопневмония, които тичали боси и полуголи в калта, да измине 4-те километра от ромската махала до най-близкия лекар, осигурила облекла и обувки за децата. Ваня, която също е от Монтана, пък споделя, че трябвало да се върне от сватбата на другари, тъй като жена от ромския квартал викала кола за спешна помощ за тежко болна съседка, само че колата за спешна помощ отказвала да пристигна. Нас към този момент ни познават, ние като се обадим, знаят, че сме решили обстановката, че фактически нещата са съществени и са за кола за спешна помощ, отзовават се, добавя момичето.
Всички те споделят, че са щастливи и задоволени от това, което вършат, без значение от натовареността си и макар предразсъдъците в ромската общественост, които всеки ден би трябвало да преодоляват - да убеждават хората, че би трябвало да се грижат за здравето си, за хигиената, за образованието на децата си. Че това е за самите тях, не в услуга на институции и организации. Това става доста мъчно, с ежедневно говорене, не просто четене на готовите брошури, които ни раздават, с предоставяне на персонални образци, персонални истории...с това да сме част от общността и да знаем техния език, споделят посредниците.
На минимална заплата
Това, което им тежи и ги кара да се замислят дали да не се откажат, е ниското възнаграждение. След края на българско-швейцарския план всички здравни посредници са останали още веднъж на минимална работна заплата, каквато са взимали и преди програмата. Ако нещо не се усъвършенства, ще се махнем скоро, премислям да отида при родственици в чужбина, споделя Соня, а другите се съгласяват с нея. Разказват, че и за времето на плана е имало огромно текучество и половината от почналите посредници, към този момент са отвън страната. Ирина също всеки ден е подложена на напън от децата си и въпроси за какво го прави, за какво не се върне в Холандия.
Засега всички те споделят, че схващат задачата си, схващат изгодите от работата си и не желаят да се отхвърлят. Но и те имат фамилии, сметки, живот.
Подкрепата от институциите - повече думи, по-малко пари
И по време на конференцията представители на централните и локалните управляващи, работещи с ромските посредници, дадоха висока оценка за работата им и обявиха, че това е действително работещ механизъм с огромна изгода. Социалният министър Бисер Петков и неговият заместител Деница Сачева припомниха, че към този момент има подготвени нормативни промени, които да контролират по-ясно активността на посредниците. Сачева заприказва и за потребността от профилирано учебно заведение за такива експерти, за които не е нужно висше обучение, а и по-конкретна практическа подготовка. Срокове и обещания за по-добро възнаграждение обаче не се чуха.
" Ще изчакам до края на годината, да забележим и новите наредби. Но по-късно не мисля, че ще мога да продължа при тези условия ", споделя Соня.
Здравните посредници разясниха, че най-малко локалните общности са осъзнали изгодата и потребността от тях. Всички порти са отворени за нас в общините, където и да почукаме - одобряват ни, изслушват ни. Знаят, че това е и от тяхна изгода, споделят младите посредници. Не е било по този начин първоначално, всеки се е сблъскал с съмнение. Но откакто видяха смисъла, като се сработихме, към този момент всичко е доста по-добре, допълват те. Знаят, че из страната новите посредници, които занапред навлизат, също срещат отпор, само че споделят, че е краткотраен. Все отново никой различен няма да го прави всичко това, той и не може, не може външен за общността човек, някоя институция, да реализира това, което вършим ние, гордеят се те.
Добрата воля, която крепи бъдещето
В рамките на българско-швейцарския план посредниците постигнали и доста положителни връзки, съгласуваност с лекарите, заети по програмата - експерти, общопрактикуващи. Всички ни споделяха, че можем да разчитаме на тях и след програмата, по този начин и става, само че ние внимаваме да не злоупотребяваме, споделя Соня. За работата си лекарите към този момент не получават някакви средства. А хората, които лекуват, са здравно неосигурени, тъй че не получават и пари от бюджета.
Друга опция за прегледи и лекуване обаче локалните роми нямат - в махалите съвсем няма лекари, още по-малко пък експерти. Някои фамилии желали да си възстановят здравните права, само че като научавали, че на човек би трябвало да платят по над 1500 лева, се отказвали, нямали тези благоприятни условия.
Засега всичко се крепи на положителната воля на лекарите, с които работихме по програмата, на нашите положителни взаимоотношения, само че докога, пита Соня.
Това, което е видяла и претърпяла в последните три години като ромски здравен и учебен посредник в дребното шуменско село Ивански, кара Ирина Илиева да продължава да желае да е в България, измежду хората, при които е родена. Ирина е един от здравните посредници, които до края на април работиха по българско-швейцарската стратегия ЗОВ (Здраве и обучение за всички), основала повсеместен модел за приобщаване на ромската общественост посредством по едно и също време повишение на здравната просвета и профирактика, обучение, обществени и културни действия.
Това не е нашата работа, това е задача, само че и борба - както с нашите хора, по този начин и за оцеляването ни, за това да продължим активността си, макар ниското възнаграждение и многото работа - това е общото мнение на ромски здравни посредници от цялата страна, събрали се наскоро в София на заключителната конференция за отчитане на края на програмата. Млади девойки и момчета, които всеки ден са в общността, в която са израснали, в опит да посредничат сред нея и институциите по всички належащи въпроси.
От Холандия до ромите в малко шуменско село
За да стане ромски посредник, Ирина се връща от Холандия, където допреди това е живяла дълги години, имала е работа, а мъжът й и децата й към момента са там. Идвах си за лятото и всяка година виждах, че ситуацията става все по-зле и по-зле, когато прочетох, че се търси посредник за моето село, нямаше по какъв начин да не се кандидатирам, трябваше да направя нещо, изясни пътя си Ирина. И по този начин към този момент три години поддържа над 1200 роми в нейното село, карайки ги да осъзнаят потребността от това да се грижат за здравето и образованието си. Лека-полека, на техния език, с схващане за техния метод на мислене, за потребностите и табутата в общността, които допреди да замине за Холандия са били и нейни лични.
Нужни за всичко - от раждане до заравяне
Такива са ромските медиатори, към този момент над 240 в страната - локални и разпознаваеми за съответната общественост. Това обаче и доста ги натоварва. " Ние отговаряме за всичко - от раждането до погребението. Няма заран, няма нощ, почивни дни, отпуски - постоянно сме на линия, постоянно ни звънят първо на нас. И освен по здравни въпроси, попълняме документи, водим хората по институции, 24 часа, 7 дни в седмицата, цяла година ", споделя Стефан от Бургас. А Соня от Монтана удостоверява. Спомня си по какъв начин с цел да накара майка на три заболели деца с бронхопневмония, които тичали боси и полуголи в калта, да измине 4-те километра от ромската махала до най-близкия лекар, осигурила облекла и обувки за децата. Ваня, която също е от Монтана, пък споделя, че трябвало да се върне от сватбата на другари, тъй като жена от ромския квартал викала кола за спешна помощ за тежко болна съседка, само че колата за спешна помощ отказвала да пристигна. Нас към този момент ни познават, ние като се обадим, знаят, че сме решили обстановката, че фактически нещата са съществени и са за кола за спешна помощ, отзовават се, добавя момичето.
Всички те споделят, че са щастливи и задоволени от това, което вършат, без значение от натовареността си и макар предразсъдъците в ромската общественост, които всеки ден би трябвало да преодоляват - да убеждават хората, че би трябвало да се грижат за здравето си, за хигиената, за образованието на децата си. Че това е за самите тях, не в услуга на институции и организации. Това става доста мъчно, с ежедневно говорене, не просто четене на готовите брошури, които ни раздават, с предоставяне на персонални образци, персонални истории...с това да сме част от общността и да знаем техния език, споделят посредниците.
На минимална заплата
Това, което им тежи и ги кара да се замислят дали да не се откажат, е ниското възнаграждение. След края на българско-швейцарския план всички здравни посредници са останали още веднъж на минимална работна заплата, каквато са взимали и преди програмата. Ако нещо не се усъвършенства, ще се махнем скоро, премислям да отида при родственици в чужбина, споделя Соня, а другите се съгласяват с нея. Разказват, че и за времето на плана е имало огромно текучество и половината от почналите посредници, към този момент са отвън страната. Ирина също всеки ден е подложена на напън от децата си и въпроси за какво го прави, за какво не се върне в Холандия.
Засега всички те споделят, че схващат задачата си, схващат изгодите от работата си и не желаят да се отхвърлят. Но и те имат фамилии, сметки, живот.
Подкрепата от институциите - повече думи, по-малко пари
И по време на конференцията представители на централните и локалните управляващи, работещи с ромските посредници, дадоха висока оценка за работата им и обявиха, че това е действително работещ механизъм с огромна изгода. Социалният министър Бисер Петков и неговият заместител Деница Сачева припомниха, че към този момент има подготвени нормативни промени, които да контролират по-ясно активността на посредниците. Сачева заприказва и за потребността от профилирано учебно заведение за такива експерти, за които не е нужно висше обучение, а и по-конкретна практическа подготовка. Срокове и обещания за по-добро възнаграждение обаче не се чуха.
" Ще изчакам до края на годината, да забележим и новите наредби. Но по-късно не мисля, че ще мога да продължа при тези условия ", споделя Соня.
Здравните посредници разясниха, че най-малко локалните общности са осъзнали изгодата и потребността от тях. Всички порти са отворени за нас в общините, където и да почукаме - одобряват ни, изслушват ни. Знаят, че това е и от тяхна изгода, споделят младите посредници. Не е било по този начин първоначално, всеки се е сблъскал с съмнение. Но откакто видяха смисъла, като се сработихме, към този момент всичко е доста по-добре, допълват те. Знаят, че из страната новите посредници, които занапред навлизат, също срещат отпор, само че споделят, че е краткотраен. Все отново никой различен няма да го прави всичко това, той и не може, не може външен за общността човек, някоя институция, да реализира това, което вършим ние, гордеят се те.
Добрата воля, която крепи бъдещето
В рамките на българско-швейцарския план посредниците постигнали и доста положителни връзки, съгласуваност с лекарите, заети по програмата - експерти, общопрактикуващи. Всички ни споделяха, че можем да разчитаме на тях и след програмата, по този начин и става, само че ние внимаваме да не злоупотребяваме, споделя Соня. За работата си лекарите към този момент не получават някакви средства. А хората, които лекуват, са здравно неосигурени, тъй че не получават и пари от бюджета.
Друга опция за прегледи и лекуване обаче локалните роми нямат - в махалите съвсем няма лекари, още по-малко пък експерти. Някои фамилии желали да си възстановят здравните права, само че като научавали, че на човек би трябвало да платят по над 1500 лева, се отказвали, нямали тези благоприятни условия.
Засега всичко се крепи на положителната воля на лекарите, с които работихме по програмата, на нашите положителни взаимоотношения, само че докога, пита Соня.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ