Как се декларират доходи от криптовалута
До края на април всяко физическо лице е длъжно да таксува приходите си през предходната година. Изключение се прави за застраховтелни компенсации, продажба на персонално имущество и други (описани в член 13 от ЗДДФЛ).
Криптовалутите също са имущество, но те не попадат категорично в изключенията, разказани в закона. Следователно сме длъжни да заявяваме и обложим приходите си от тях. Такива приходи могат да се осъществят от продажби, подмяна, рандеман или по различен метод. Например нашият шеф заплаща заплатата ни в криптовалута или пък сдружението, в което сме съдружници, заплаща нашия дял в криптовалута. В тази публикация ще разгледаме единствено продажба, подмяна и рандеман.
Криптовалутите нямат лична нормативна уредба,
посредством които да се уреждат покупко-продажбите с тях. Затова към тях прилагаме общата законова рамка. Всеки обособен случай се преглежда настрана, съгласно настоящите правила в данъчното законодателство и практиките на Национална агенция за приходите.
По принцип, когато продаваме свое имущество, финансови активи и други сходни, ние ги заявяваме в таблица 3, приложение 5 на годишната си декларация. Това предписание важи за всички продажби на имущество или на права, с изключение на в 2 случая:
Правилото не важи за необлагаемите приходи по член 13Правилото не важи в случаите, когато тези продажби се правят постоянно. Тогава се приема, че данъчно задълженото лице към този момент образува „ активност по занимание “.
Продажбите на криптовалути се афишират в годишните данъчни заявления, в приложение 5, таблица 2 с код 508, като криптовалутите са “други финансови активи ” (аргумент от дело С-264/2014, СЕС). В този случай лицето няма право да приспада от облагата си загуби от минали години, нито има право да приспада разноски за активността си, като комисионни на тържища, брокери и други сходни. Върху осъществената облага се дължи налог 10%, което се смята за факт едвам когато лицето е обменило криптовалутата в обичайни, „ фиатни “ пари.
В случай, че покупко-продажбите през годината са доста и със забележителна периодичност, физическото лице образува „ занимание “ и в този случай заявява прихода си от активността в приложение 2 на годишната си декларация, а не в приложение 5. Когато се заявява активност по занимание, данъкът върху облагата е 15%. В този случай лицето има право да приспада загуби от минали години и има право да приспадне всички направени разноски за активността си. Такива разноски могат да бъдат ток, интернет, програмен продукт, амортизации на компютърна техника, покупки на техника като видео карти, наем на помещение, в което се прави активността - в това число, когато това помещение е персоналното ни жилище. Това важи и за режийните разноски, таксата за етажна благосъстоятелност, налог здания и такса боклук за това помещение. Когато в семейството ни живеят и други хора, нямаме право да приспадаме цялата сума, а следва да определим коефициент. Печалбата за годината се дефинира откакто от всички доходи извадим всички разноски за активността. Върху остатъка лицето следва да начисли и осигуровки за миналата календарна година, при положение, че осигурителният му приход (например работна заплата) от други източници не надвишава оптималния размер от 3000 лв. месечно. В практиката на Национална агенция за приходите съществува разбиране, че активност по занимание се образува при реализиране на над 3 продажби годишно, което е оспоримо и всеки съответен случай би трябвало да се преценя настрана.
Когато добиваме криптовалути посредством копаене
или стейкване, активността се приравнява от Национална агенция за приходите на комерсиално дружество. В този случай данъчните органи одобряват, че физическото лице реализира занимание и постоянно таксуват прихода от тази активност като занимание с 15% финален налог.
Дори и да обложим прихода си от криптовалута, при продажби на забележителна стойност може да се наложи да потвърдим произхода на средствата, с които сме купили своята криптовалута или техниката за добива й. Като доказателства за направените покупки можем да покажем фактури, хешове от транзакции за платени хонорари от мини или хешове за направени транзакции от тържища. Ако нямаме данни в банковата си сметка за направената покупка (обикновено покупката се реализира посредством SEPA превод от банкова сметка към съответна борса, само че защото доста банки отхвърлят преводи към тържища, постоянно се употребяват финтек снабдители на електронни пари като Revolut, Transferwise, Skrill. В подобен случай би трябвало да пазим история на плащанията), е добре да използван извлечение от борса за цените към датата на придобиване или удостоверителни имейли за направената покупка.
Независимо от налога върху общия ни приход, в случай че нашият доход от продажба или подмяна на криптовалута доближи или надвиши 50 000 лева за 12 месеца, би трябвало да подадем заявление за регистрация по Данък добавена стойност в период до 7 дата на идващия месец. Ако приходите от продажби са осъществени за до 2 месеца, тогава заявката се подава в 7 дневен период от датата на постигане на оборота (основание член 96 ЗДДС).
В този случай има значение къде е осъществена активността ни. Ако активността е осъществена на борса в чужбина, тогава може да ни откажат регистрация по Данък добавена стойност (основание на член 21, алинея 2 ЗДДС по отношение на член 18, алинея 3 от Регламент 282/2011(ЕО)). Ако активността е осъществена на българска борса или сме направили продажбите и замените си в България, сме длъжни да се записваме по Данък добавена стойност.
Също по този начин регистрация по Данък добавена стойност се прави когато по предмет и размер нашите продажби и размени съставляват “основна активност ”. Основна активност са, в случай че облагите ни от тази активност, както и времето, което отделяме за нейното реализиране, са преобладаващата част от времето, през което печелим средствата си за прехрана. Важно конкретизиране е, че Закона за Данък добавена стойност работи с понятието “лица ”, като не ги разделя на физически, юридически, локални и задгранични. Т.е. всяко лице предстои на регистрация, когато извърши изискванията по този закон.
Често хората желаят да заявяват притежаваната от тях криптовалута. В годишната данъчна декларация няма съответна рубрика, в която това може да бъде направено. Затова лицата могат да заявяват притежаваната от тях криптовалута в СПБ 11 като финансови услуги с код 260 и да посочат левовата им равноценност.
Автор: Марина Мучакова, данъчен съветник към счетоводна адвокатска фирма Веста Консулт
Криптовалутите също са имущество, но те не попадат категорично в изключенията, разказани в закона. Следователно сме длъжни да заявяваме и обложим приходите си от тях. Такива приходи могат да се осъществят от продажби, подмяна, рандеман или по различен метод. Например нашият шеф заплаща заплатата ни в криптовалута или пък сдружението, в което сме съдружници, заплаща нашия дял в криптовалута. В тази публикация ще разгледаме единствено продажба, подмяна и рандеман.
Криптовалутите нямат лична нормативна уредба,
посредством които да се уреждат покупко-продажбите с тях. Затова към тях прилагаме общата законова рамка. Всеки обособен случай се преглежда настрана, съгласно настоящите правила в данъчното законодателство и практиките на Национална агенция за приходите.
По принцип, когато продаваме свое имущество, финансови активи и други сходни, ние ги заявяваме в таблица 3, приложение 5 на годишната си декларация. Това предписание важи за всички продажби на имущество или на права, с изключение на в 2 случая:
Правилото не важи за необлагаемите приходи по член 13Правилото не важи в случаите, когато тези продажби се правят постоянно. Тогава се приема, че данъчно задълженото лице към този момент образува „ активност по занимание “.
Продажбите на криптовалути се афишират в годишните данъчни заявления, в приложение 5, таблица 2 с код 508, като криптовалутите са “други финансови активи ” (аргумент от дело С-264/2014, СЕС). В този случай лицето няма право да приспада от облагата си загуби от минали години, нито има право да приспада разноски за активността си, като комисионни на тържища, брокери и други сходни. Върху осъществената облага се дължи налог 10%, което се смята за факт едвам когато лицето е обменило криптовалутата в обичайни, „ фиатни “ пари.
В случай, че покупко-продажбите през годината са доста и със забележителна периодичност, физическото лице образува „ занимание “ и в този случай заявява прихода си от активността в приложение 2 на годишната си декларация, а не в приложение 5. Когато се заявява активност по занимание, данъкът върху облагата е 15%. В този случай лицето има право да приспада загуби от минали години и има право да приспадне всички направени разноски за активността си. Такива разноски могат да бъдат ток, интернет, програмен продукт, амортизации на компютърна техника, покупки на техника като видео карти, наем на помещение, в което се прави активността - в това число, когато това помещение е персоналното ни жилище. Това важи и за режийните разноски, таксата за етажна благосъстоятелност, налог здания и такса боклук за това помещение. Когато в семейството ни живеят и други хора, нямаме право да приспадаме цялата сума, а следва да определим коефициент. Печалбата за годината се дефинира откакто от всички доходи извадим всички разноски за активността. Върху остатъка лицето следва да начисли и осигуровки за миналата календарна година, при положение, че осигурителният му приход (например работна заплата) от други източници не надвишава оптималния размер от 3000 лв. месечно. В практиката на Национална агенция за приходите съществува разбиране, че активност по занимание се образува при реализиране на над 3 продажби годишно, което е оспоримо и всеки съответен случай би трябвало да се преценя настрана.
Когато добиваме криптовалути посредством копаене
или стейкване, активността се приравнява от Национална агенция за приходите на комерсиално дружество. В този случай данъчните органи одобряват, че физическото лице реализира занимание и постоянно таксуват прихода от тази активност като занимание с 15% финален налог.
Дори и да обложим прихода си от криптовалута, при продажби на забележителна стойност може да се наложи да потвърдим произхода на средствата, с които сме купили своята криптовалута или техниката за добива й. Като доказателства за направените покупки можем да покажем фактури, хешове от транзакции за платени хонорари от мини или хешове за направени транзакции от тържища. Ако нямаме данни в банковата си сметка за направената покупка (обикновено покупката се реализира посредством SEPA превод от банкова сметка към съответна борса, само че защото доста банки отхвърлят преводи към тържища, постоянно се употребяват финтек снабдители на електронни пари като Revolut, Transferwise, Skrill. В подобен случай би трябвало да пазим история на плащанията), е добре да използван извлечение от борса за цените към датата на придобиване или удостоверителни имейли за направената покупка.
Независимо от налога върху общия ни приход, в случай че нашият доход от продажба или подмяна на криптовалута доближи или надвиши 50 000 лева за 12 месеца, би трябвало да подадем заявление за регистрация по Данък добавена стойност в период до 7 дата на идващия месец. Ако приходите от продажби са осъществени за до 2 месеца, тогава заявката се подава в 7 дневен период от датата на постигане на оборота (основание член 96 ЗДДС).
В този случай има значение къде е осъществена активността ни. Ако активността е осъществена на борса в чужбина, тогава може да ни откажат регистрация по Данък добавена стойност (основание на член 21, алинея 2 ЗДДС по отношение на член 18, алинея 3 от Регламент 282/2011(ЕО)). Ако активността е осъществена на българска борса или сме направили продажбите и замените си в България, сме длъжни да се записваме по Данък добавена стойност.
Също по този начин регистрация по Данък добавена стойност се прави когато по предмет и размер нашите продажби и размени съставляват “основна активност ”. Основна активност са, в случай че облагите ни от тази активност, както и времето, което отделяме за нейното реализиране, са преобладаващата част от времето, през което печелим средствата си за прехрана. Важно конкретизиране е, че Закона за Данък добавена стойност работи с понятието “лица ”, като не ги разделя на физически, юридически, локални и задгранични. Т.е. всяко лице предстои на регистрация, когато извърши изискванията по този закон.
Често хората желаят да заявяват притежаваната от тях криптовалута. В годишната данъчна декларация няма съответна рубрика, в която това може да бъде направено. Затова лицата могат да заявяват притежаваната от тях криптовалута в СПБ 11 като финансови услуги с код 260 и да посочат левовата им равноценност.
Автор: Марина Мучакова, данъчен съветник към счетоводна адвокатска фирма Веста Консулт
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ