Остър недостиг на питейна вода ни чака до 7 години
До седем години две трети от популацията на Земята ще изпитва изострен дефицит на питейна вода, сочат данни на Световната банка. Като естествен запас прясната вода е изчерпаема, само че продължаваме да я одобряваме като даденост и липсва просвета за спестовното ѝ прилагане, съобщи пред „ Дарик ” Валентин Катранджиев, специалист към Българското геополитическо сдружение. В България, където годната за пиянство вода е единствено 1 % от общия размер водни запаси, с изсичането на горите се нанасят непоправими вреди, уточни експертът. Заради намаляването на водните запаси в международен мащаб към този момент се приказва за междудържавни водни спорове и войни.
Водата покрива 70% от земната повърхнина, само че в по-голямата си част това са солени водни запаси. Прясната вода e единствено 2% и е съсредоточена главно в ледниците, което препятства достъпа до нея. Само 1 % от прясната питейна вода е подобаваща за директна човешка приложимост. Потребностите от вода порастват, а водните запаси понижават.
Основните аргументи са измененията в климата, замърсяването и пресъхването на водоемите, засилената градска урбанизация и не на последно място растежът на популацията в международен мащаб, уточни Валентин Катранджиев.
„ На годишна база популацията нараства с 80 млн. души, което съгласно специалистите води до увеличено търсене на водни запаси с 64 милиарда куб. метра “, уточни Катранджиев.
България разполага с близо 20 милиарда куб. метра вода. От тях прясната питейна вода е единствено 1 % и е съсредоточена главно в езерата. Подземните водни запаси, които съставляват 40 % от общия воден запас, са доста значими, само че се следи тревожна наклонност, обвързвана с изсичането на горите.
„ Особено тези голи сечи във вододайните зони - те нанасят голяма щета на подпочвените води и водят до разрушение на екосистемите “, добави специалистът.
Недоброто ръководство на водните запаси също е причина за дефицита на вода на вода, разяснява Валентин Катранджиев и даде образец:
„ В региона на Югозападна България, западните скатове на Рила планина, имаме максимален остатък на вода, той осем пъти надвишава потреблението, само че необичайно за какво през летните месеци редица обитаеми места изпитват дефицит на питейна вода. Това е, тъй като липсват акумулиращи размери, т.е. създаване на водохранилище за хващане на водите от пролетното прииждане “.
Заради дефицита на вода, стратегическите речни басейни и езера, които се употребяват от няколко страни, могат да бъдат източник на спорове сред страните, уточни специалистът и даде образец с Тибетското плато, което чест от територията на Китай:
„ Там се образуват тибетските ледници. Те зареждат на процедура най-голямата речна система. Говорим за страни, като Китай, Индия, Бангладеш, Пакистан... Разбира се, има и други райони, да вземем за пример Израел, Йордания и Палестина, които си поделят водите на река Йордан. Между Сирия и Турция една не се стигна до въоръжен конфликт 98 година, когато Турция имаше проекти за създаване на язовир на река Ефрат “.
Отношението към този естествен запас би трябвало да се промени и да се научим да го пестим, безапелационен е Валентин Катранджиев.
Водата покрива 70% от земната повърхнина, само че в по-голямата си част това са солени водни запаси. Прясната вода e единствено 2% и е съсредоточена главно в ледниците, което препятства достъпа до нея. Само 1 % от прясната питейна вода е подобаваща за директна човешка приложимост. Потребностите от вода порастват, а водните запаси понижават.
Основните аргументи са измененията в климата, замърсяването и пресъхването на водоемите, засилената градска урбанизация и не на последно място растежът на популацията в международен мащаб, уточни Валентин Катранджиев.
„ На годишна база популацията нараства с 80 млн. души, което съгласно специалистите води до увеличено търсене на водни запаси с 64 милиарда куб. метра “, уточни Катранджиев.
България разполага с близо 20 милиарда куб. метра вода. От тях прясната питейна вода е единствено 1 % и е съсредоточена главно в езерата. Подземните водни запаси, които съставляват 40 % от общия воден запас, са доста значими, само че се следи тревожна наклонност, обвързвана с изсичането на горите.
„ Особено тези голи сечи във вододайните зони - те нанасят голяма щета на подпочвените води и водят до разрушение на екосистемите “, добави специалистът.
Недоброто ръководство на водните запаси също е причина за дефицита на вода на вода, разяснява Валентин Катранджиев и даде образец:
„ В региона на Югозападна България, западните скатове на Рила планина, имаме максимален остатък на вода, той осем пъти надвишава потреблението, само че необичайно за какво през летните месеци редица обитаеми места изпитват дефицит на питейна вода. Това е, тъй като липсват акумулиращи размери, т.е. създаване на водохранилище за хващане на водите от пролетното прииждане “.
Заради дефицита на вода, стратегическите речни басейни и езера, които се употребяват от няколко страни, могат да бъдат източник на спорове сред страните, уточни специалистът и даде образец с Тибетското плато, което чест от територията на Китай:
„ Там се образуват тибетските ледници. Те зареждат на процедура най-голямата речна система. Говорим за страни, като Китай, Индия, Бангладеш, Пакистан... Разбира се, има и други райони, да вземем за пример Израел, Йордания и Палестина, които си поделят водите на река Йордан. Между Сирия и Турция една не се стигна до въоръжен конфликт 98 година, когато Турция имаше проекти за създаване на язовир на река Ефрат “.
Отношението към този естествен запас би трябвало да се промени и да се научим да го пестим, безапелационен е Валентин Катранджиев.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ