До края на март предстои да посрещнем пролетта и да

До края на март следва да посрещнем пролетта и да преминем към лятно часово време, а по-късно – към края на април и през май, ще следим дребен церемониал на планети, заяви за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките и в катедра „ Астрономия ” на Физическия факултет на Софийския университет (СУ) „ Св. Климент Охридски ”.

Астрономическата пролет ще настъпи на 20 март (петък) в 16:46 ч. българско време, когато Слънцето ще бъде в пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби. От този миг до 21 юни централното ни величие ще се издига все по-високо в Северната небесна хемисфера и ще огрява все по-отвесно Северното полукълбо на Земята, посочи той.

По думите му таман това, както и възходящата дълготрайност на дните, са аргументите в този момент времето постепенно да се затопля. За жителите от Южното полукълбо е назад – на 20 март за тях ще стартира астрономическата есен. Там дните се съкратяват, а през идващите месеци Слънцето ще грее все по-косо.

Небесният екватор и еклиптиката са две от най-важните окръжности в сферичната астрономия, разясни физикът. Той е създател на справочника „ Гид на фена астроном " на катедра „ Астрономия “ във Физическия факултет на СУ, чието тазгодишно издание към този момент е оповестено онлайн.

„ Гид на фена астроном “ традиционно съдържа информация за идните през годината по-забележителни астрономически феномени, като е отделено особено внимание на изискванията за тяхното наблюдаване от България. Изданието е ориентирано към необятен кръг читатели, проявяващи интерес към тази просвета и може да бъде потребно за феновете астрономи при планирането на техните наблюдения.

Пенчо Маркишки изясни, че небесният екватор лежи в равнината на земния екватор и разделя небесната сфера на две половини – северна и южна.

„ Еклиптиката е забележимият годишен път на Слънцето по небето, който минава през известните дванадесет зодиакални съзвездия и през съзвездието Змиеносец. Казано с други думи, равнината на еклиптиката в действителност е равнината на земната орбита към Слънцето. Но ротационната ос на Земята не е перпендикулярна на еклиптичната низина, а е с подобен надолнище, че небесният екватор пресича еклиптиката в пролетната и есенната равноденствена точка под ъгъл 23 градуса и 26 дъгови минути. Благодарение на този надолнище имаме периодично повтаряне на годишни сезони и изменяща се дълготрайност на дните “, сподели физикът. 

Той разясни, че към датата на пролетното равноденствие дните нарастват най-бързо – с съвсем 3 минути повече на всеки идващ ден. По-късно този ритъм на повишаване ще намалее.

„ Когато Слънцето минава през пролетната или есенната равноденствена точка, то се намира навръх небесния екватор. От това следва, че тогава дните и нощите би трябвало да имат съвсем идентична дълготрайност, откъдето идва и понятието „ равноденствие “, каза Маркишки. 

Специалистът изясни, продължителността на деня на датите на равноденствията за нашите географски ширини е с превес от близо 8,5 минути по отношение на продължителността на нощта. 

Едната причина за това е атмосферната рефракция, която ни разрешава да виждаме Слънцето малко преди момента на неговия геометричен изгрев, както и да продължаваме да го виждаме малко след геометричния му залез.

Втората причина е, че Слънцето има забележим диаметър от близо половин ъглов градус, което постанова да се дефинира метод, по който да се дефинират моментите на неговите изгреви и залези. Прието е за такива да се смятат не тези моменти, в които на хоризонта се появява или скрива центърът на слънчевия диск, а моментите, в които се появява (или скрива) очевидно горният завършек на диска. С други думи това са моментите на първия и последния безоблачен лъч.

На 20 март 2026 година двете аргументи, взети дружно, ще усилят продължителността на деня с 8 минути и 32 секунди, сподели Пенчо Маркишки. Така вместо да трае тъкмо 12 часа, денят ще продължи 12 часа, осем минути и 32 секунди, посочи той. 

Рефракцията и съобразяването с забележимия радиус на Слънцето ще прибавят по към 4 минути и няколко секунди първоначално и в края на деня, добави експертът. Той посочи, че все пак няма потребност от промяна на датите на равноденствията. Тук е значим астрономическият смисъл на събитието – моментът на прекосяването на Слънцето през небесния екватор, сподели физикът.

Следващото астрономическо събитие, което следва във втората половина на месец март, е така наречен съединяване на две от планетите, което ще предшества образуването на дребен планетен церемониал.

На 22 и 25 март планетите Нептун и Сатурн ще бъдат в съединения със Слънцето, т.е. на тези дати небесната (еклиптичната) дължина на Слънцето ще се изравни надлежно с тази на Нептун и на Сатурн. Поради сиянието към Слънцето това са ненаблюдаеми феномени, само че след тях, през април, ще се образува дребен утрешен планетен церемониал, с присъединяване още на Марс и Меркурий, описа физикът. „ В пролетните утра еклиптиката подписва дребен ъгъл по отношение на хоризонта, заради което парадът ще може да се следи много по-късно – през месец май. Дотогава обаче Меркурий ще е напуснал съответния регион от небето “, уточни той.

Маркишки добави, че в хода на този церемониал - на 20 и 21 април, Марс, Меркурий и Сатурн ще бъдат в близко съединяване, само че то няма да е очевидно от нашите ширини, още веднъж поради напредналата зора след изгрева на планетите. В утрата към тези дати трите планети ще изгряват близо 38 минути преди Слънцето, когато небето на изток е към този момент ярко. Евентуално ще могат да се видят с телескоп, ориентиран по координати, посочи Пенчо Маркишки.

На 29 март (неделя) в 03:00 ч. ще преминем към лятното часово време. Тогава ще превъртим стрелките на часовниците си с един час напред.