Украйна - между изборите и тлеещия конфликт с Русия
До президентските избори в Украйна има няколко месеца, само че в Киев към този момент ясно се усеща приближаването им. Въпреки че кандидатпрезидентската акция публично не е почнала и към момента не е ясно даже кои ще са претендентите за изборите, към този момент на доста места в града могат да се видят предизборни билбордове.
В Киев сме и в деня, в който се взема решението за автокефалната Украинска черква (15 декември, бел.авт.). На доста места из града се виждат рейсове, с които от разнообразни градове са пристигнали стачкуващи, подкрепящи решението.
Демонстрацията наподобява повече на избирателен концерт - с песни и развети украински флагове.
Порошенко към този момент получи доста рецензии, че със случилото се в Керченския пролив и надлежно въвеждането на военно състояние желае да си вдигне рейтинга преди изборите или да ги отсрочи. Целта да усили възможностите си на изборите видяха експертите и в оповестяването на самостоятелна украинска черква. Явно това е дало прочут резултат, тъй като съгласно социологическите изследвания от средата на декември предходната година от 4-5 място той се издигна на второ, след Юлия Тимошенко, въпреки че съгласно последните изследвания той се е върнал на 5-о място.
Тимошенко обаче продължава да води в конкуренцията. За акцията си тя залага на обещания за увеличение на заплатите и пенсиите, което на фона на увеличението на цените на газа да вземем за пример, очевидно има резултат.
Очакванията са за изборите да се кандидатират и нови лица и това към този момент се случва - кандидатурата си публично разгласи комикът и шоумен Владимир Зеленский. Според социолозите той се употребява и с немалка поддръжка, като последните изследвания го слагат на второ място.
Преди изборите обаче няма безапелационен водач или двойка, за която да е ясно, че сигурно ще доближи до втори тур, изяснява зам. основният редактор на в. " Зеркало недели " Сергей Рахманин.
По думите му доста хора реагират позитивно на обещанията за обществени придобивки, основно по-възрастните, по тази причина съгласно него и Тимошенко се употребява с такава известност. Има и нови лица, само че те не всеки път са нещо хубаво, разяснява той и дава за образец френския президент Еманюел Макрон и компликациите, пред които е изправен.
Предизборната борба към този момент е реалност и в медиите, а черният пиар не е нещо непознато. В Украйна има към 32 000 медии. Много от тях са регистрирани, само че се появяват единствено по избори, като е социална загадка кое издание на кой олигарх или на коя партия е, изясняват от " Зеркало недели ".
На новия президент се разпореждат огромни очаквания - може би повече, в сравнение с ние имаме към този момент, когато у нас се зададат избори. А проблемите не са малко - да вземем за пример с корупцията и ниския стандарт на живот, само че и никой не бърза да ги взема решение или да предлага решение за тях. Остава да виси над Украйна и проблемът с тлеещия спор с Украйна, на който никой не знае по какъв начин да постави край.
В Източна Украйна
Рано сутринта на 12 декември потегляме с трен от Киев за Славянск, Донецка област. Това е предпоследната спирка преди линията на прикосновение. В Славянск идваме по обяд.
С кола тръгваме за Семьоновка – селце покрай Славянск, където се е разразила една от борбите сред украинските сили и проруските сепаратисти.
Славянск и до момента пази спомен за случилото се. Районът е безпаричен и ремонтите след боевете не са стигнали надалеч. В началото са помогнали доброволци, само че откакто парите са се изчерпали, ремонтите затихнали.
Все още могат да се видят следи от патрони. С такива е посипан и надписът на града, който в този момент е в цветовете на украинското знаме.
По доста огради и къщи също могат да се видят следи от патрони, с които хората към този момент евентуално са привикнали да живеят.
Стигаме до учебното заведение в Семьоновка. То е единственото в селцето и е било употребявано като щаб квартира от сепаратистите.
Окупацията почнала в края на април 2014 година Окупаторите били над 100 души, като напълно дребна част били локални, споделя шефът на учебното заведение Сергей Борисенко.
" След като се настаниха в постройката, отидох, с цел да приказвам с тях. Питах ги какво ще стане с учебното заведение, с учениците, само че те дадоха отговор единствено, че войната сама ще позволи казуса ", споделя той.
Борисенко прави опити да приказва с тях още няколко пъти, само че без триумф. Все отново шефът съумява да изнесе документите от учебното заведение, измежду които трудовите книжки на учителите, с цел да ги резервира.
На 5 май в региона стартират съществени бойни дейности. Месец по-късно – в първите дни на юни, сепаратистите са изтласкани.
Директорът отива в учебното заведение след два дни, с цел да види в какво положение е постройката.
" Занимавал съм се преди време със снимане на видеа. Ток имаше единствено в центъра, съумях да заредя малко камерата и отидох в учебното заведение ", споделя той и ни демонстрира първите фрагменти, за които споделя, че по този начин и не е намерил сили да обработи.
Борисенко описва разрушенията през сълзи – след боевете на покрива зеят четири огромни дупки, всички прозорци без четири са изпочупени, изпотрошени са също мебели и чинове, а в двора зеят дупки от окопи. Всичко това е запечатано и на късия клип.
След като украинските сили си връщат ръководството над Славянск, в центъра на града пристига филантропична помощ. Сергей стартира да разпитва за помощ за възобновяване на учебното заведение. Той насочва молбата си към Андрей Пишний – ръководител на управата на Ошчадбанк.
" Той ме потърси. Попитал по какъв начин да откри този, който все питал за учебното заведение, до момента в който другите питали главно за самун и колбас. Казали му кой съм ", споделя мъжът.
Банката дружно с фонда на Ярослав Мудрий отпуска безплатно средства за ремонта на учебното заведение, в който се включват и доброволци.
" В началото, като видях, че къртят преди ремонта, се уплаших и им споделих да не унищожават повече – единствено да оправят покрива и прозорците, а аз ще направя останалото ", споделя той през смях. Доброволците обаче работят от мрачно до мрачно и на 31 август учебното заведение е готово да отвори порти за учениците в първия образователен ден.
В момента в учебното заведение учат 112 деца – от първи до девети клас. Директорът взема решение да вмести в учебното заведение и две групи детска градина.
Борисенко ни развежда с горделивост из постройката и ни демонстрира библиотеката и детската площадка, която е построена напълно от доброволци.
Не по този начин положителна обаче е гледката, когато отиваме до болничното заведение, разрушена при боевете край Славянск. По постройките от комплекса зеят големи дупки. Разрушенията са толкоз огромни, че решението е да не се стартира ремонт, тъй като няма смисъл. Вместо това е издигнато едно ново крило.
Това място пази най-добре загатна от бойните дейности в региона и тук целият спор наподобява и в моите очи доста по-реален.
Питам какъв брой души са починали и какъв брой са потърпевши при боевете. Отговарят ми: " Това е война, никой не знае с акуратност ".
Отпътуваме за Северодонецк, който се намира в Луганска област. За да стигнем до такава степен, би трябвало да преминем боен пост, който е на границата сред двете области.
Градът минава под властта на сепаратистите през април 2014 година Украйна си връща властта на 22 юни без нито един изстрел. Усилени боеве обаче има два дни по-късно в близкия град Лисичанск (на към 70 км от Луганск).
На идната сутрин потегляме към Мариупол. Разстоянието не е малко, а пътищата са неприятни. Успяхме да изминем пътя за към 6-7 часа, като в допълнение ни забавиха военните постове - пътят ни мина през 9. Военните ревизират паспортите, а от време на време и колите, преминаващи през постовете, като разпитват кои сме, закъде пътуваме и каква е задачата на визитата ни в Мариупол.
Военните постове в тази най-източна част на страната съществуват към този момент няколко години, само че броят им в този момент е повишен доста поради военното състояние, което беше въведено в края на ноември след случая в Керченския проток.
Пътят ни минава през много небогати градове и села. Времето е по-меко и за разлика от Киев тук вместо сняг има доста тиня. Не се виждат и доста хора, а къщите наподобяват пусти. Прави усещане, че единствените здания, които на всички места са поддържани, са църквите - постоянно са боядисани в ярки цветове, които рязко се открояват на фона на къщите.
Преминаваме на към 30 км от Донецк - досегашен център на региона, а в този момент част от непризнатата Донецка национална република.
Военен пост ни посреща и в Мариупол - пост има на влизане и на излизане от града. Самият град обаче изглежда много друго от обитаемоте места в района. След като Донецк не е към този момент под украински надзор, Мариупол и Краматорск стават регионални центрове. Областната администрация е съсредоточена главно в Краматорск, само че част от ведомствата се намират и в Мариупол.
И преди 2014 година Мариупол е значим индустриален център. Сега обаче в града се наливат значително средства, което се вижда по ремонтираните здания и улици.
Последствията от войната обаче се усещат.
Азовският корабостроителен цех губи 60% от поръчките си след 2014 година Много компании се отхвърлят да изпращат корабите си в Мариупол, тъй като се опасяват от това какъв брой близо е до фронтовата линия.
Негативен резултат има и построяването на Керченския мост, който пречи на прекосяването на огромни кораби през Азовско море към Мариупол.
Сега заводът е изправен и пред ново предизвикателство поради случая в Керченския пролив, изяснява шефът Олег Турский. По-малко кораби се вземат решение да минат през протока, тъй като им се постанова да чакат по 10 дни на вход и още толкоз на излаз поради инспекции от съветските управляващи и фирмите губят от това пари, добавя той.
Освен това доста застрахователни компании отхвърлят да дават застраховки или пък усилват цените, което в допълнение стопира притежателите на кораби.
В момента в завода има три кораба, а преди се е случвало да има по 15-16 едновременно.
Заводът е приключил преди три месеца поръчка за надстройка за транспортен съд на хърватска компания, която обаче не намира транспортен съд, който да се съгласи да пристигна и да я вземе - или е скъпо, или се опасяват, че е рисково, изяснява шефът. Така евентуално ще се наложи тя да прекара зимата в Мариупол, което е проблем както за корабостроителния цех, по този начин и за хърватската компания.
За януари пък е бил плануван огромен ремонт за 300 000 $, само че кипърската компания се е отказала.
Трудно е, само че се вземат ограничения, с цел да продължи заводът работа. Обмисля се да вземем за пример понижаване на работната седмица поради по-малкия размер на работа.
Хората в Мариупол, а и в целия район, са претърпели доста през последните години и никой не е очаквал, че ще се стигне дотук.
Градът се намира доста покрай фронтовата линия. Жителите помнят и конфликтите от май 2014 година, пожара в постройката на регионалния съвет и обстрела през януари 2015 година, за които двете страни на спора си трансферират виновността.
За доста от събитията през 2014 година към момента няма осъдени. Такъв е случаят и с убитите от снайперисти по време на Майдана над 100 души. Разследванията не са довели до никакъв резултат и очакванията отговорните да бъдат осъдени от актуалната власт към този момент са изчерпани. Остава вярата това да направи идната.
Снимки: Андрей Коваленко
В Киев сме и в деня, в който се взема решението за автокефалната Украинска черква (15 декември, бел.авт.). На доста места из града се виждат рейсове, с които от разнообразни градове са пристигнали стачкуващи, подкрепящи решението.
Демонстрацията наподобява повече на избирателен концерт - с песни и развети украински флагове.
Порошенко към този момент получи доста рецензии, че със случилото се в Керченския пролив и надлежно въвеждането на военно състояние желае да си вдигне рейтинга преди изборите или да ги отсрочи. Целта да усили възможностите си на изборите видяха експертите и в оповестяването на самостоятелна украинска черква. Явно това е дало прочут резултат, тъй като съгласно социологическите изследвания от средата на декември предходната година от 4-5 място той се издигна на второ, след Юлия Тимошенко, въпреки че съгласно последните изследвания той се е върнал на 5-о място.
Тимошенко обаче продължава да води в конкуренцията. За акцията си тя залага на обещания за увеличение на заплатите и пенсиите, което на фона на увеличението на цените на газа да вземем за пример, очевидно има резултат.
Очакванията са за изборите да се кандидатират и нови лица и това към този момент се случва - кандидатурата си публично разгласи комикът и шоумен Владимир Зеленский. Според социолозите той се употребява и с немалка поддръжка, като последните изследвания го слагат на второ място.
Преди изборите обаче няма безапелационен водач или двойка, за която да е ясно, че сигурно ще доближи до втори тур, изяснява зам. основният редактор на в. " Зеркало недели " Сергей Рахманин.
По думите му доста хора реагират позитивно на обещанията за обществени придобивки, основно по-възрастните, по тази причина съгласно него и Тимошенко се употребява с такава известност. Има и нови лица, само че те не всеки път са нещо хубаво, разяснява той и дава за образец френския президент Еманюел Макрон и компликациите, пред които е изправен.
Предизборната борба към този момент е реалност и в медиите, а черният пиар не е нещо непознато. В Украйна има към 32 000 медии. Много от тях са регистрирани, само че се появяват единствено по избори, като е социална загадка кое издание на кой олигарх или на коя партия е, изясняват от " Зеркало недели ".
На новия президент се разпореждат огромни очаквания - може би повече, в сравнение с ние имаме към този момент, когато у нас се зададат избори. А проблемите не са малко - да вземем за пример с корупцията и ниския стандарт на живот, само че и никой не бърза да ги взема решение или да предлага решение за тях. Остава да виси над Украйна и проблемът с тлеещия спор с Украйна, на който никой не знае по какъв начин да постави край.
В Източна Украйна
Рано сутринта на 12 декември потегляме с трен от Киев за Славянск, Донецка област. Това е предпоследната спирка преди линията на прикосновение. В Славянск идваме по обяд.
С кола тръгваме за Семьоновка – селце покрай Славянск, където се е разразила една от борбите сред украинските сили и проруските сепаратисти.
Славянск и до момента пази спомен за случилото се. Районът е безпаричен и ремонтите след боевете не са стигнали надалеч. В началото са помогнали доброволци, само че откакто парите са се изчерпали, ремонтите затихнали.
Все още могат да се видят следи от патрони. С такива е посипан и надписът на града, който в този момент е в цветовете на украинското знаме.
По доста огради и къщи също могат да се видят следи от патрони, с които хората към този момент евентуално са привикнали да живеят.
Стигаме до учебното заведение в Семьоновка. То е единственото в селцето и е било употребявано като щаб квартира от сепаратистите.
Окупацията почнала в края на април 2014 година Окупаторите били над 100 души, като напълно дребна част били локални, споделя шефът на учебното заведение Сергей Борисенко.
" След като се настаниха в постройката, отидох, с цел да приказвам с тях. Питах ги какво ще стане с учебното заведение, с учениците, само че те дадоха отговор единствено, че войната сама ще позволи казуса ", споделя той.
Борисенко прави опити да приказва с тях още няколко пъти, само че без триумф. Все отново шефът съумява да изнесе документите от учебното заведение, измежду които трудовите книжки на учителите, с цел да ги резервира.
На 5 май в региона стартират съществени бойни дейности. Месец по-късно – в първите дни на юни, сепаратистите са изтласкани.
Директорът отива в учебното заведение след два дни, с цел да види в какво положение е постройката.
" Занимавал съм се преди време със снимане на видеа. Ток имаше единствено в центъра, съумях да заредя малко камерата и отидох в учебното заведение ", споделя той и ни демонстрира първите фрагменти, за които споделя, че по този начин и не е намерил сили да обработи.
Борисенко описва разрушенията през сълзи – след боевете на покрива зеят четири огромни дупки, всички прозорци без четири са изпочупени, изпотрошени са също мебели и чинове, а в двора зеят дупки от окопи. Всичко това е запечатано и на късия клип.
След като украинските сили си връщат ръководството над Славянск, в центъра на града пристига филантропична помощ. Сергей стартира да разпитва за помощ за възобновяване на учебното заведение. Той насочва молбата си към Андрей Пишний – ръководител на управата на Ошчадбанк.
" Той ме потърси. Попитал по какъв начин да откри този, който все питал за учебното заведение, до момента в който другите питали главно за самун и колбас. Казали му кой съм ", споделя мъжът.
Банката дружно с фонда на Ярослав Мудрий отпуска безплатно средства за ремонта на учебното заведение, в който се включват и доброволци.
" В началото, като видях, че къртят преди ремонта, се уплаших и им споделих да не унищожават повече – единствено да оправят покрива и прозорците, а аз ще направя останалото ", споделя той през смях. Доброволците обаче работят от мрачно до мрачно и на 31 август учебното заведение е готово да отвори порти за учениците в първия образователен ден.
В момента в учебното заведение учат 112 деца – от първи до девети клас. Директорът взема решение да вмести в учебното заведение и две групи детска градина.
Борисенко ни развежда с горделивост из постройката и ни демонстрира библиотеката и детската площадка, която е построена напълно от доброволци.
Не по този начин положителна обаче е гледката, когато отиваме до болничното заведение, разрушена при боевете край Славянск. По постройките от комплекса зеят големи дупки. Разрушенията са толкоз огромни, че решението е да не се стартира ремонт, тъй като няма смисъл. Вместо това е издигнато едно ново крило.
Това място пази най-добре загатна от бойните дейности в региона и тук целият спор наподобява и в моите очи доста по-реален.
Питам какъв брой души са починали и какъв брой са потърпевши при боевете. Отговарят ми: " Това е война, никой не знае с акуратност ".
Отпътуваме за Северодонецк, който се намира в Луганска област. За да стигнем до такава степен, би трябвало да преминем боен пост, който е на границата сред двете области.
Градът минава под властта на сепаратистите през април 2014 година Украйна си връща властта на 22 юни без нито един изстрел. Усилени боеве обаче има два дни по-късно в близкия град Лисичанск (на към 70 км от Луганск).
На идната сутрин потегляме към Мариупол. Разстоянието не е малко, а пътищата са неприятни. Успяхме да изминем пътя за към 6-7 часа, като в допълнение ни забавиха военните постове - пътят ни мина през 9. Военните ревизират паспортите, а от време на време и колите, преминаващи през постовете, като разпитват кои сме, закъде пътуваме и каква е задачата на визитата ни в Мариупол.
Военните постове в тази най-източна част на страната съществуват към този момент няколко години, само че броят им в този момент е повишен доста поради военното състояние, което беше въведено в края на ноември след случая в Керченския проток.
Пътят ни минава през много небогати градове и села. Времето е по-меко и за разлика от Киев тук вместо сняг има доста тиня. Не се виждат и доста хора, а къщите наподобяват пусти. Прави усещане, че единствените здания, които на всички места са поддържани, са църквите - постоянно са боядисани в ярки цветове, които рязко се открояват на фона на къщите.
Преминаваме на към 30 км от Донецк - досегашен център на региона, а в този момент част от непризнатата Донецка национална република.
Военен пост ни посреща и в Мариупол - пост има на влизане и на излизане от града. Самият град обаче изглежда много друго от обитаемоте места в района. След като Донецк не е към този момент под украински надзор, Мариупол и Краматорск стават регионални центрове. Областната администрация е съсредоточена главно в Краматорск, само че част от ведомствата се намират и в Мариупол.
И преди 2014 година Мариупол е значим индустриален център. Сега обаче в града се наливат значително средства, което се вижда по ремонтираните здания и улици.
Последствията от войната обаче се усещат.
Азовският корабостроителен цех губи 60% от поръчките си след 2014 година Много компании се отхвърлят да изпращат корабите си в Мариупол, тъй като се опасяват от това какъв брой близо е до фронтовата линия.
Негативен резултат има и построяването на Керченския мост, който пречи на прекосяването на огромни кораби през Азовско море към Мариупол.
Сега заводът е изправен и пред ново предизвикателство поради случая в Керченския пролив, изяснява шефът Олег Турский. По-малко кораби се вземат решение да минат през протока, тъй като им се постанова да чакат по 10 дни на вход и още толкоз на излаз поради инспекции от съветските управляващи и фирмите губят от това пари, добавя той.
Освен това доста застрахователни компании отхвърлят да дават застраховки или пък усилват цените, което в допълнение стопира притежателите на кораби.
В момента в завода има три кораба, а преди се е случвало да има по 15-16 едновременно.
Заводът е приключил преди три месеца поръчка за надстройка за транспортен съд на хърватска компания, която обаче не намира транспортен съд, който да се съгласи да пристигна и да я вземе - или е скъпо, или се опасяват, че е рисково, изяснява шефът. Така евентуално ще се наложи тя да прекара зимата в Мариупол, което е проблем както за корабостроителния цех, по този начин и за хърватската компания.
За януари пък е бил плануван огромен ремонт за 300 000 $, само че кипърската компания се е отказала.
Трудно е, само че се вземат ограничения, с цел да продължи заводът работа. Обмисля се да вземем за пример понижаване на работната седмица поради по-малкия размер на работа.
Хората в Мариупол, а и в целия район, са претърпели доста през последните години и никой не е очаквал, че ще се стигне дотук.
Градът се намира доста покрай фронтовата линия. Жителите помнят и конфликтите от май 2014 година, пожара в постройката на регионалния съвет и обстрела през януари 2015 година, за които двете страни на спора си трансферират виновността.
За доста от събитията през 2014 година към момента няма осъдени. Такъв е случаят и с убитите от снайперисти по време на Майдана над 100 души. Разследванията не са довели до никакъв резултат и очакванията отговорните да бъдат осъдени от актуалната власт към този момент са изчерпани. Остава вярата това да направи идната.
Снимки: Андрей Коваленко
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ