Експерти от цяла Европа ще реставрират чинията на Бузлуджа
До края на месец септември би трябвало да завърши реставрацията и консервацията на паметника на Бузлуджа, който в последните години закупи международна популярност. Осемнадесет реставратори от България, Германия, Швейцария и Гърция ще извършат незабавни спешни ограничения, с цел да спасят мозаечните платна, ситуирани върху близо 1000 кв. м.
Това е едно от най-големите мозаечни творби на Европа, разяснява пред Българска телеграфна агенция проф. Томас Данце, началник на катедра " Реставрация " в Техническия университет в Мюнхен и началник на Проект " Бузлуджа ".
По думите му това е най-големият план, по който работи през последните 20 години. В идващите дни ще бъдат построени защитни уреди пред всяко мозаечно пано и подпокривна структура, които да ги опазят от водата, най-големият проблем пред паметника на Бузлуджа. За ремонтните действия са обезпечени 30 кубика борово дърво, 400 кв. м. ламарина, пясък и бои.
" Тепърва ще се търсят изобретателни решения за по какъв начин да се запазят мозайките. На този стадий е ясно, че ще се ползват разнообразни технологии, тъй като създателите са употребявали разнообразни техники ", разяснява проф. Стефан Белишки, началник на катедра " Реставрация " в Националната художествена академия, представен от Българска телеграфна агенция.
Петнадесет приети български художници, измежду които Иван Кирков, Теофан Сокеров, Йоан Левиев, Валентин Старчев, Димитър Киров са взели участие при подреждането на 2.3 милиона мозаечни камъчета на Бузлуджа.
Това е едно от най-големите мозаечни творби на Европа, разяснява пред Българска телеграфна агенция проф. Томас Данце, началник на катедра " Реставрация " в Техническия университет в Мюнхен и началник на Проект " Бузлуджа ".
По думите му това е най-големият план, по който работи през последните 20 години. В идващите дни ще бъдат построени защитни уреди пред всяко мозаечно пано и подпокривна структура, които да ги опазят от водата, най-големият проблем пред паметника на Бузлуджа. За ремонтните действия са обезпечени 30 кубика борово дърво, 400 кв. м. ламарина, пясък и бои.
" Тепърва ще се търсят изобретателни решения за по какъв начин да се запазят мозайките. На този стадий е ясно, че ще се ползват разнообразни технологии, тъй като създателите са употребявали разнообразни техники ", разяснява проф. Стефан Белишки, началник на катедра " Реставрация " в Националната художествена академия, представен от Българска телеграфна агенция.
Петнадесет приети български художници, измежду които Иван Кирков, Теофан Сокеров, Йоан Левиев, Валентин Старчев, Димитър Киров са взели участие при подреждането на 2.3 милиона мозаечни камъчета на Бузлуджа.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ