До края на годината България ще подаде на Европейската комисия първа версия на проекта за Национален план за саниране на сгради
До края на годината страната ни ще подаде на Европейската комисия първа версия на плана за Национален проект за саниране на здания за обезпечаване на обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни здания за реализиране на високоефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 година Това разгласи заместник-министърът на районното развиване и благоустройството Дора Янкова, която е ръководител на междуведомствената работна група, работеща по създаването на проекта за превръщане на съществуващите здания в такива с нулеви излъчвания, оповестиха от ведомството.
„ Амбицията ни е до края на идната година да имаме утвърден народен проект, включващ всички политики, от които се нуждаем, свързани с модернизирането на постройките, опазването на околната среда, повишението на качеството на живот на хората и подобряването на стопанската система на страната “, уточни Янкова. Тя акцентира, че първичният план е единствено рамка на огромната стратегия. В самия народен проект следва да бъдат написани детайлно всички условия, ограничения, ролята на другите участници в процеса, финансовите източници, изискванията и всички останали параметри.
Ивайло Алексиев – изпълнителен шеф на Агенцията за стабилно енергийно развиване и заместник-председател на работната група, означи, че се предлага огромното саниране на постройките у нас да се реализира в два хоризонта – до 2030–2035 година и 2040–2050 година Той акцентира, че упоритостта е в проекта да залегне присъединяване на оптимален брой заинтригувани страни – жители, държавни и локални институции, строителния бранш и обособените браншови организации, както и банковия бранш, който има интерес към стратегиите за енергийно възобновяване.
„ В момента санираме към 1 % от наличния сграден фонд годишно. За да осъществим условията на Европейска комисия, би трябвало всяка година да обновяваме сред 2 и 3 % от разпознатите здания “, разяснява Алексиев.
За изработването на първата версия на проекта са употребявани разбори на " Българо-австрийска консултантска компания " (БАКК) и Центъра за енергийна успеваемост „ ЕнЕфект “, които са анализирали наличните данни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Националния статистически институт, Агенцията за стабилно енергийно развиване и други
Цвета Наньова от БАКК показа разбор на съществуващия жилищен фонд у нас. Според него към днешна дата в страната съществуват 1 165 998 здания с 3 312 056 жилища със застроена повърхност от близо 290 млн. кв. м. От тях малко над 1 милион са еднофамилните постройки с повече от 1,3 милиона жилища. Почти 83 000 са многофамилните здания, в които са ситуирани съвсем 2 млн. жилища. По думите на Наньова за последните пет години има спад в броя на населяваните еднофамилни здания с близо 200 000 за сметка на многофамилните, които съставляват новото строителство в градовете.
Според оценката на специалистите на възобновяване подлежат близо 980 хиляди еднофамилни жилища, както и 82 136 многофамилни здания. „ Става дума за жилищни здания с обща повърхност от малко над 277 млн. кв. м “, заключи Наньова.
Към момента у нас с европейски и бюджетни средства са актуализирани 3022 здания. С обезпечения все още запас се чака до 2030 година да има още към 2000. Анализът демонстрира, че част от семействата независимо са подхванали ограничения за енергийна успеваемост със лични средства. Така 49 на 100 от всички населявани жилища в страната са с сменена дограма, а близо 28 на 100 имат изпълнена топлоизолация по външните стени.
Наньова означи още, че най-скъпи за саниране са еднофамилните здания, защото 30 на 100 от ресурса отива за замяна на старите скатни покриви. В същото време в тях живеят относително малко хора – данните от преброяването през 2021 година демонстрират приблизително по 2,4 на 100 души. Многофамилните здания имат най-голямо значение за енергийния профил на страната, тъй като обгръщат 50 на 100 от населяваната повърхност, 60 на 100 от жилищата и имат най-голям капацитет за енергийни спестявания.
Камен Симеонов от „ ЕнЕфект " показа междинни данни от разбора на нежилищния сграден фонд, който включва публични институции като учебни заведения, администрации и други, както и промишлени предприятия. Към днешна дата оценките сочат потребност от възобновяване на 129 млн. кв. м повърхност.
В рамките на съвещанието на работната група бяха дискутирани редица тематики, като приемането на проект за енергийна беднотия, условията за градивната резистентност на постройките, казусът с необитаемите здания и други Целта е да се обезпечи дейно присъединяване на обществеността и заинтригуваните страни в началния стадий на правене на плана на Националния проект за саниране на здания, в сходство с условията на член 3, т. 4 от Директива (ЕС) 2024/1275.
До 2050 година, готвим нови стратегии за селата и самотноживеещите, заяви в края на юли заместник-министър Янкова.
„ Амбицията ни е до края на идната година да имаме утвърден народен проект, включващ всички политики, от които се нуждаем, свързани с модернизирането на постройките, опазването на околната среда, повишението на качеството на живот на хората и подобряването на стопанската система на страната “, уточни Янкова. Тя акцентира, че първичният план е единствено рамка на огромната стратегия. В самия народен проект следва да бъдат написани детайлно всички условия, ограничения, ролята на другите участници в процеса, финансовите източници, изискванията и всички останали параметри.
Ивайло Алексиев – изпълнителен шеф на Агенцията за стабилно енергийно развиване и заместник-председател на работната група, означи, че се предлага огромното саниране на постройките у нас да се реализира в два хоризонта – до 2030–2035 година и 2040–2050 година Той акцентира, че упоритостта е в проекта да залегне присъединяване на оптимален брой заинтригувани страни – жители, държавни и локални институции, строителния бранш и обособените браншови организации, както и банковия бранш, който има интерес към стратегиите за енергийно възобновяване.
„ В момента санираме към 1 % от наличния сграден фонд годишно. За да осъществим условията на Европейска комисия, би трябвало всяка година да обновяваме сред 2 и 3 % от разпознатите здания “, разяснява Алексиев.
За изработването на първата версия на проекта са употребявани разбори на " Българо-австрийска консултантска компания " (БАКК) и Центъра за енергийна успеваемост „ ЕнЕфект “, които са анализирали наличните данни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Националния статистически институт, Агенцията за стабилно енергийно развиване и други
Цвета Наньова от БАКК показа разбор на съществуващия жилищен фонд у нас. Според него към днешна дата в страната съществуват 1 165 998 здания с 3 312 056 жилища със застроена повърхност от близо 290 млн. кв. м. От тях малко над 1 милион са еднофамилните постройки с повече от 1,3 милиона жилища. Почти 83 000 са многофамилните здания, в които са ситуирани съвсем 2 млн. жилища. По думите на Наньова за последните пет години има спад в броя на населяваните еднофамилни здания с близо 200 000 за сметка на многофамилните, които съставляват новото строителство в градовете.
Според оценката на специалистите на възобновяване подлежат близо 980 хиляди еднофамилни жилища, както и 82 136 многофамилни здания. „ Става дума за жилищни здания с обща повърхност от малко над 277 млн. кв. м “, заключи Наньова.
Към момента у нас с европейски и бюджетни средства са актуализирани 3022 здания. С обезпечения все още запас се чака до 2030 година да има още към 2000. Анализът демонстрира, че част от семействата независимо са подхванали ограничения за енергийна успеваемост със лични средства. Така 49 на 100 от всички населявани жилища в страната са с сменена дограма, а близо 28 на 100 имат изпълнена топлоизолация по външните стени.
Наньова означи още, че най-скъпи за саниране са еднофамилните здания, защото 30 на 100 от ресурса отива за замяна на старите скатни покриви. В същото време в тях живеят относително малко хора – данните от преброяването през 2021 година демонстрират приблизително по 2,4 на 100 души. Многофамилните здания имат най-голямо значение за енергийния профил на страната, тъй като обгръщат 50 на 100 от населяваната повърхност, 60 на 100 от жилищата и имат най-голям капацитет за енергийни спестявания.
Камен Симеонов от „ ЕнЕфект " показа междинни данни от разбора на нежилищния сграден фонд, който включва публични институции като учебни заведения, администрации и други, както и промишлени предприятия. Към днешна дата оценките сочат потребност от възобновяване на 129 млн. кв. м повърхност.
В рамките на съвещанието на работната група бяха дискутирани редица тематики, като приемането на проект за енергийна беднотия, условията за градивната резистентност на постройките, казусът с необитаемите здания и други Целта е да се обезпечи дейно присъединяване на обществеността и заинтригуваните страни в началния стадий на правене на плана на Националния проект за саниране на здания, в сходство с условията на член 3, т. 4 от Директива (ЕС) 2024/1275.
До 2050 година, готвим нови стратегии за селата и самотноживеещите, заяви в края на юли заместник-министър Янкова.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ