Кой плати сметката за изборите? Срокът за отчетите на партиите из...
До същата дата отчетност би трябвало да дават и доставчиците на медийни услуги, социологическите и рекламните организации, както и компаниите за връзки с обществеността, работили по време на акцията. Данните се подават по одобрен от Сметната палата пример както на книжен, по този начин и на електронен притежател.
От институцията припомнят, че неподаването на доклад в избрания период предстои на глоба. За нарушаването са планувани санкции в размер от 1 022,58 до 5 112,92 евро. След приключването на крайния период Сметната палата ще разгласява всички подадени доклади, дружно с информация за донорите и източниците на финансиране. Това би трябвало да стане до 18 юни.
Предстои и следващ надзор върху финансирането на акциите. В шестмесечен период след подаването на докладите Сметната палата ще извърши одити за сходство сред заявените доходи и направените разноски. Проверки ще бъдат осъществявани за всички участници, чиито доходи или разноски по време на акцията надвишават 511,29 евро. Целта е да се откри дали средствата са били набрани и изразходвани в сходство с условията на закона.
Закон или „ врата в полето “?
Финансирането на предизборните акции в България по принцип е подчинено на строги правила, заложени в Изборния кодекс, чиято цел е да подсигуряват бистрота и надзор върху произхода на средствата.
Дарения за акции могат да вършат единствено физически лица – български жители или жители на страни от Европейския съюз, които имат изборни права у нас. Законът не разрешава финансиране от компании, еднолични търговци, религиозни институции, държавни и общински предприятия, както и от анонимни донори и чужденци отвън Европейски Съюз.
Съществува и предел за даренията – едно физическо лице не може да даде повече от 10 000 лв. общо в границите на една календарна година.
За да се подсигурява бистрота, всички парични дарения се правят по банков път, а при суми над размера на минималната работна заплата донорът е задължен да заявява произхода на средствата. Партиите, обединенията и инициативните комитети са задължени да откриват специфични банкови сметки за предизборните си акции, като средствата по тях могат да бъдат употребявани само за действия, свързани с присъединяване в изборите.
Какво обаче се случва на процедура?
На процедура нарушавания има след всяко едно издание на изборите. Експерти и наблюдаващи от години предизвестяват за разнообразни схеми за заобикаляне на разпоредбите за финансиране, като измежду най-често срещаните практики са потреблението на фиктивни донори, скрито корпоративно финансиране и укриване на действителни разноски.
Един от най-разпространените механизми е така наречен скица с „ небогати, само че великодушни донори “. При нея в докладите на партиите попадат безработни, пенсионери или хора с ниски приходи, които официално са дарили хиляди левове за акция. При следващи инспекции постоянно се открива, че част от тези лица даже не знаят, че имената им са употребявани като донори.
Съмнения за прикрито корпоративно финансиране пораждат и когато огромен брой чиновници на една и съща компания вършат по едно и също време обилни дарения за избрана политическа мощ. Макар сходни дейности да не нарушават директно закона, те пораждат въпроси дали средствата фактически са персонални.
През последните години се следи и друга наклонност – всеобщо даряване на суми под прага, за който се изисква декларация за генезис на средствата. Така официално се съблюдават законовите условия, само че контролът върху източника на парите става по-труден.
Одитите на Сметната палата демонстрират и случаи на подозрително асимилиране на държавните средства за медийни пакети. Част от финансирането е насочвано към едва известни или неотдавна основани интернет уеб сайтове, свързвани с лица от управлението на съответните партии, което поражда подозрения за спор на ползи и непозволено разходване на обществени средства.
Сред установените нарушавания са и неотчетени непарични дарения, като гратис предоставени коли, зали за събития, рекламни площи или услуги. Подобни форми на поддръжка постоянно не попадат в формалните финансови доклади, макар че съставляват действителна помощ за акцията.
Одиторите засичат и процедура част от разноските за реклама и PR услуги да бъдат плащани след изборите. По този метод те не се включват в докладите за предизборната акция и публично заявените разноски наподобяват по-ниски от действителните.
Подобни схеми не престават да бъдат измежду главните провокации пред прозрачността на политическото финансиране в страната. А отговорът на въпроса кой заплати сметката за изборите остава все толкоз колеблив.
От институцията припомнят, че неподаването на доклад в избрания период предстои на глоба. За нарушаването са планувани санкции в размер от 1 022,58 до 5 112,92 евро. След приключването на крайния период Сметната палата ще разгласява всички подадени доклади, дружно с информация за донорите и източниците на финансиране. Това би трябвало да стане до 18 юни.
Предстои и следващ надзор върху финансирането на акциите. В шестмесечен период след подаването на докладите Сметната палата ще извърши одити за сходство сред заявените доходи и направените разноски. Проверки ще бъдат осъществявани за всички участници, чиито доходи или разноски по време на акцията надвишават 511,29 евро. Целта е да се откри дали средствата са били набрани и изразходвани в сходство с условията на закона.
Закон или „ врата в полето “?
Финансирането на предизборните акции в България по принцип е подчинено на строги правила, заложени в Изборния кодекс, чиято цел е да подсигуряват бистрота и надзор върху произхода на средствата.
Дарения за акции могат да вършат единствено физически лица – български жители или жители на страни от Европейския съюз, които имат изборни права у нас. Законът не разрешава финансиране от компании, еднолични търговци, религиозни институции, държавни и общински предприятия, както и от анонимни донори и чужденци отвън Европейски Съюз.
Съществува и предел за даренията – едно физическо лице не може да даде повече от 10 000 лв. общо в границите на една календарна година.
За да се подсигурява бистрота, всички парични дарения се правят по банков път, а при суми над размера на минималната работна заплата донорът е задължен да заявява произхода на средствата. Партиите, обединенията и инициативните комитети са задължени да откриват специфични банкови сметки за предизборните си акции, като средствата по тях могат да бъдат употребявани само за действия, свързани с присъединяване в изборите.
Какво обаче се случва на процедура?
На процедура нарушавания има след всяко едно издание на изборите. Експерти и наблюдаващи от години предизвестяват за разнообразни схеми за заобикаляне на разпоредбите за финансиране, като измежду най-често срещаните практики са потреблението на фиктивни донори, скрито корпоративно финансиране и укриване на действителни разноски.
Един от най-разпространените механизми е така наречен скица с „ небогати, само че великодушни донори “. При нея в докладите на партиите попадат безработни, пенсионери или хора с ниски приходи, които официално са дарили хиляди левове за акция. При следващи инспекции постоянно се открива, че част от тези лица даже не знаят, че имената им са употребявани като донори.
Съмнения за прикрито корпоративно финансиране пораждат и когато огромен брой чиновници на една и съща компания вършат по едно и също време обилни дарения за избрана политическа мощ. Макар сходни дейности да не нарушават директно закона, те пораждат въпроси дали средствата фактически са персонални.
През последните години се следи и друга наклонност – всеобщо даряване на суми под прага, за който се изисква декларация за генезис на средствата. Така официално се съблюдават законовите условия, само че контролът върху източника на парите става по-труден.
Одитите на Сметната палата демонстрират и случаи на подозрително асимилиране на държавните средства за медийни пакети. Част от финансирането е насочвано към едва известни или неотдавна основани интернет уеб сайтове, свързвани с лица от управлението на съответните партии, което поражда подозрения за спор на ползи и непозволено разходване на обществени средства.
Сред установените нарушавания са и неотчетени непарични дарения, като гратис предоставени коли, зали за събития, рекламни площи или услуги. Подобни форми на поддръжка постоянно не попадат в формалните финансови доклади, макар че съставляват действителна помощ за акцията.
Одиторите засичат и процедура част от разноските за реклама и PR услуги да бъдат плащани след изборите. По този метод те не се включват в докладите за предизборната акция и публично заявените разноски наподобяват по-ниски от действителните.
Подобни схеми не престават да бъдат измежду главните провокации пред прозрачността на политическото финансиране в страната. А отговорът на въпроса кой заплати сметката за изборите остава все толкоз колеблив.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ