БНБ започва да сече пробно евромонети
До седмици България ще стартира да сече тестовите евромонети. Това заяви шефът на Българска народна банка Димитър Радев пред депутатите от парламентарната комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната.
На нея шефът на Хърватската национална банка Борис Вуйчич описа по какъв начин страната му се е подготвила за приемането на еврото.
По думите му единствената разлика сред България и Хърватия в процеса по приемане на еврото е политическият фактор.
" В България имахме много нестабилна политическа среда. Все отново, със основаване на постоянно държавно управление, тя усъвършенства се от средата на предходната година ", изясни шефът на Българска народна банка. Той уточни, че кредитния рейтинг на Хърватия е бил по-нисък от нашия, само че към този момент с приемането на еврото, е по-висок. " Законодателно към този момент сме изцяло подготвени за приемане на еврото с приемането на Закона на Българска народна банка, само че доста е значима и политическата рамка в страната ", акцентира още Радев.
" Вече имаме изцяло изпълнени 3 от 4 критерия и сега следим инфлацията, която при нас спада по-бързо, в сравнение с в еврозоната и моделите и на Европейската комисия, и Европейската централна банка, и нашите вътрешни модели. През 2024 година този аршин също ще бъде изпълнен и надлежно 2025 година се надявам да станем 21-ата страна в еврозоната ", сподели министърът на финансите Асен Василев.
Инфлационният резултат от приемането на еврото в Хърватия е бил покачване с 0,2 процентни пункта. Паралелни калкулации на Хърватската централна банка са показвали 0,4 процентни пункта инфлационен резултат, само че действително е бил двойно по-нисък, заяви гуверньорът Борис Вуйчич.
Вуйчич уточни, че спекулациите с високите цени, свързани с присъединението към еврозоната, идват от така наречен " усещане за инфлацията ", което произлиза от новините и отразяването на цените по обособени артикули, само че статистическото премерване на отражението върху цялата потребителска кошница идва по-късно и демонстрира по-ниска инфлация.
" Информационната ни акция подкани жителите да обменят своите куни в евро още преди да влезем в еврозоната. И постигнахме 60 на 100 изкупуване още преди 1 януари 2023 година ", уточни Борис Вуйчич. Той изброи другите стадии на подготовка, подхванати преди въвеждане на еврото.
Сред тях попадат ограниченията за информиране и отбрана на потребителите, правна хармонизация, техническа подготовка, с цел да могат касовите апарати и пос терминалите да проработят в новия режим, подготовка на държавния бранш.
Като значима стъпка Вуйчич уточни построяването на нов съвременен трезор, задоволително огромен, с цел да побере изтеглените от обращение куни. Такъв не е имало и е бил нужен нов. Той е издигнат от армията във военна база и е предан чартърен на Хърватската национална банка.
На нея шефът на Хърватската национална банка Борис Вуйчич описа по какъв начин страната му се е подготвила за приемането на еврото.
По думите му единствената разлика сред България и Хърватия в процеса по приемане на еврото е политическият фактор.
" В България имахме много нестабилна политическа среда. Все отново, със основаване на постоянно държавно управление, тя усъвършенства се от средата на предходната година ", изясни шефът на Българска народна банка. Той уточни, че кредитния рейтинг на Хърватия е бил по-нисък от нашия, само че към този момент с приемането на еврото, е по-висок. " Законодателно към този момент сме изцяло подготвени за приемане на еврото с приемането на Закона на Българска народна банка, само че доста е значима и политическата рамка в страната ", акцентира още Радев.
" Вече имаме изцяло изпълнени 3 от 4 критерия и сега следим инфлацията, която при нас спада по-бързо, в сравнение с в еврозоната и моделите и на Европейската комисия, и Европейската централна банка, и нашите вътрешни модели. През 2024 година този аршин също ще бъде изпълнен и надлежно 2025 година се надявам да станем 21-ата страна в еврозоната ", сподели министърът на финансите Асен Василев.
Инфлационният резултат от приемането на еврото в Хърватия е бил покачване с 0,2 процентни пункта. Паралелни калкулации на Хърватската централна банка са показвали 0,4 процентни пункта инфлационен резултат, само че действително е бил двойно по-нисък, заяви гуверньорът Борис Вуйчич.
Вуйчич уточни, че спекулациите с високите цени, свързани с присъединението към еврозоната, идват от така наречен " усещане за инфлацията ", което произлиза от новините и отразяването на цените по обособени артикули, само че статистическото премерване на отражението върху цялата потребителска кошница идва по-късно и демонстрира по-ниска инфлация.
" Информационната ни акция подкани жителите да обменят своите куни в евро още преди да влезем в еврозоната. И постигнахме 60 на 100 изкупуване още преди 1 януари 2023 година ", уточни Борис Вуйчич. Той изброи другите стадии на подготовка, подхванати преди въвеждане на еврото.
Сред тях попадат ограниченията за информиране и отбрана на потребителите, правна хармонизация, техническа подготовка, с цел да могат касовите апарати и пос терминалите да проработят в новия режим, подготовка на държавния бранш.
Като значима стъпка Вуйчич уточни построяването на нов съвременен трезор, задоволително огромен, с цел да побере изтеглените от обращение куни. Такъв не е имало и е бил нужен нов. Той е издигнат от армията във военна база и е предан чартърен на Хърватската национална банка.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ