„Велт“ ни хвали: България засили борбата с корупцията и нелегалната миграция
До наскоро България, която се явява външна граница на Европейски Съюз, се смяташе за преодолимо затруднение за незаконните мигранти. Въпреки това напоследък държавното управление в София, което ясно се стреми към присъединението на страната към Шенгенското пространство, очевидно ускори битката си с корупцията и незаконната миграция. Това написа немският в. „ Велт “ в публикация, отдадена на обстановката на Европейски Съюз и разрастващата се мигрантска рецесия.
По данни на българското външно министерство единствено до август тази година са били предотвратени 131 000 опита за незаконно секване на границата. Това съставлява растеж от 40% по отношение на миналата година. Документирани са случаи на потребление на принуждение от страна на граничари против мигранти, само че също по този начин са регистрирани и набези против чиновници на българските сили за сигурност.
Освен това има внезапно увеличение на следствията, в това число и в съдействие с Европол и с немски следователи, против трафиканти, които постоянно прекарват мигранти от България до Германия. Българските управляващи насочиха публична молба за помощ към задграничните си сътрудници. София оповестява за триумфи по западния балкански маршрут, минаващ от България през Сърбия и Македония. Почти няма незаконни мигранти, които да са стигнали до Сърбия, откъдето по-рано те се отправяха на север. Броят на записаните опити за незаконно секване на границата на Евросъюза от Македония е над 10 пъти по-висок от този от България. Това ускорява казуса на първо място в Хърватия и Словения, които обрисуват най-близките външни граници на Европейски Съюз. Германия към този момент ясно се ангажира с поддръжка за присъединението на България към Шенген. Още преди година канцлерът Олаф Шолц съобщи, че София е изпълнила всички критерии, напомня вестникът.
Италия тази година е напът да записва най-големия брой незаконно влезнали лица от мигрантската рецесия от 2016 година. От януари до момента в Италия са влезнали към 130 000 души, употребявали средиземноморския маршрут, като броят им продължава да пораства. Системата за банкет на мигранти е претрупана, тъй като е построена съгласно по-малкия брой хора, дошли през предходните години. Тъй като приемането на бежански статут лишава месеци, незаконно влезлите в Италия лица избират да продължат пътя си към други страни със единодушието на държавното управление. Във външнополитически проект Италия се пробва да понижи мигрантския напън посредством договаряния със северноафриканските страни и посредством съдействие с Европейски Съюз.
Политиката на Гърция в региона на миграцията мина през два повратни момента. Първият бе съглашението за бежанците, което Атина подписа с Турция през март 2016 година. Тогава Анкара се ангажира да ускори защитата по границата и даде обещание да одобри назад мигрантите от гръцките острови. Преди това, по време на пика на мигрантската рецесия, когато стотици хиляди хора прекосяваха Средиземно море, с цел да влязат Гърция, имаше доста случаи на удавяния. Споразумението незабавно докара до фрапантно понижаване на броя на мигрантите в Гърция. Вторият преломен миг беше през февруари 2020 година, когато турският президент Реджеп Тайип Ердоган разгласи, че отваря границата с Гърция. Това беше гибелен удар за двустранното съглашение и от този момент насам Гърция разчита на отбиване на мигрантите и на насилственото им депортиране.
От началото на годината Испания също записва нарастване на броя на мигрантите, въпреки и не толкоз внезапно, колкото в Италия. Около 25 000 души са стигнали до Испания през морски направления. Испанската система за даване на леговище може да се оправи с този брой и до момента страната не е отправяла апели за помощ. Фактът, че обстановката до известна степен е под надзор, се дължи и на положителните връзки, които Мадрид има с Мароко. Миналата година мароканските управляващи започнаха дейности за потока на незаконни мигранти към Испания и след това броят им понижа с над 70%. За разлика от Либия и Тунис, с които Италия се пробва да се контракти, политическата обстановка в Мароко е постоянна и страната надлежно е благонадежден сътрудник.
Хърватия тази година означи забележителен растеж на незаконните пресичания на границата и новите молби за леговище. Страната е част от балканския маршрут. Мигрантите, които влизат от Сърбия или Босна и Херцеговина, се пробват да стигнат до Словения, Австрия и Германия. Поради това Хърватия ускори контрола по границите си, построи ограда и сложи системи за наблюдаване. Страната подписа съглашение с Босна и Херцеговина, което разрешава на Загреб да връща жителите на трети страни, които нямат позволение за престояване в Хърватия. Според правозащитни организации обаче това постоянно става без да бъдат обсъждани на молбите за леговище на мигрантите и с широкоразпространено потребление на мощ.
Полската ръководеща партия „ Право и правдивост “ (ПиС) на драго сърце се показва като изключително поредна по въпроса за миграцията. Тя отхвърля концепцията на Европейски Съюз за систематизиране на бежанците и постоянно укорява други държавни управления, изключително немското, в доверчивост по този въпрос. Още предходната година беше приключено построяването на стена по границата с Беларус, която е висока над четири метра. Но оттова към момента минават хора от Африка или Близкия изток, които преди този момент са били прекарвани незаконно до границата от беларуските управляващи. Документирано е, че полските граничари постоянно отблъскват мигранти, като от време на време употребяват и мощ. Хората, които остават незабелязани в горите в Източна Полша, най-често желаят да продължат пътя си към Германия или Нидерландия. Неотдавна в полските медии се появиха къси известия, че чиновници на някои полски консулства са издали нелегално стотици хиляди визи против възнаграждение. Възможно е доста мигрантите, пристигнали в Германия и Австрия от изток, в началото да са влезнали в Европейски Съюз с полски документи. Това не е единственото несъгласие, в което изпада полското държавно управление, употребяващо враждебната изразителност по въпроса за миграцията. В момента в Полша има към 2 000 000 украински бежанци.
Англия, която не е членка на Европейски Съюз, е също би трябвало да се оправи миграцията по море, като други елементи от Стария континент. Англия разчита на възпирането на мигрантите повече от всяка друга европейска страна. Миналата година 45 700 души са стигнали до Англия, прекосявайки Ламанша, като това е исторически връх за страната. Премиерът Риши Сунак вкара коренен закон за миграцията, предусещащ лицата, които влизат в страната нелегално, да бъдат депортирани в Руанда без право да се върнат. В подмяна Лондон дава големи финансови средства на Кигали. От месеци съдилищата блокират закона заради опасения за нарушение на човешките права на мигрантите.
По данни на българското външно министерство единствено до август тази година са били предотвратени 131 000 опита за незаконно секване на границата. Това съставлява растеж от 40% по отношение на миналата година. Документирани са случаи на потребление на принуждение от страна на граничари против мигранти, само че също по този начин са регистрирани и набези против чиновници на българските сили за сигурност.
Освен това има внезапно увеличение на следствията, в това число и в съдействие с Европол и с немски следователи, против трафиканти, които постоянно прекарват мигранти от България до Германия. Българските управляващи насочиха публична молба за помощ към задграничните си сътрудници. София оповестява за триумфи по западния балкански маршрут, минаващ от България през Сърбия и Македония. Почти няма незаконни мигранти, които да са стигнали до Сърбия, откъдето по-рано те се отправяха на север. Броят на записаните опити за незаконно секване на границата на Евросъюза от Македония е над 10 пъти по-висок от този от България. Това ускорява казуса на първо място в Хърватия и Словения, които обрисуват най-близките външни граници на Европейски Съюз. Германия към този момент ясно се ангажира с поддръжка за присъединението на България към Шенген. Още преди година канцлерът Олаф Шолц съобщи, че София е изпълнила всички критерии, напомня вестникът.
Италия тази година е напът да записва най-големия брой незаконно влезнали лица от мигрантската рецесия от 2016 година. От януари до момента в Италия са влезнали към 130 000 души, употребявали средиземноморския маршрут, като броят им продължава да пораства. Системата за банкет на мигранти е претрупана, тъй като е построена съгласно по-малкия брой хора, дошли през предходните години. Тъй като приемането на бежански статут лишава месеци, незаконно влезлите в Италия лица избират да продължат пътя си към други страни със единодушието на държавното управление. Във външнополитически проект Италия се пробва да понижи мигрантския напън посредством договаряния със северноафриканските страни и посредством съдействие с Европейски Съюз.
Политиката на Гърция в региона на миграцията мина през два повратни момента. Първият бе съглашението за бежанците, което Атина подписа с Турция през март 2016 година. Тогава Анкара се ангажира да ускори защитата по границата и даде обещание да одобри назад мигрантите от гръцките острови. Преди това, по време на пика на мигрантската рецесия, когато стотици хиляди хора прекосяваха Средиземно море, с цел да влязат Гърция, имаше доста случаи на удавяния. Споразумението незабавно докара до фрапантно понижаване на броя на мигрантите в Гърция. Вторият преломен миг беше през февруари 2020 година, когато турският президент Реджеп Тайип Ердоган разгласи, че отваря границата с Гърция. Това беше гибелен удар за двустранното съглашение и от този момент насам Гърция разчита на отбиване на мигрантите и на насилственото им депортиране.
От началото на годината Испания също записва нарастване на броя на мигрантите, въпреки и не толкоз внезапно, колкото в Италия. Около 25 000 души са стигнали до Испания през морски направления. Испанската система за даване на леговище може да се оправи с този брой и до момента страната не е отправяла апели за помощ. Фактът, че обстановката до известна степен е под надзор, се дължи и на положителните връзки, които Мадрид има с Мароко. Миналата година мароканските управляващи започнаха дейности за потока на незаконни мигранти към Испания и след това броят им понижа с над 70%. За разлика от Либия и Тунис, с които Италия се пробва да се контракти, политическата обстановка в Мароко е постоянна и страната надлежно е благонадежден сътрудник.
Хърватия тази година означи забележителен растеж на незаконните пресичания на границата и новите молби за леговище. Страната е част от балканския маршрут. Мигрантите, които влизат от Сърбия или Босна и Херцеговина, се пробват да стигнат до Словения, Австрия и Германия. Поради това Хърватия ускори контрола по границите си, построи ограда и сложи системи за наблюдаване. Страната подписа съглашение с Босна и Херцеговина, което разрешава на Загреб да връща жителите на трети страни, които нямат позволение за престояване в Хърватия. Според правозащитни организации обаче това постоянно става без да бъдат обсъждани на молбите за леговище на мигрантите и с широкоразпространено потребление на мощ.
Полската ръководеща партия „ Право и правдивост “ (ПиС) на драго сърце се показва като изключително поредна по въпроса за миграцията. Тя отхвърля концепцията на Европейски Съюз за систематизиране на бежанците и постоянно укорява други държавни управления, изключително немското, в доверчивост по този въпрос. Още предходната година беше приключено построяването на стена по границата с Беларус, която е висока над четири метра. Но оттова към момента минават хора от Африка или Близкия изток, които преди този момент са били прекарвани незаконно до границата от беларуските управляващи. Документирано е, че полските граничари постоянно отблъскват мигранти, като от време на време употребяват и мощ. Хората, които остават незабелязани в горите в Източна Полша, най-често желаят да продължат пътя си към Германия или Нидерландия. Неотдавна в полските медии се появиха къси известия, че чиновници на някои полски консулства са издали нелегално стотици хиляди визи против възнаграждение. Възможно е доста мигрантите, пристигнали в Германия и Австрия от изток, в началото да са влезнали в Европейски Съюз с полски документи. Това не е единственото несъгласие, в което изпада полското държавно управление, употребяващо враждебната изразителност по въпроса за миграцията. В момента в Полша има към 2 000 000 украински бежанци.
Англия, която не е членка на Европейски Съюз, е също би трябвало да се оправи миграцията по море, като други елементи от Стария континент. Англия разчита на възпирането на мигрантите повече от всяка друга европейска страна. Миналата година 45 700 души са стигнали до Англия, прекосявайки Ламанша, като това е исторически връх за страната. Премиерът Риши Сунак вкара коренен закон за миграцията, предусещащ лицата, които влизат в страната нелегално, да бъдат депортирани в Руанда без право да се върнат. В подмяна Лондон дава големи финансови средства на Кигали. От месеци съдилищата блокират закона заради опасения за нарушение на човешките права на мигрантите.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ