До момента имаме щур късмет с времето в Сибир. Вместо

До момента имаме щур шанс с времето в Сибир. Вместо намусено небе, мраз и дъжд, се радваме непроменяемо на слънце и 20+ градуса. Днес ще има малко изключение – ще вали до обяд – съвършен ден за рафтинг и лов на риба. Краката са сковани и умората не ни е напуснала, само че нямаме време да пилеем в излежаване.

В 7.20 ще ни вземат инструкторите, с цел да се отправим към река Бистрая. Времето се е свъсило, дъждът мие пожълтелите брези и ние бързаме към столицата на пирогите в Русия - село Сокачки. Раят на пирожките е изгорен неотдавна, по тази причина нахълтваме в прилежащото заведение. Видовете пирожки несъмнено впечатляват – пържени или печени, с пълнежи от месо до зеле и картофи. Тъй като не пия кафе, сграбчвам домакински компот – и името и наличието са същите като в България. Единствената разлика е, че се продава единствено сиропа, без плодове.

Хапваме и продължаваме към реката, от където ще се спуснем по течението. Докато дойдат останалите от групата, инструкторите раздуват три възголеми гумени лодки и с градинска машина за издухване на листа ги надуват. Ние сме екипирани с подобаващи мембрани, само че въпреки всичко часове под дъжда рискуват да подгизнем, по тази причина взимаме с подготвеност препоръчаните дъждобрани, обуваме гумени ботуши, които стигат до кръста и нетърпеливо се оглеждаме за началото на риболова.

Камчатка се смята за парадайс за рибите и всички, които обичат въпросната риба – мечки и рибари. Тук главно хвърлят хайвера си тихоокеанските сьомги. И в случай че за нас сьомгата е един тип риба, то за локалните нещата са разнообразни. За най- хубава се смята чевича или king salmon. Тя навлиза в реките тук през юни. След нея се подрежда кижуч- silver salmon, следвана от кита - hambback salmon и най-после ласьос- видът риба, който ние назоваваме сьомга.

Тези риби имат изумителен витален цикъл. Излюпват се в сладководни реки и езера, където всекидневно изкарват зимата и след това навлизат в океана. След 3 или 4 години, според от вида, те се връщат на същото място, на което са се излюпили, с цел да хвърлят хайвера си. Няколко дни по-късно умират. При нахлуване в сладководните води, сьомгите стопират да се хранят, а откакто хвърлят хайвера си нагоре по течението, в оставащите им няколко дни живот, охраняват яйцата, тъй като феновете на хайвер не са единствено хората. Местните считат, че сьомгата за месо е добре да се улови, преди да влезе в сладководните води, до момента в който противоположното важи за хайвера – той е по- прекрасен, когато рибата е към този момент в реките.

Река Бистрая е бърза и транспарантна и риболовът тук е образен – виждаш къде има риба и я замерваш с куката със примамка – безусловно. Нашият лидер Владимир се оказва брачен партньор на дамата, от която сме наели жилището, в който сме отседнали в Петропавловск. Разпитваме за всичко, той на драго сърце ни учи по какъв начин се лови риба.

Сезонът в Камчатка за лов на риба е главно през юли и август. Все отново и в този момент има риби – за някои. Пъстървови рибоци дебнат червени сьомги, с цел да им завлечен хайвера. Червеният цвят идва, когато сьомгата навлезе в сладководните води и към този момент не е добра за ястие. Володя вади няколко пъстърви като на смешка – безусловно ги замеря с въдицата и вещо ги издърпва на брега, до момента в който ние втренчено го гледаме. Пъстърва, пъстърва, алена сьомга по простъпка. Връща я във водата и продължава. Решаваме, че в неговата въдица е тайната, тъй като ние нищо не хващаме. На идната спирка сменяме въдиците, само че резултатът е все същият.
Камчатка, Нощ/Ден 10 - нощно нанагорнище на Авачински
След като цялостен през днешния ден сме скитали из калдери и гейзери на север, преди този момент сме имали единствено едно обикновено спане, след нощен полет през 4 ча...

Става обедно време, дъждът стопира като по поръчка и ние акостираме на един остров – време е за обяд. Водачите ни, воглаве с Володя, събират сухи дърва за огън, почистват рибата и поставят черен котел за чорба. Сгъваеми маси са опънати, столове подредени и мезетата – изкарани.

Реката бързо отмива десетки трупове на сьомги, закачили се по крайбрежията. С труповете върви и мириса на разложено, който вятърът отвява към пожълтелите брезови гори в близост. Докато супата се вари, запалянковци са нагазили до пояс в реката, с цел да заловен своята риба, само че рибата има напълно други планове. Добре, че Володя е ангажиран с обяда.

Остатъците от безобразно вкусната рибена чорба, приготвена пред очите ни, се оставят в спокоен брод от едната страна на острова, където хиляди дребни рибки са в очакване.

Спускането по реката продължава, до момента в който ние, отказали се от лов на риба, трескаво оглеждаме брега за мечки. В Камчатка има към 12-14 000 мечки и срещите с тях са нещо всекидневно. Владимир ги дефинира като крави – били под път и над път и като цяло безобидни. Има обаче и изключения – изключително, когато поради несъразмерен улов, сьомгата доста е намаляла.

Следобеда стигаме крайната точка на нашето плаване- на 12 километра от отправната точка. Изкарваме лодките на брега и тръгваме за топлите минерални извори. Тук радостна шум от полуголи локални се киснат в горещите вулканични води. Някои варят яйца, други се топят в ледените води на близката река. Липсва ми единствено продавачът на варена царевица. Вечерта каним Слава, втората му жена и дребната им щерка на вечеря, тъй като какво по- хубаво от това да се видиш на по чаша с локалните хора.