Последният щурм към еврозоната
До седмица-две България ще внесе документите си за чакалнята за еврозоната, съобщи министър председателят Бойко Борисов преди дни
© Николай Дойчинов
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Евентуален отвод не може да бъде опрощение да се изостави и влизането за банковия съюз. Още по тематиката
Борисов: До две седмици България ще подаде документи за чакалнята на еврозоната
Засега сигналите от Брюксел са спорни
6 юни 2018
Може би справедливо, само че непочтено
Попарените упоритости за еврото
25 май 2018
Неуспешният поход към еврото
Влизането на България в еврозоната се отсрочва с още няколко години поради нерешените проблеми в банковата система
24 май 2018
Европейска комисия и ЕЦБ: България извършва числовите критерии за еврото, само че това не е задоволително
Конвергентните отчети на двете институции обичайно акцентират като проблематични независимостта на Българска народна банка, слабите институции и корупцията
23 май 2018
Горанов: Ден след утвърждението за ERM II ще аплайваме за банковия съюз
Министърът на финансите пред " Капитал "
4 май 2018 " Пожелайте ми триумф. Отиваме в Берлин за еврозоната, но по какъв начин ще стане, ще забележим там. " С тези думи доскоро повече от година Бойко Борисов напусна съвещанието на Европейския съвет в Брюксел и стартира обществената фаза на (тогава) сериозните старания за влизането на България в ERM II, така наречен чакалня на еврозоната. През лятото на 2017 изявлението на премиера прозвуча изненадващо - след девет години ръководство на ГЕРБ упованията за внезапни придвижвания напред бяха (и са) мощно занижени.
Зад това решение тогава стояха напъните на няколко души към Борисов, които съумяха да го убедят в две неща - че за България влизането в еврозоната е извънредно значимо и че тогава има подобаващ политически прозорец това да се случи.
През юни 2017 възможностите на България не изглеждаха по никакъв начин неприятни. Делегацията на Бойко Борисов, в която влизаха финансовият министър Владислав Горанов и подуправителят на Българска народна банка Калин Христов, получи окуражителни послания от френския президент Макрон, немският канцлер Меркел и даже от тогавашния немски финансов министър Волфганг Шойбле. Няколко месеца по-късно пристигна политическа поддръжка и от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер
Година по-късно възможностите на България да бъде призната в ERM II не наподобяват толкоз огромни. И което е по-лошо - отрицателните сигнали от Европейската централна банка и представители на разнообразни страни (включително Германия), наподобява, лишиха от първичната сила на България да се опита да отвори вратата на еврозоната.
Все отново подаваме
Сега, броени дни преди да изтече срокът, който държавното управление си сложи да кандидатства за валутния клуб, въпросът е дали Бойко Борисов ще има смелостта и силите за заключителен взлом. " До седмица-две България ще внесе документите си за чакалнята за еврозоната ", сподели той предходната седмица на годишния бал на бизнес-организацията КРИБ.
Внасянето обаче е единствено формалната част от напъните. Без масирана акция по показване на българските причини на страните, които са срещу влизането в ERM II, от тях надали ще има някакъв необикновен триумф.
В средите на ръководещите продължава да има ядро от хора, които са твърдо уверени, че напъните за еврозоната би трябвало да продължат. " За мен е доста значимо ние да подадем молбата и да пожелаеме явен и безапелационен отговор – от политиците и от Европейската централна банка ", споделя ръководителят на бюджетната комисия към Народното събрание Менда Стоянова. Според нея, в случай че на страната ни откажат влизане в " чакалнята " на еврозоната със субективни причини, които не са част от изискванията една страна да бъде член на еврозоната и част от ERM II, това ще бъде доста неприятен сигнал освен към българите, а към целия Европейски съюз. " За " продължение на тази напъните (и кандидатстване за ERM II) е и финансовият министър Владислав Горанов. " В интензивна връзка сме с представители на ЕЦБ, страните - членки на еврозоната и Европейска комисия. Работим върху пътна карта. Скоро ще приключим този развой и няма причина да променяме позицията си от януари ", добави Горанов.
Времето за дейности обаче е лимитирано - политическият прозорец, който се отвори около българското европредседателство, ще бъде затворен бързо. През идната година предстоят избори за европарламент, ЕЦБ ще е с нов гуверньор - евентуално немец, и в случай че италианската рецесия се разрасне, Стара Европа ще стане още по-скептична към нови претенденти.
Брюксел: отново ще се срещнем след две години
Допреди десетина дни изглеждаше, че мачът България - еврозона към този момент е изгубен макар поддръжката на съдията в лицето на еврокомисията. В деня, в който Европейска комисия и ЕЦБ показаха конвергентните си отчети за напредъка на страните отвън еврозоната, стана ясно, че представители на тези институции са се срещнали с българските управляващи за да ги разубедят да аплайват за ERM II, а вместо това да подадат документи за банковия съюз.
Според източници, близки до държавното управление, неотдавна министър председателят Борисов е бил посъветван и от Германия, и от Франция да не бърза. Погледнато откъм Берлин, приемане на България в еврозоната (или даже единствено в чакалнята) наподобява като тъкмо противоположното на новата политика, която консервативните политици чакат от Меркел след рецесията с Гърция. Аргументите на България (валутен ръб и фискална дисциплина) не са изключително познати там. И което е по-лошо, не се вижда някой от София да работи за опровержение на тези показа. Кампанията на България за еврото наподобява изцяло спряла.
Но прозорецът на опциите още не е напълно затворен и отводът на България в този момент ще е като един цялостен футболен тим да напусне терена в 80-ата минута от мача, тъй като губи с един гол. Политическата поддръжка за България не е напълно изгубена. При представянето на конвергентния отчет на Европейска комисия за напредъка на страните отвън валутния съюз комисарят, отговарящ за еврото, Валдис Домбровскис приветства актуалната работа на българското държавно управление за включване във валутния механизъм ERM II. Но и изясни, че " фактически към този момент има ново условие - присъединението към еврозоната се обвързва с включване в банковия съюз ". Според държавни източници посланието на Брюксел е било, че вратата към чакалнята ще се отвори след най-малко две години, и то в случай че ЕЦБ е удовлетворена от инспекциите на локалния банков бранш.
За българското държавно управление обаче банковият съюз не е приятна тематика. То на няколко пъти публично съобщи, че ще подаде молба за банковия съюз, само че незабавно откакто получи " да " за преддверието на еврото. Една от аргументите е, че процесът по влизане в Механизма за тясно съдействие (вариантът за страни отвън еврозоната да влязат отчасти в банковия съюз) лишава най-малко шест месеца. В година на избори, каквато ще е 2019-а, и промяна на управлението на ЕЦБ, на никого няма да му е до България. А и терзанията на ръководещите са, че Франкфурт може да употребява процедурата по влизане в банковия съюз като метод в допълнение да забави българската кандидатура за ERM II.
Ама не желаеме да ни проверявате банките
Друга част от българските съмнения за банковия съюз са поради неизчистени проблеми в банковия бранш. След подаване на молба за " тясно съдействие " ЕЦБ има правото да направи своя инспекция на финансовата система тук. Ако установи друга картина от това, което Българска народна банка заявява две години по-рано след прегледа й на качеството на активите (AQR), това би било освен репутационен удар за централната банка. Ако европейският контрол организира по-стриктен мониторинг и реши, че някоя българска банка има потребност от финансова поддръжка и сметката е огромна, ще се стигне до държавния бюджет. Което пък ще рефлектира върху данните на обществените финанси.
Всички тези причини са годни, само че евентуално има метод сходни обстановки да се отиграят. Като да вземем за пример продажба на банките, които минаха с най-големи забележки инспекцията на Българска народна банка.
Твърдото обвързване за чакалнята на еврозоната с влизането в банковия съюз наподобява като сериозна спънка, само че и тя е преодолима. Източници, близки до държавното управление, настояват, че се обмисля вид, при който да се подадат по едно и също време две молби - за кандидатстване в ERM II и в банковия съюз. Това ще разреши да се покаже предпочитание България да се съобрази с настояванията на Брюксел, само че и неотстъпчивост в отстояването на своите позиции.
В тази обстановка Европейски Съюз може да отговори на българската молба с " да, само че след две години ", което отново би било непълен триумф, тъй като корав ангажимент в този момент въпреки всичко е повече от непосредствено отменяне. Най-малката утешителна премия за бизнеса от целия взлом към еврозоната би било участието в банковия съюз и отвод да се кандидатства за него ще бъде цялостен неуспех за държавното управление.
Това, което дава обосновка в интерес на България за валутния механизъм, е, че тя дава отговор на числовите критерии за влизане в еврозоната като се изключи условието за най-малко две години престой в него. И още - че присъединението на лв. към ERM II в действителност ще даде подтик за структурни промени и ще усили доверието в страната, което е причина за по-висок стопански напредък и по-бързо настигане на приходите на междинния европеец (виж графиката). Брюксел и Франкфурт мъчно ще намерят учредения да откажат сходен ход. За техните запаси, несъмнено, има напълно рационални доводи, само че без сериозна акция те мъчно могат да се обезсилят.
Опитът на Литва и Латвия да вземем за пример е, че макар нежеланието на Стара Европа да ги допусне в ядрото толкоз бързо, с поредна политика и отстояване на националния интерес двете страни се причисляват към чакалнята на еврото. Към този миг те са най-бедните кандидатки - Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по отношение на междинния в Европейски Съюз на Латвия през 2004 година е 49%. Точно това е равнището, което е постигнала България през 2016 година
Еврозоната е, без пресиления, цел с историческо значение за България. Ядрото на Европейски Съюз сега поема политика на все по-голямо доближаване. Оставането на България отвън него ще я направи по-уязвима за външни въздействия. Как наподобява сходна мека цел за Русия да вземем за пример може да се види в прилежаща Сърбия. Там въздействието на Кремъл върху вътрешната политика разрешава ползите на Москва за неустойчивост на Балканите да ограбват бъдещето на цялата страна. Освен това в периферията на Европейски Съюз натискът от Брюксел за промени ще е доста по-малък, защото евроенергията ще се концентрира от ден на ден върху ядрото.
За стопанската система разликата сред двата сюжета е явен. В единия самият развой на присъединение може да подтиква промени, по-висок стопански напредък, което ще докара и по-бързо приближаване на приходите със западните страни. В другия - ръководството на страната ще продължи да се олигархизира, разпоредбите да се размиват, западните вложители да се изтеглят (виж карето).
Извън сърцето на Европа и по-близо до съветското въздействие значи и завръщане на страната към огромни планове за източване на обществени активи, като да вземем за пример Белене и съветски водопровод за газа. С две думи - България ще се върне най-малко десетилетие обратно. И ще остане затънала там задълго.
Какви са икономическите изгоди
Опитът на останалите страни от Източна Европа, които към този момент са минали по нашия път, демонстрира, че икономическите резултати се усещат още на стадий присъединение към чакалнята на еврото - валутният механизъм ERM II.
" Това, че ЕЦБ поема ангажимент към валутната непоклатимост в страните от ERM II, като в това число е подготвена да заложи и лични средства, е знак за доверие, което се прави оценка от пазарите ", показват в собствен разбор от Института за пазарна стопанска система (ИПИ). И допълват, че до момента влизането в чакалнята и приближаването към участие в еврозоната води до съвсем автоматизирано покачване на кредитния рейтинг на страните. Което пък ще понижи цената на финансирането и ще усили така и така незадоволителните вложения в стопанската система. Само преди дни Standard & Poor`s съобщи, че би пристъпила към покачване на оценката си за България при вероятно присъединение на лв. към валутния механизъм ERM II.
Процесът по приемане на еврото нормално върви и с съответни задължения за структурни промени, които поема всяка кандидатка. Всичко това ще докара до по-бърз стопански напредък и доближаване на приходите в България с тези на междинния европеец.
Преди месец по време на неофициалната среща на финансовите министри от Европейски Съюз в София, Даниел Грос, шеф на авторитетния брюкселски тинк-танк Centre for European Policy Studies, е показал собствен разбор за доближаването на стопанските системи в Европейски Съюз. В него се показва, че новите страни членки от Централна и Източна Европа, които се причислиха към еврото след 2004 година, конвергират с малко по-бърз ритъм от упования поради първичното им ниво на приходи. Според Грос балтийските страни, Словения и Словакия, т.е тези, които са в еврозоната, не престават да наваксват и има известни доказателства, че те настигат по-бързо приходите на междинния западноевропеец.
В допълнение - участието на страната във валутния съюз ще даде достъп до 700-милиардния механизъм за непоклатимост - забележителна фискална поддръжка при рецесия.
От ИПИ пресмятат и какъв брой ще спести бизнесът поради по-ниски транзакционни разноски - 450 млн. евро на година, което е съвсем 1% от Брутният вътрешен продукт на страната.
И защото влизането в чакалнята, както се разбра, върви дружно с банковия съюз, ще има и самостоятелен външен надзор върху финансовите институции, който ще усили репутацията на надзора им.
© Николай Дойчинов
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Евентуален отвод не може да бъде опрощение да се изостави и влизането за банковия съюз. Още по тематиката
Борисов: До две седмици България ще подаде документи за чакалнята на еврозоната
Засега сигналите от Брюксел са спорни
6 юни 2018
Може би справедливо, само че непочтено
Попарените упоритости за еврото
25 май 2018
Неуспешният поход към еврото
Влизането на България в еврозоната се отсрочва с още няколко години поради нерешените проблеми в банковата система
24 май 2018
Европейска комисия и ЕЦБ: България извършва числовите критерии за еврото, само че това не е задоволително
Конвергентните отчети на двете институции обичайно акцентират като проблематични независимостта на Българска народна банка, слабите институции и корупцията
23 май 2018
Горанов: Ден след утвърждението за ERM II ще аплайваме за банковия съюз
Министърът на финансите пред " Капитал "
4 май 2018 " Пожелайте ми триумф. Отиваме в Берлин за еврозоната, но по какъв начин ще стане, ще забележим там. " С тези думи доскоро повече от година Бойко Борисов напусна съвещанието на Европейския съвет в Брюксел и стартира обществената фаза на (тогава) сериозните старания за влизането на България в ERM II, така наречен чакалня на еврозоната. През лятото на 2017 изявлението на премиера прозвуча изненадващо - след девет години ръководство на ГЕРБ упованията за внезапни придвижвания напред бяха (и са) мощно занижени.
Зад това решение тогава стояха напъните на няколко души към Борисов, които съумяха да го убедят в две неща - че за България влизането в еврозоната е извънредно значимо и че тогава има подобаващ политически прозорец това да се случи.
През юни 2017 възможностите на България не изглеждаха по никакъв начин неприятни. Делегацията на Бойко Борисов, в която влизаха финансовият министър Владислав Горанов и подуправителят на Българска народна банка Калин Христов, получи окуражителни послания от френския президент Макрон, немският канцлер Меркел и даже от тогавашния немски финансов министър Волфганг Шойбле. Няколко месеца по-късно пристигна политическа поддръжка и от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер
Година по-късно възможностите на България да бъде призната в ERM II не наподобяват толкоз огромни. И което е по-лошо - отрицателните сигнали от Европейската централна банка и представители на разнообразни страни (включително Германия), наподобява, лишиха от първичната сила на България да се опита да отвори вратата на еврозоната.
Все отново подаваме
Сега, броени дни преди да изтече срокът, който държавното управление си сложи да кандидатства за валутния клуб, въпросът е дали Бойко Борисов ще има смелостта и силите за заключителен взлом. " До седмица-две България ще внесе документите си за чакалнята за еврозоната ", сподели той предходната седмица на годишния бал на бизнес-организацията КРИБ.
Внасянето обаче е единствено формалната част от напъните. Без масирана акция по показване на българските причини на страните, които са срещу влизането в ERM II, от тях надали ще има някакъв необикновен триумф.
В средите на ръководещите продължава да има ядро от хора, които са твърдо уверени, че напъните за еврозоната би трябвало да продължат. " За мен е доста значимо ние да подадем молбата и да пожелаеме явен и безапелационен отговор – от политиците и от Европейската централна банка ", споделя ръководителят на бюджетната комисия към Народното събрание Менда Стоянова. Според нея, в случай че на страната ни откажат влизане в " чакалнята " на еврозоната със субективни причини, които не са част от изискванията една страна да бъде член на еврозоната и част от ERM II, това ще бъде доста неприятен сигнал освен към българите, а към целия Европейски съюз. " За " продължение на тази напъните (и кандидатстване за ERM II) е и финансовият министър Владислав Горанов. " В интензивна връзка сме с представители на ЕЦБ, страните - членки на еврозоната и Европейска комисия. Работим върху пътна карта. Скоро ще приключим този развой и няма причина да променяме позицията си от януари ", добави Горанов.
Времето за дейности обаче е лимитирано - политическият прозорец, който се отвори около българското европредседателство, ще бъде затворен бързо. През идната година предстоят избори за европарламент, ЕЦБ ще е с нов гуверньор - евентуално немец, и в случай че италианската рецесия се разрасне, Стара Европа ще стане още по-скептична към нови претенденти.
Брюксел: отново ще се срещнем след две години
Допреди десетина дни изглеждаше, че мачът България - еврозона към този момент е изгубен макар поддръжката на съдията в лицето на еврокомисията. В деня, в който Европейска комисия и ЕЦБ показаха конвергентните си отчети за напредъка на страните отвън еврозоната, стана ясно, че представители на тези институции са се срещнали с българските управляващи за да ги разубедят да аплайват за ERM II, а вместо това да подадат документи за банковия съюз.
Според източници, близки до държавното управление, неотдавна министър председателят Борисов е бил посъветван и от Германия, и от Франция да не бърза. Погледнато откъм Берлин, приемане на България в еврозоната (или даже единствено в чакалнята) наподобява като тъкмо противоположното на новата политика, която консервативните политици чакат от Меркел след рецесията с Гърция. Аргументите на България (валутен ръб и фискална дисциплина) не са изключително познати там. И което е по-лошо, не се вижда някой от София да работи за опровержение на тези показа. Кампанията на България за еврото наподобява изцяло спряла.
Но прозорецът на опциите още не е напълно затворен и отводът на България в този момент ще е като един цялостен футболен тим да напусне терена в 80-ата минута от мача, тъй като губи с един гол. Политическата поддръжка за България не е напълно изгубена. При представянето на конвергентния отчет на Европейска комисия за напредъка на страните отвън валутния съюз комисарят, отговарящ за еврото, Валдис Домбровскис приветства актуалната работа на българското държавно управление за включване във валутния механизъм ERM II. Но и изясни, че " фактически към този момент има ново условие - присъединението към еврозоната се обвързва с включване в банковия съюз ". Според държавни източници посланието на Брюксел е било, че вратата към чакалнята ще се отвори след най-малко две години, и то в случай че ЕЦБ е удовлетворена от инспекциите на локалния банков бранш.
За българското държавно управление обаче банковият съюз не е приятна тематика. То на няколко пъти публично съобщи, че ще подаде молба за банковия съюз, само че незабавно откакто получи " да " за преддверието на еврото. Една от аргументите е, че процесът по влизане в Механизма за тясно съдействие (вариантът за страни отвън еврозоната да влязат отчасти в банковия съюз) лишава най-малко шест месеца. В година на избори, каквато ще е 2019-а, и промяна на управлението на ЕЦБ, на никого няма да му е до България. А и терзанията на ръководещите са, че Франкфурт може да употребява процедурата по влизане в банковия съюз като метод в допълнение да забави българската кандидатура за ERM II.
Ама не желаеме да ни проверявате банките
Друга част от българските съмнения за банковия съюз са поради неизчистени проблеми в банковия бранш. След подаване на молба за " тясно съдействие " ЕЦБ има правото да направи своя инспекция на финансовата система тук. Ако установи друга картина от това, което Българска народна банка заявява две години по-рано след прегледа й на качеството на активите (AQR), това би било освен репутационен удар за централната банка. Ако европейският контрол организира по-стриктен мониторинг и реши, че някоя българска банка има потребност от финансова поддръжка и сметката е огромна, ще се стигне до държавния бюджет. Което пък ще рефлектира върху данните на обществените финанси.
Всички тези причини са годни, само че евентуално има метод сходни обстановки да се отиграят. Като да вземем за пример продажба на банките, които минаха с най-големи забележки инспекцията на Българска народна банка.
Твърдото обвързване за чакалнята на еврозоната с влизането в банковия съюз наподобява като сериозна спънка, само че и тя е преодолима. Източници, близки до държавното управление, настояват, че се обмисля вид, при който да се подадат по едно и също време две молби - за кандидатстване в ERM II и в банковия съюз. Това ще разреши да се покаже предпочитание България да се съобрази с настояванията на Брюксел, само че и неотстъпчивост в отстояването на своите позиции.
В тази обстановка Европейски Съюз може да отговори на българската молба с " да, само че след две години ", което отново би било непълен триумф, тъй като корав ангажимент в този момент въпреки всичко е повече от непосредствено отменяне. Най-малката утешителна премия за бизнеса от целия взлом към еврозоната би било участието в банковия съюз и отвод да се кандидатства за него ще бъде цялостен неуспех за държавното управление.
Това, което дава обосновка в интерес на България за валутния механизъм, е, че тя дава отговор на числовите критерии за влизане в еврозоната като се изключи условието за най-малко две години престой в него. И още - че присъединението на лв. към ERM II в действителност ще даде подтик за структурни промени и ще усили доверието в страната, което е причина за по-висок стопански напредък и по-бързо настигане на приходите на междинния европеец (виж графиката). Брюксел и Франкфурт мъчно ще намерят учредения да откажат сходен ход. За техните запаси, несъмнено, има напълно рационални доводи, само че без сериозна акция те мъчно могат да се обезсилят.
Опитът на Литва и Латвия да вземем за пример е, че макар нежеланието на Стара Европа да ги допусне в ядрото толкоз бързо, с поредна политика и отстояване на националния интерес двете страни се причисляват към чакалнята на еврото. Към този миг те са най-бедните кандидатки - Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по отношение на междинния в Европейски Съюз на Латвия през 2004 година е 49%. Точно това е равнището, което е постигнала България през 2016 година
Еврозоната е, без пресиления, цел с историческо значение за България. Ядрото на Европейски Съюз сега поема политика на все по-голямо доближаване. Оставането на България отвън него ще я направи по-уязвима за външни въздействия. Как наподобява сходна мека цел за Русия да вземем за пример може да се види в прилежаща Сърбия. Там въздействието на Кремъл върху вътрешната политика разрешава ползите на Москва за неустойчивост на Балканите да ограбват бъдещето на цялата страна. Освен това в периферията на Европейски Съюз натискът от Брюксел за промени ще е доста по-малък, защото евроенергията ще се концентрира от ден на ден върху ядрото.
За стопанската система разликата сред двата сюжета е явен. В единия самият развой на присъединение може да подтиква промени, по-висок стопански напредък, което ще докара и по-бързо приближаване на приходите със западните страни. В другия - ръководството на страната ще продължи да се олигархизира, разпоредбите да се размиват, западните вложители да се изтеглят (виж карето).
Извън сърцето на Европа и по-близо до съветското въздействие значи и завръщане на страната към огромни планове за източване на обществени активи, като да вземем за пример Белене и съветски водопровод за газа. С две думи - България ще се върне най-малко десетилетие обратно. И ще остане затънала там задълго.
Какви са икономическите изгоди
Опитът на останалите страни от Източна Европа, които към този момент са минали по нашия път, демонстрира, че икономическите резултати се усещат още на стадий присъединение към чакалнята на еврото - валутният механизъм ERM II.
" Това, че ЕЦБ поема ангажимент към валутната непоклатимост в страните от ERM II, като в това число е подготвена да заложи и лични средства, е знак за доверие, което се прави оценка от пазарите ", показват в собствен разбор от Института за пазарна стопанска система (ИПИ). И допълват, че до момента влизането в чакалнята и приближаването към участие в еврозоната води до съвсем автоматизирано покачване на кредитния рейтинг на страните. Което пък ще понижи цената на финансирането и ще усили така и така незадоволителните вложения в стопанската система. Само преди дни Standard & Poor`s съобщи, че би пристъпила към покачване на оценката си за България при вероятно присъединение на лв. към валутния механизъм ERM II.
Процесът по приемане на еврото нормално върви и с съответни задължения за структурни промени, които поема всяка кандидатка. Всичко това ще докара до по-бърз стопански напредък и доближаване на приходите в България с тези на междинния европеец.
Преди месец по време на неофициалната среща на финансовите министри от Европейски Съюз в София, Даниел Грос, шеф на авторитетния брюкселски тинк-танк Centre for European Policy Studies, е показал собствен разбор за доближаването на стопанските системи в Европейски Съюз. В него се показва, че новите страни членки от Централна и Източна Европа, които се причислиха към еврото след 2004 година, конвергират с малко по-бърз ритъм от упования поради първичното им ниво на приходи. Според Грос балтийските страни, Словения и Словакия, т.е тези, които са в еврозоната, не престават да наваксват и има известни доказателства, че те настигат по-бързо приходите на междинния западноевропеец.
В допълнение - участието на страната във валутния съюз ще даде достъп до 700-милиардния механизъм за непоклатимост - забележителна фискална поддръжка при рецесия.
От ИПИ пресмятат и какъв брой ще спести бизнесът поради по-ниски транзакционни разноски - 450 млн. евро на година, което е съвсем 1% от Брутният вътрешен продукт на страната.
И защото влизането в чакалнята, както се разбра, върви дружно с банковия съюз, ще има и самостоятелен външен надзор върху финансовите институции, който ще усили репутацията на надзора им.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ