След сериала за Чернобил – филм за руската атомна подводница „Курск“
До съветските кинотеатри стигна сниманият през 2018 година „ Курск “ /Белгия-Люксембург/ на режисьора Томас Винтерберг, продуциран от Люк Бесон. Филмът попада във вълната на кипящите разногласия към сериала „ Чернобил “. И двете картини на съветските нещастия за снимани от чужденци, и в двете има неизбежни грешки.
В „ Чернобил “ те са по-малко. Все отново материалния свят на руската атомна централа бе основан от литовци – фотосите бяха в Игналинския регион в Литва, в централата, издигната през 80-те година В „ Курск “ е лутаница в датите. Жилищата се отопляват с огън и са обзаведени със модерна ширпотреба. Жените са облечени и гримирани като модели от списание „ Работница “. На подводницата пеят нещо сходно на химна на Северния флот, сътворен от носителя на два Оскара Александър Деспла: „ Твърди са и сърцето, и ръката на моряка “. А и хор пее за вятъра, тракащ в прозореца, в черква или в нещо далечно напомнящо на черква. И пее. Винтерберг избира да опише някаква универсална история, която да бъде разбрана в целия свят.
Филмът за гибелта на атомната подводница през 2002 година е учреден на книгата на американския публицист Робърт Мур „ Време за умиране “ / “A Time to Die: The Untold Story of the Kursk Tragedy “/. Именно времето, съгласно създателите, е моторът на нещастието, в която ще загинат 118 души. Историята стартира с това по какъв начин моряците продават офицерски часовници, с цел да купят шампанско за сватбата на другар. Управляващият турбинната зала на „ Курск “ капитан Михаил Аверин /в ролята Матиас Шонартс “/ засича какъв брой синът му може да не диша под водата.
Аверин е копие на капитан Дмитрий Колесников, умрял при гърмежа на „ Курск “ – по време на водолазните работи са открити бележникът му със листата на офицерите от 9-и отсек и персоналното обръщение до брачната половинка му. Няколко години след нещастието Юрий Шевчук ще напише ария за него: „ Жалко, потъналите моряци нямат черни кутии “. Авторите на кино лентата се придържат към версията, публикувана в медиите, за първия гърмеж – в торпедния уред е детонирано торпедо и след гърмежа стартира пожар, а при конфликта с дъното избухва вторият гърмеж.
Сред героите на кино лентата е дребният Миша, който мечтае да стане подводничар като татко си капитан Аверин /реалният Колесников не е имал деца/. Част от историята е разказана от гледната точка на Миша. Прологът и финалът са снимани в необикновен формат 4:3, като че ли оживяват фотографии от домашния албум – на тях са родителите му в съвсем идиличен живот на брега. Но когато „ Курск “ отива в студеното сиво море, стартира героичното широкоформатно злополучие.
„ Курск “ е печална балада за това по какъв начин подводните моряци са се опитвали да оживеят. За опита да бъдат избавени, за незаконното безучастие на началствата. Започва като елементарна холивудска работа в духа на дежурния филм-катастрофа, само че след това подвига градуса на нещастието. Както Мур и други проверяващи публицисти, по този начин и създателите стигат до извода, че за гибелта на моряците на първо място е отговорно командването на съветския флот, което не е допускало непознати кораби да окажат незабавна помощ. Норвежкият адмирал /няма какво друго, с изключение на достойнство и тъга, да играе Колин Фърт/ изяснява, че руснаците се притесняват от кражбата на военни секрети и поради това отхвърлят помощ. Руският капитан, подготвен да одобри поддръжката на чужденците, е отхвърлен от работа. Собствените избавителни съдове или не работят, или са разпродадени. На един от тях возят туристи да видят „ Титаник “. Песимистична рима.
И въпреки всичко Винтерберг дава да се разбере, че възможностите за оцеляване ги е имало до последния миг. В това са вярвали на брега. С тази вяра за избавление с тътен са молили отдолу под тъмната вода. Моряците споделят: „ Нас ще ни извадят. Нищо няма да е прекомерно – всичко, което ние бихме създали за тях, ще биха създали за нас “.
Чиновническото затишие, ръждясалата бюрократична машина въплъщава старецът адмирал в осъществяването на Макс декор Сюдов – неговото раболепно безучастие убива всички.Напразно съпругите и майките на моряците ще се борят за живота на своите близки в кабинетите на военачалниците и на нашумялата конференция, на вятъра ще ги убеждават да намерят излаз от пагубната обстановка. На финала момченцето Миша няма да подаде ръка на адмирала, а на екрана ще се появят титри за 70 деца, останали без татковци след гибелта на екипажа на „ Курск “.
За огромно страдание, филмът не се е получил същински обемен и пораждащ състрадание към нещастието, и няма място за подозрения в искреността на неговите основатели, които са популярни експерти. Но уви, на героите не им доближава мащаб и психическа меродавност.
Било е планувано фотосите да бъдат в Русия с присъединяване на съветската страна и да започват през септември 2016 година Министерството на защитата се заинтересувало от концепцията, дало обещание съдействие със снимачния екип, само че след това се отказало – позовало се на секретните секрети на материалите. Съвсем като във кино лентата. Наложило се фотосите да бъдат в Тулон, в Белгия и Норвегия.
Във кино лентата са показани фотоси от концерта на група „ Металика “ от 1991 година на летище Тушино в Москва от фестивала „ Рок-чудовища “.
Трябва да се благодари на основателите на тази нееднозначна картина за това, че са си спомнили за съветската национална неволя преди 18 години. За починалите съветски моряци, за техните деца, за всички, които са се надявали на спасението. И за тези, които до момента през нощта чуват тропота отдолу под тъмната вода.
А до момента в който съветските киноавтори ще се увличат, както и преди, по сюжети за славни подвизи, ще забележим задгранични филми за Беслан, „ Норд-Ост “ и други наши нещастия, които на процедура не са единствено наши – а на целия свят.
В „ Чернобил “ те са по-малко. Все отново материалния свят на руската атомна централа бе основан от литовци – фотосите бяха в Игналинския регион в Литва, в централата, издигната през 80-те година В „ Курск “ е лутаница в датите. Жилищата се отопляват с огън и са обзаведени със модерна ширпотреба. Жените са облечени и гримирани като модели от списание „ Работница “. На подводницата пеят нещо сходно на химна на Северния флот, сътворен от носителя на два Оскара Александър Деспла: „ Твърди са и сърцето, и ръката на моряка “. А и хор пее за вятъра, тракащ в прозореца, в черква или в нещо далечно напомнящо на черква. И пее. Винтерберг избира да опише някаква универсална история, която да бъде разбрана в целия свят.
Филмът за гибелта на атомната подводница през 2002 година е учреден на книгата на американския публицист Робърт Мур „ Време за умиране “ / “A Time to Die: The Untold Story of the Kursk Tragedy “/. Именно времето, съгласно създателите, е моторът на нещастието, в която ще загинат 118 души. Историята стартира с това по какъв начин моряците продават офицерски часовници, с цел да купят шампанско за сватбата на другар. Управляващият турбинната зала на „ Курск “ капитан Михаил Аверин /в ролята Матиас Шонартс “/ засича какъв брой синът му може да не диша под водата.
Аверин е копие на капитан Дмитрий Колесников, умрял при гърмежа на „ Курск “ – по време на водолазните работи са открити бележникът му със листата на офицерите от 9-и отсек и персоналното обръщение до брачната половинка му. Няколко години след нещастието Юрий Шевчук ще напише ария за него: „ Жалко, потъналите моряци нямат черни кутии “. Авторите на кино лентата се придържат към версията, публикувана в медиите, за първия гърмеж – в торпедния уред е детонирано торпедо и след гърмежа стартира пожар, а при конфликта с дъното избухва вторият гърмеж.
Сред героите на кино лентата е дребният Миша, който мечтае да стане подводничар като татко си капитан Аверин /реалният Колесников не е имал деца/. Част от историята е разказана от гледната точка на Миша. Прологът и финалът са снимани в необикновен формат 4:3, като че ли оживяват фотографии от домашния албум – на тях са родителите му в съвсем идиличен живот на брега. Но когато „ Курск “ отива в студеното сиво море, стартира героичното широкоформатно злополучие.
„ Курск “ е печална балада за това по какъв начин подводните моряци са се опитвали да оживеят. За опита да бъдат избавени, за незаконното безучастие на началствата. Започва като елементарна холивудска работа в духа на дежурния филм-катастрофа, само че след това подвига градуса на нещастието. Както Мур и други проверяващи публицисти, по този начин и създателите стигат до извода, че за гибелта на моряците на първо място е отговорно командването на съветския флот, което не е допускало непознати кораби да окажат незабавна помощ. Норвежкият адмирал /няма какво друго, с изключение на достойнство и тъга, да играе Колин Фърт/ изяснява, че руснаците се притесняват от кражбата на военни секрети и поради това отхвърлят помощ. Руският капитан, подготвен да одобри поддръжката на чужденците, е отхвърлен от работа. Собствените избавителни съдове или не работят, или са разпродадени. На един от тях возят туристи да видят „ Титаник “. Песимистична рима.
И въпреки всичко Винтерберг дава да се разбере, че възможностите за оцеляване ги е имало до последния миг. В това са вярвали на брега. С тази вяра за избавление с тътен са молили отдолу под тъмната вода. Моряците споделят: „ Нас ще ни извадят. Нищо няма да е прекомерно – всичко, което ние бихме създали за тях, ще биха създали за нас “.
Чиновническото затишие, ръждясалата бюрократична машина въплъщава старецът адмирал в осъществяването на Макс декор Сюдов – неговото раболепно безучастие убива всички.Напразно съпругите и майките на моряците ще се борят за живота на своите близки в кабинетите на военачалниците и на нашумялата конференция, на вятъра ще ги убеждават да намерят излаз от пагубната обстановка. На финала момченцето Миша няма да подаде ръка на адмирала, а на екрана ще се появят титри за 70 деца, останали без татковци след гибелта на екипажа на „ Курск “.
За огромно страдание, филмът не се е получил същински обемен и пораждащ състрадание към нещастието, и няма място за подозрения в искреността на неговите основатели, които са популярни експерти. Но уви, на героите не им доближава мащаб и психическа меродавност.
Било е планувано фотосите да бъдат в Русия с присъединяване на съветската страна и да започват през септември 2016 година Министерството на защитата се заинтересувало от концепцията, дало обещание съдействие със снимачния екип, само че след това се отказало – позовало се на секретните секрети на материалите. Съвсем като във кино лентата. Наложило се фотосите да бъдат в Тулон, в Белгия и Норвегия.
Във кино лентата са показани фотоси от концерта на група „ Металика “ от 1991 година на летище Тушино в Москва от фестивала „ Рок-чудовища “.
Трябва да се благодари на основателите на тази нееднозначна картина за това, че са си спомнили за съветската национална неволя преди 18 години. За починалите съветски моряци, за техните деца, за всички, които са се надявали на спасението. И за тези, които до момента през нощта чуват тропота отдолу под тъмната вода.
А до момента в който съветските киноавтори ще се увличат, както и преди, по сюжети за славни подвизи, ще забележим задгранични филми за Беслан, „ Норд-Ост “ и други наши нещастия, които на процедура не са единствено наши – а на целия свят.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ