Медийно-политическият клиентелизъм е диагноза на нашата среда. Устоявайте на изкушения
До крайния период за изпращане на материали в състезанието за чиста публицистика - 30 април, остават броени дни . Категориите са " Общество ", " Икономика ", " Технологии и нововъведения ", " Култура и изкуство ", " Спорт " и " Истински истории ". Отделно от това има и специфични награди на журито. В взаимозависимост от подадените материали премиите могат да бъдат за фоторепортаж, видеорепортаж и подкаст, " Зелено перо ", " Гореща точка ", " Млад създател " и " Журналистическо майсторство ".
Според проф. доктор Веселина Вълканов " медийно-политическият клиентелизъм " е диагноза на нашата среда ".
Във връзка с състезанието, с който се стремим да борим точно сходни диагнози, питаме проф. доктор Вълканова какво се промени в последните 50 години, на колкото през 2024 година става и ФЖМК.
" Промяната е фрапантна. В началото на 90-те години в България се извърши един великански преход - от пропагандна машина на една партия медиите след политическата смяна трябваше да се трансфорат в плуралистични, свободни разпространители на информация и отзиви. Това беше в действителност съществено изменена действителност и публицистиката влезе в нова социална роля ", споделя проф. доктор Вълканова.
По думите ѝ във времена на рецесии ролята на проверяващата и аналитичната публицистика е основна. А в случай че би трябвало да насочи обръщение към сътрудниците, то е следното: " Надявам се професионалната рефлексия и отговорност да надвиват над дезинформацията и откровените неистини. Надявам се младите сътрудници да не мълчат, до момента в който неталантливите и глупавите приказват, да показват подмяната, измамата, лъжата, да търсят и намират истината ".
Ето какво още показа за Dir.bg деканът на Факултета по публицистика и всеобща връзка:
Проф. Вълканова, предходната година Dir.bg навърши 25 година и по този мотив говорихме с доста сътрудници публицисти за това какво се промени през този четвърт век. ФЖМК обаче навършва внушителните 50 години - това е половин век. Гледайки обратно в този времеви откъслек, по какъв начин съгласно Вас се промени публицистиката от този момент до през днешния ден?
Поздравявам Dir.bg с годишнината. 50-годишният празник е значимо събитие в календара на ФЖМК. На въпроса Ви: смяната е фрапантна, става дума за съществен поврат сред публицистиката в тоталитарния интервал, посттоталитарните десетилетия и днешната публицистика, разрастваща се в цифрова среда.
В началото на 90-те години в България се извърши един великански преход - от пропагандна машина на една партия медиите след политическата смяна трябваше да се трансфорат в плуралистични, свободни разпространители на информация и отзиви. Това беше в действителност съществено изменена действителност и публицистиката влезе в нова социална роля.
Що се отнася доникъде на медиите в ХХI век - живеем в изцяло нов свят, свят на цифров поврат. Директната, интерактивна връзка с аудиторията, предлагането на сложни наличия, освен това с мултимедиен темперамент, основава напълно нов вид връзка, чиито характерности съставляват друго равнище на другарство с публиката в диалогов режим.
Събитията ли предопределят какво ще е поколението публицисти?
Не единствено събитията, сложни са факторите, влияещи върху публицистиката и публицистите. Журналистиката е виновна и комплицирана, мощна специалност и честен избор. Отговорността е приоритет и главен професионален принцип - публицистиката е въздействие и единствено посредством поднасянето на съответстващи обстоятелства, поднесени с почитание и почит пред аудиториите, специалността се упражнява отговорно.
Именно във времена на рецесии, в региони на неустойчивост, при бедствия и комплицирани условия публицистиката потвърждава силата и призванието си. Не можем да упрекваме обаче събитията, когато публицистиката отстъпва от публичните си функционалности на " четвъртата власт ", когато постоянно, даже драговолно прекрачва в PR-а и в всеобщата просвета. Става дума за професионална просвета, стандарти, професионална нравственос, отговорност, обществена рефлексия.
Ако би трябвало да сложим на везна тези качества на журналиста - младежко любознание и предпочитание за учене против дълготраен опит и към този момент основани рефлекси, кое съгласно Вас ще натежи в интерес на чистата публицистика?
Задълбочените знания на журналиста са належащо изискване за сполучливо упражняване на специалността. Не единствено младежкото любознание и желанието за учене, а способността да учиш през целия живот, да проучваш и анализираш света, дружно с настройката да търсиш значимите елементи и скритите проекти са основни. Наблюдателността, аналитичните умения, рефлексът за оценка на обстановката, упоритостта в търсенето на истината и достоверността на източниците са основни.
Аз бих добавила умеенето да общуваш и предразполагаш, да разбираш и извличаш подобаващата информация за историята - това прави журналиста сполучлив. Опитът е значим, несъмнено, построените рефлекси - също, само че не и когато водят в рутината, шаблона, консервативността, спокойствието. Журналистиката е безпокойство.
Нека поговорим и за грамотността на публицистите - намирате ли разлика от преди и в този момент?
Грамотността на публицистите е част от отговорността им към обществото - медиите въздействат върху културата на милиони хора. Затова всяка медия, която се придържа към професионалната отговорност и високите стандарти да сервира освен достоверна и точна информация и прецизна журналистика, само че да го прави на литературен език. Спад в това отношение има - освен в електронните медии, само че и в онлайн медиите. За страдание, занижените равнища на просветеност на публицистите се отразява на младежите, които позволяват все по-груби неточности.
Държат ли съгласно Вас публицистите нужната отдалеченост от политическата класа?
Не можем да обобщаваме " на ангро " - има публицисти, колкото и малко да са те, които не престават да следват избрани професионални стандарти - на публицистиката, която не обслужва политиците, а ги държи виновни, бдителна е, транспарантна, почтена, по-близо до обществото, в сравнение с до политиците.
За страдание, има доста " сътрудници ", инцидентно попаднали в специалността - вместо да управляват администрацията и политиците, да наблюдават, да дебнат, да ревизират, те прекрачват граници и се доближават до институциите, които би трябвало да управляват, трансформират се в институционални или персонални представители. Това към този момент не е публицистика, а PR. " Медийно-политическият клиентелизъм " е диагноза на нашата среда.
Има ли съгласно Вас дефицити в журналистическите жанрове? Питам, тъй като в състезанието виждаме, че проверяващата публицистика сякаш " страда " изоставена?
Във времена на рецесии ролята на проверяващата и аналитичната публицистика е основна. Затова и като медийни експерти вършим равносметки за развиването на специалността, за нейните трансформации, за професионалната отговорност и за професионалната нравственос, за рисковете и провокациите пред публицистиката, за рецесиите и наличията.
Ясно е, че медиите са конгреси на публичния спор и без спор няма публицистика. Финансовите рецесии и свиването на рекламния пазар на медиите, изключително отвън столицата, неналичието на финансиране, както и други фактори, свързани с институционален, политически и корпоративен напън, води до влошена картина на медийното и жанрово многообразие - първи жертви са проверяващата и аналитичната публицистика, които изискват запаси и най-често попадат под ударите на цензурата.
Как да предпазим аудиторията от подправените вести? Не съм сигурна, че все множеството рубрики на наши сътрудници за fact check (проверка на факти) доближават до тези, които са склонни да бъдат излъгани точно посредством подправени вести?
Пропагандата, дезинформацията и подправените вести ни заливат, цифровото пространство даде терен за поляризация, екстремизъм, тирада на омразата, съмнение в демократичните процеси. Единствено в образованието по медийна просветеност, в партньорството сред медийните организации, националните и локални органи, в създаване на сериозно мислене и осведомителни умения са опциите да се преодоляват дезинформацията и подправените вести.
A по какъв начин да предпазим себе си - гилдията, от така наречен deepfake измами?
Преди всичко нарасналото внимание при шерване на информация и изключително персонална информация онлайн са целесъобразни. Предпазливостта в шерване на данни, изключително фотоси и видео са изходни за попречване на deepfake. Използването на по-рестриктивни настройки за дискретност, контролът на достъпа до наличие са основни.
Снимките с воден знак и минимализираните запаси, които се разгласяват, по-обмислената приложимост на видеоклипове онлайн, бдителността и следенето на новините за тези технологии могат да ни оказват помощ за различаване и попречване на подозрителни наличия.
Като опасност или като опция да гледаме на изкуствения разсъдък?
Разбира се, не могат да бъдат подминати рисковете за човешките права, многото образци за изкуствен интелект, употребен за операция, за дезинформация, за деформиране на публичното мнение, за основаване на илюзии и дълбоки фалшификации, изключително по време на изборите, освен това тези феномени се популяризират доста бързо.
Но регулацията върху потреблението на ИИ, основаването на регулаторен модел може да понижи систематичните опасности за цифровото обществено пространство. ИИ има редица преимущества в опазването на здравето, в достъпа до информация, в образованието и образованието, в бизнеса и промишлеността, в публичните услуги и така нататък Затова незадоволителното потребление на ИИ към този момент се смята за опасност и пропуснати благоприятни условия при осъществяване на огромни планове и стратегии. Тук основните думи са: регулация, отговорност, баланс, бистрота.
Какво бихте поискали на завършващите ФЖМК и на участниците в състезанието Web Report?
Пожелавам им да останат при публицистиката и да ги води идеализмът на специалността, колкото и други благоприятни условия, даже изкушения да срещат по пътя си. Надявам се професионалната рефлексия и отговорност да надвиват над дезинформацията и откровените неистини. Надявам се младите сътрудници да не мълчат, до момента в който неталантливите и глупавите приказват, да показват подмяната, измамата, лъжата, да търсят и намират истината.
Изисквания и спомагателна информация за присъединяване в:
Конкурсът е отворен за присъединяване в интервала 7 февруари - 30 април 2024 г. Одобрените за присъединяване журналистически материали ще бъдат оповестени в категория " Участници " в уеб страницата на състезанието, където може да бъде открита и цялостната информация за него, условията към материалите и какво още е належащо, с цел да кандидатствате. Подробности можете да намерите и във Фейсбук страницата на Web Report. За да бъдат утвърдени материалите за присъединяване в Web Report, те би трябвало да са написани на верен български език, да подсигуряват за достоверността на информацията посредством препратки и цитиране на истинските източници и да показват своя създател. Важно условие е материалът да е оповестен в интервала 07.02.2023 - 30.04.2024 г.
се провежда с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти .
Партньори на плана: , ,
Медийни сътрудници са Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, NOVA Broadcasting Group, Радио " Фокус ", Darik.bg и Дарик Радио , OFFNews.bg, Dnes.bg, списание " Мениджър ", 3eNews, телевизия ММ и организация " БулФото " .
Според проф. доктор Веселина Вълканов " медийно-политическият клиентелизъм " е диагноза на нашата среда ".
Във връзка с състезанието, с който се стремим да борим точно сходни диагнози, питаме проф. доктор Вълканова какво се промени в последните 50 години, на колкото през 2024 година става и ФЖМК.
" Промяната е фрапантна. В началото на 90-те години в България се извърши един великански преход - от пропагандна машина на една партия медиите след политическата смяна трябваше да се трансфорат в плуралистични, свободни разпространители на информация и отзиви. Това беше в действителност съществено изменена действителност и публицистиката влезе в нова социална роля ", споделя проф. доктор Вълканова.
По думите ѝ във времена на рецесии ролята на проверяващата и аналитичната публицистика е основна. А в случай че би трябвало да насочи обръщение към сътрудниците, то е следното: " Надявам се професионалната рефлексия и отговорност да надвиват над дезинформацията и откровените неистини. Надявам се младите сътрудници да не мълчат, до момента в който неталантливите и глупавите приказват, да показват подмяната, измамата, лъжата, да търсят и намират истината ".
Ето какво още показа за Dir.bg деканът на Факултета по публицистика и всеобща връзка:
Проф. Вълканова, предходната година Dir.bg навърши 25 година и по този мотив говорихме с доста сътрудници публицисти за това какво се промени през този четвърт век. ФЖМК обаче навършва внушителните 50 години - това е половин век. Гледайки обратно в този времеви откъслек, по какъв начин съгласно Вас се промени публицистиката от този момент до през днешния ден?
Поздравявам Dir.bg с годишнината. 50-годишният празник е значимо събитие в календара на ФЖМК. На въпроса Ви: смяната е фрапантна, става дума за съществен поврат сред публицистиката в тоталитарния интервал, посттоталитарните десетилетия и днешната публицистика, разрастваща се в цифрова среда.
В началото на 90-те години в България се извърши един великански преход - от пропагандна машина на една партия медиите след политическата смяна трябваше да се трансфорат в плуралистични, свободни разпространители на информация и отзиви. Това беше в действителност съществено изменена действителност и публицистиката влезе в нова социална роля.
Що се отнася доникъде на медиите в ХХI век - живеем в изцяло нов свят, свят на цифров поврат. Директната, интерактивна връзка с аудиторията, предлагането на сложни наличия, освен това с мултимедиен темперамент, основава напълно нов вид връзка, чиито характерности съставляват друго равнище на другарство с публиката в диалогов режим.
Събитията ли предопределят какво ще е поколението публицисти?
Не единствено събитията, сложни са факторите, влияещи върху публицистиката и публицистите. Журналистиката е виновна и комплицирана, мощна специалност и честен избор. Отговорността е приоритет и главен професионален принцип - публицистиката е въздействие и единствено посредством поднасянето на съответстващи обстоятелства, поднесени с почитание и почит пред аудиториите, специалността се упражнява отговорно.
Именно във времена на рецесии, в региони на неустойчивост, при бедствия и комплицирани условия публицистиката потвърждава силата и призванието си. Не можем да упрекваме обаче събитията, когато публицистиката отстъпва от публичните си функционалности на " четвъртата власт ", когато постоянно, даже драговолно прекрачва в PR-а и в всеобщата просвета. Става дума за професионална просвета, стандарти, професионална нравственос, отговорност, обществена рефлексия.
Ако би трябвало да сложим на везна тези качества на журналиста - младежко любознание и предпочитание за учене против дълготраен опит и към този момент основани рефлекси, кое съгласно Вас ще натежи в интерес на чистата публицистика?
Задълбочените знания на журналиста са належащо изискване за сполучливо упражняване на специалността. Не единствено младежкото любознание и желанието за учене, а способността да учиш през целия живот, да проучваш и анализираш света, дружно с настройката да търсиш значимите елементи и скритите проекти са основни. Наблюдателността, аналитичните умения, рефлексът за оценка на обстановката, упоритостта в търсенето на истината и достоверността на източниците са основни.
Аз бих добавила умеенето да общуваш и предразполагаш, да разбираш и извличаш подобаващата информация за историята - това прави журналиста сполучлив. Опитът е значим, несъмнено, построените рефлекси - също, само че не и когато водят в рутината, шаблона, консервативността, спокойствието. Журналистиката е безпокойство.
Нека поговорим и за грамотността на публицистите - намирате ли разлика от преди и в този момент?
Грамотността на публицистите е част от отговорността им към обществото - медиите въздействат върху културата на милиони хора. Затова всяка медия, която се придържа към професионалната отговорност и високите стандарти да сервира освен достоверна и точна информация и прецизна журналистика, само че да го прави на литературен език. Спад в това отношение има - освен в електронните медии, само че и в онлайн медиите. За страдание, занижените равнища на просветеност на публицистите се отразява на младежите, които позволяват все по-груби неточности.
Държат ли съгласно Вас публицистите нужната отдалеченост от политическата класа?
Не можем да обобщаваме " на ангро " - има публицисти, колкото и малко да са те, които не престават да следват избрани професионални стандарти - на публицистиката, която не обслужва политиците, а ги държи виновни, бдителна е, транспарантна, почтена, по-близо до обществото, в сравнение с до политиците.
За страдание, има доста " сътрудници ", инцидентно попаднали в специалността - вместо да управляват администрацията и политиците, да наблюдават, да дебнат, да ревизират, те прекрачват граници и се доближават до институциите, които би трябвало да управляват, трансформират се в институционални или персонални представители. Това към този момент не е публицистика, а PR. " Медийно-политическият клиентелизъм " е диагноза на нашата среда.
Има ли съгласно Вас дефицити в журналистическите жанрове? Питам, тъй като в състезанието виждаме, че проверяващата публицистика сякаш " страда " изоставена?
Във времена на рецесии ролята на проверяващата и аналитичната публицистика е основна. Затова и като медийни експерти вършим равносметки за развиването на специалността, за нейните трансформации, за професионалната отговорност и за професионалната нравственос, за рисковете и провокациите пред публицистиката, за рецесиите и наличията.
Ясно е, че медиите са конгреси на публичния спор и без спор няма публицистика. Финансовите рецесии и свиването на рекламния пазар на медиите, изключително отвън столицата, неналичието на финансиране, както и други фактори, свързани с институционален, политически и корпоративен напън, води до влошена картина на медийното и жанрово многообразие - първи жертви са проверяващата и аналитичната публицистика, които изискват запаси и най-често попадат под ударите на цензурата.
Как да предпазим аудиторията от подправените вести? Не съм сигурна, че все множеството рубрики на наши сътрудници за fact check (проверка на факти) доближават до тези, които са склонни да бъдат излъгани точно посредством подправени вести?
Пропагандата, дезинформацията и подправените вести ни заливат, цифровото пространство даде терен за поляризация, екстремизъм, тирада на омразата, съмнение в демократичните процеси. Единствено в образованието по медийна просветеност, в партньорството сред медийните организации, националните и локални органи, в създаване на сериозно мислене и осведомителни умения са опциите да се преодоляват дезинформацията и подправените вести.
A по какъв начин да предпазим себе си - гилдията, от така наречен deepfake измами?
Преди всичко нарасналото внимание при шерване на информация и изключително персонална информация онлайн са целесъобразни. Предпазливостта в шерване на данни, изключително фотоси и видео са изходни за попречване на deepfake. Използването на по-рестриктивни настройки за дискретност, контролът на достъпа до наличие са основни.
Снимките с воден знак и минимализираните запаси, които се разгласяват, по-обмислената приложимост на видеоклипове онлайн, бдителността и следенето на новините за тези технологии могат да ни оказват помощ за различаване и попречване на подозрителни наличия.
Като опасност или като опция да гледаме на изкуствения разсъдък?
Разбира се, не могат да бъдат подминати рисковете за човешките права, многото образци за изкуствен интелект, употребен за операция, за дезинформация, за деформиране на публичното мнение, за основаване на илюзии и дълбоки фалшификации, изключително по време на изборите, освен това тези феномени се популяризират доста бързо.
Но регулацията върху потреблението на ИИ, основаването на регулаторен модел може да понижи систематичните опасности за цифровото обществено пространство. ИИ има редица преимущества в опазването на здравето, в достъпа до информация, в образованието и образованието, в бизнеса и промишлеността, в публичните услуги и така нататък Затова незадоволителното потребление на ИИ към този момент се смята за опасност и пропуснати благоприятни условия при осъществяване на огромни планове и стратегии. Тук основните думи са: регулация, отговорност, баланс, бистрота.
Какво бихте поискали на завършващите ФЖМК и на участниците в състезанието Web Report?
Пожелавам им да останат при публицистиката и да ги води идеализмът на специалността, колкото и други благоприятни условия, даже изкушения да срещат по пътя си. Надявам се професионалната рефлексия и отговорност да надвиват над дезинформацията и откровените неистини. Надявам се младите сътрудници да не мълчат, до момента в който неталантливите и глупавите приказват, да показват подмяната, измамата, лъжата, да търсят и намират истината.
Изисквания и спомагателна информация за присъединяване в:
Конкурсът е отворен за присъединяване в интервала 7 февруари - 30 април 2024 г. Одобрените за присъединяване журналистически материали ще бъдат оповестени в категория " Участници " в уеб страницата на състезанието, където може да бъде открита и цялостната информация за него, условията към материалите и какво още е належащо, с цел да кандидатствате. Подробности можете да намерите и във Фейсбук страницата на Web Report. За да бъдат утвърдени материалите за присъединяване в Web Report, те би трябвало да са написани на верен български език, да подсигуряват за достоверността на информацията посредством препратки и цитиране на истинските източници и да показват своя създател. Важно условие е материалът да е оповестен в интервала 07.02.2023 - 30.04.2024 г.
се провежда с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти .
Партньори на плана: , ,
Медийни сътрудници са Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, NOVA Broadcasting Group, Радио " Фокус ", Darik.bg и Дарик Радио , OFFNews.bg, Dnes.bg, списание " Мениджър ", 3eNews, телевизия ММ и организация " БулФото " .
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ