ОТКАЗ ОТ НАГРАДА „ВАРНА“ ЗА ЛИТЕРАТУРА
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩ. СЪВЕТ - ВАРНА
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПК " КУЛТУРА И ДУХОВНО РАЗВИТИЕ “
ОТКАЗ ОТ НАГРАДА „ ВАРНА “ ЗА ЛИТЕРАТУРА
от
ХРИСТО СТОЯНОВ – ПРОФЕСИОНАЛЕН ПИСАТЕЛ
„ Човек за индивида е българин “
Любомир Левчев
„ Бих обичал своето Отечество,
в случай че нямах съотечественици “…
Иван Динков
„ От този ден нататък българинът разбра,
че не е основан от тиня, а от кир… “
Иван Динков
Позволявам си да изтъквам двама от най-големите поети на България не за друго, а тъй като журито за предоставяне на премия „ Варна “ най-добре илюстрира горните стихове. Между другото и Иван Динков, и Любомир Левчев написаха тези стихове малко преди да изоставен разочаровани този свят. Тези стихове изясняват и четирите въпросителни на Васил Иванов Кунчев след обръщението му: „ Народе???? “… И защото се сътвори напрежение към номинирането ми за Награда „ Варна “ за 2025 година особено за книгата ми „ Всякакви разкази “, се усещам омерзен към извънлитературните причини срещу присъждането й на мое име, си върша отказ. Не бих желал, а и не би трябвало, в сходна конкуренция да се употребява Гугълинформация и клюки за създателите. Предпочитам да остана в компанията на ненаградения Захарий Стоянов, създател на „ Биографията на Левски “, в която разказва надалеч по детайлно от мен случилото се в дома на Халача в Ловеч – нека журито най-малко тази книга да е чело, тъй като във връзка с „ Другият В. Левский “ по всичко проличава, че не я е чело. Защото, в случай че журито я бе чело щеше да знае, че романът е за майката, която губи четири от петте си деца, а не за Левски... И иде тирада за разказ, а не за историческо проучване.
А „ исторически труд “ и „ разказ “ са разнообразни неща, еднообразно отдалечени от клюката и интригата… Тъй като един от причините на журито за отвод от номиниране на „ Всякакви разкази “ са биографичните детайли в нея, му предлагам да изиска от Министерство на образованието възбрана на „ Записки по българските въстания “ поради биографичните детайли в нея. Апропо, по същата логичност Чърчил не би трябвало да вземе Нобелова премия, защото тя е присъдена за автобиографичната му книга. Далеч съм от мисълта да се съизмервам с него, само че се чудя на наглостта на журито да дава оценки и квалификации за книги, които не е чело. По реакциите му разбирам, че българската литература е единствено мотив за клюки. Вярно е, че няма моя книга, която с излизането си да не е направила усещане. Но някои най-малко са ги чели – а те са десетки хиляди. Книгите ми „ До СтрасТбург и обратно “ и „ Скритият живот на една помакиня “ направиха по 25 (двадесет и пет издания). (В този смисъл аз съм един от най-награждаваните български писатели, тъй като всеки четец е премия за писателя…) Между другото и тези мои книги бяха намесени в този скандал. Вярно е, че за „ Скритият живот на една помакиня “ бях следствен. (Това „ Google “ знае.) Но журито не знае, че нямаше обвиняване и делото против романа и мене бе прекъснато. Дори водих каузи в Страсбург в Съда за правата на индивида. Минаха 26 години оттогава. Че за това време би трябвало към този момент да съм оправдан, макар че няма даже защо. Намесен бе и романът ми „ Копелето – Евангелие от Юда “. Вероятно сте се редили на опашки за „ Шифърът на Леонардо “ – в случай че изобщо може членовете на това жури да се реди на опашка за книги, в случай, че на опашката за злословия е надалеч по-интересно. Тази патетика и пристрастеност в отрицанието на романа припомня повече на инквизитори и „ Светата инквизиция “ в Средновековието, не и на литературно жури.
Винаги съм се водил от мисълта, че всеки има право да изповядва единствено една вяра – Свободата на словото. И хуманизъм, несъмнено. Вероятно Светото жури не знае, че до 1985 год. Езра Паунд не се превеждаше в България, поради близостта му с Мусолини. Вече знаете. Ами Ницше. Връщате ме в едно време, в което отхвърлям да се върна. В този смисъл аз надълбоко се колебая в когнитивните благоприятни условия на журито, и неговите решения и оферти би трябвало да се поясняват по метода на „ Дънинг – Крюгер “, а не от Общинския съвет на Варна… И защото през осемдесетте години нямаше Google не сте присъединили в отрицанията си и стиховете ми за една отминала (все още в очакванията ми) власт. Тогава чаках единадесет години излизане на първа книга. На ръкописа най-после почервеня един щемпел: „ КНИГАТА НЕ СЪДЪРЖА ДЪРЖАВНА И ВОЕННА ТАЙНА “… Връщате ме в 1984 година – и в действителния, и в преносния смисъл. И виждам, че журито се е трансформирало в МИНИСТЕРСТВОТО НА ИСТИНАТА от романа на Оруел „ 1984 година “… Ако сте я чели. Защото аз съм я и живял…
24 април 2025 год.
(по Оруел 1984 г все още) С ПРЕЗРЕНИЕ:
(ХРИСТО СТОЯНОВ)
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПК " КУЛТУРА И ДУХОВНО РАЗВИТИЕ “
ОТКАЗ ОТ НАГРАДА „ ВАРНА “ ЗА ЛИТЕРАТУРА
от
ХРИСТО СТОЯНОВ – ПРОФЕСИОНАЛЕН ПИСАТЕЛ
„ Човек за индивида е българин “
Любомир Левчев
„ Бих обичал своето Отечество,
в случай че нямах съотечественици “…
Иван Динков
„ От този ден нататък българинът разбра,
че не е основан от тиня, а от кир… “
Иван Динков
Позволявам си да изтъквам двама от най-големите поети на България не за друго, а тъй като журито за предоставяне на премия „ Варна “ най-добре илюстрира горните стихове. Между другото и Иван Динков, и Любомир Левчев написаха тези стихове малко преди да изоставен разочаровани този свят. Тези стихове изясняват и четирите въпросителни на Васил Иванов Кунчев след обръщението му: „ Народе???? “… И защото се сътвори напрежение към номинирането ми за Награда „ Варна “ за 2025 година особено за книгата ми „ Всякакви разкази “, се усещам омерзен към извънлитературните причини срещу присъждането й на мое име, си върша отказ. Не бих желал, а и не би трябвало, в сходна конкуренция да се употребява Гугълинформация и клюки за създателите. Предпочитам да остана в компанията на ненаградения Захарий Стоянов, създател на „ Биографията на Левски “, в която разказва надалеч по детайлно от мен случилото се в дома на Халача в Ловеч – нека журито най-малко тази книга да е чело, тъй като във връзка с „ Другият В. Левский “ по всичко проличава, че не я е чело. Защото, в случай че журито я бе чело щеше да знае, че романът е за майката, която губи четири от петте си деца, а не за Левски... И иде тирада за разказ, а не за историческо проучване.
А „ исторически труд “ и „ разказ “ са разнообразни неща, еднообразно отдалечени от клюката и интригата… Тъй като един от причините на журито за отвод от номиниране на „ Всякакви разкази “ са биографичните детайли в нея, му предлагам да изиска от Министерство на образованието възбрана на „ Записки по българските въстания “ поради биографичните детайли в нея. Апропо, по същата логичност Чърчил не би трябвало да вземе Нобелова премия, защото тя е присъдена за автобиографичната му книга. Далеч съм от мисълта да се съизмервам с него, само че се чудя на наглостта на журито да дава оценки и квалификации за книги, които не е чело. По реакциите му разбирам, че българската литература е единствено мотив за клюки. Вярно е, че няма моя книга, която с излизането си да не е направила усещане. Но някои най-малко са ги чели – а те са десетки хиляди. Книгите ми „ До СтрасТбург и обратно “ и „ Скритият живот на една помакиня “ направиха по 25 (двадесет и пет издания). (В този смисъл аз съм един от най-награждаваните български писатели, тъй като всеки четец е премия за писателя…) Между другото и тези мои книги бяха намесени в този скандал. Вярно е, че за „ Скритият живот на една помакиня “ бях следствен. (Това „ Google “ знае.) Но журито не знае, че нямаше обвиняване и делото против романа и мене бе прекъснато. Дори водих каузи в Страсбург в Съда за правата на индивида. Минаха 26 години оттогава. Че за това време би трябвало към този момент да съм оправдан, макар че няма даже защо. Намесен бе и романът ми „ Копелето – Евангелие от Юда “. Вероятно сте се редили на опашки за „ Шифърът на Леонардо “ – в случай че изобщо може членовете на това жури да се реди на опашка за книги, в случай, че на опашката за злословия е надалеч по-интересно. Тази патетика и пристрастеност в отрицанието на романа припомня повече на инквизитори и „ Светата инквизиция “ в Средновековието, не и на литературно жури.
Винаги съм се водил от мисълта, че всеки има право да изповядва единствено една вяра – Свободата на словото. И хуманизъм, несъмнено. Вероятно Светото жури не знае, че до 1985 год. Езра Паунд не се превеждаше в България, поради близостта му с Мусолини. Вече знаете. Ами Ницше. Връщате ме в едно време, в което отхвърлям да се върна. В този смисъл аз надълбоко се колебая в когнитивните благоприятни условия на журито, и неговите решения и оферти би трябвало да се поясняват по метода на „ Дънинг – Крюгер “, а не от Общинския съвет на Варна… И защото през осемдесетте години нямаше Google не сте присъединили в отрицанията си и стиховете ми за една отминала (все още в очакванията ми) власт. Тогава чаках единадесет години излизане на първа книга. На ръкописа най-после почервеня един щемпел: „ КНИГАТА НЕ СЪДЪРЖА ДЪРЖАВНА И ВОЕННА ТАЙНА “… Връщате ме в 1984 година – и в действителния, и в преносния смисъл. И виждам, че журито се е трансформирало в МИНИСТЕРСТВОТО НА ИСТИНАТА от романа на Оруел „ 1984 година “… Ако сте я чели. Защото аз съм я и живял…
24 април 2025 год.
(по Оруел 1984 г все още) С ПРЕЗРЕНИЕ:
(ХРИСТО СТОЯНОВ)
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ