Арх. Белин Моллов за новото райониране на България: Вариантът с четири района е най-добър
До края на 2018 година България би трябвало да направи проверка на районирането за планови региони по условие на Европейския съюз, съгласно което на дадена територия би трябвало да живеят най-малко 800 000 души, с цел да бъде тя обособена като планов регион. Северозападна България обаче понижава популацията си с такива темпове, че настоящето райониране не може да бъде непокътнато.
Архитект Белин Моллов някогашен заместник-министър на районното развиване в кабинета Сакскобургготски и създател на обосновка за това коя е най-хубавата идея, която България би трябвало да избере в своето прерайониране - показа в предаването „ Нещо повече “ по „ Хоризонт “:
„ Задачата е освен да отговорим на условието за популацията - 800 000 до 3 милиона души. Районите за обмисляне са територии. Най-ценният им запас е земята. Търсим териториална общественост с общи характерности. Понеже е най-лесно да отговорим на това императивно условие, ние започваме да местим области - да прикрепваме една област към един регион, който има потребност от население. Това обаче не е задоволително. Много желая този път в действителност да огледаме от всички вероятни страни кое е значимото. Опитвам се да обосновавам, че в България този вид, който дели страната на 4 региона е най-удачния “
Географските региони, препоръчани в от междуведомствена работна група в т.нар „ втори вид “ са Дунавски, Родопско- тракийски, Черноморски и Западен. Според Моллов обаче има „ недовиждане “ - преместена е област Търговище от Североизточния район в Дунавския. Грешката обаче ще бъде поправена. Моллов отбрани това райониране с думите:
„ Имаме много сериозна обосновка - Имаме две макрорегионални тактики в Европа, които са свързани с Дунавското пространство и с Черноморското пространство. Дунавският район в този тип, с изключение на всичко друго, е и част от българо-румънската трансгранична стратегия. Той обгръща от наша страна всички области от Видин до Силистра - тъкмо 10 с едно перспективно население от жестоко 1 500 000 души. Основните му инфраструктурни репери са „ четвърти кулоар “ от моста при Видин през София към Гърция, „ кулоар 7 “ - самия Дунав и 9-и кулоар, който идва от Хелзинки, Букурещ, Русе и по-късно Русе - Велико Търново. Разбира се, автомагистралата Хемус, която е в развой на създаване, оформя гръбнака на този район
Архитектът съобщи, че не може да си изясни разногласията сред обособените градове за това кой да бъде център на своя район, защото от това не произтичат привилегии. През идващия планов интервал, районите ще се разделят на 3 групи - изостанали, които създават под 75% от междинния БВП на Европейски Съюз, райони в в преход и напреднали. Половината от помощта по европейските стратегии ще бъде за „ изостаналите “ райони, тъй че регион, в който влизат Видин, Враца и Монтана ще притегли повече евросредства, изясни той.
Ще създадем огромна неточност, в случай че отделим София в обособен регион, безапелационен е Моллов. Според него, Софийско- пернишкият подрайон, Софийска агломерация, че Ботевград, Самоков, Дупница, Сапарева баня, Кюстендил са благосъстояние за София. Тя ще бъде в „ регион в преход “ и те около нея ще бъдат териториалната опция за развиване на тази общественост, уверен е той.
Архитект Белин Моллов някогашен заместник-министър на районното развиване в кабинета Сакскобургготски и създател на обосновка за това коя е най-хубавата идея, която България би трябвало да избере в своето прерайониране - показа в предаването „ Нещо повече “ по „ Хоризонт “:
„ Задачата е освен да отговорим на условието за популацията - 800 000 до 3 милиона души. Районите за обмисляне са територии. Най-ценният им запас е земята. Търсим териториална общественост с общи характерности. Понеже е най-лесно да отговорим на това императивно условие, ние започваме да местим области - да прикрепваме една област към един регион, който има потребност от население. Това обаче не е задоволително. Много желая този път в действителност да огледаме от всички вероятни страни кое е значимото. Опитвам се да обосновавам, че в България този вид, който дели страната на 4 региона е най-удачния “
Географските региони, препоръчани в от междуведомствена работна група в т.нар „ втори вид “ са Дунавски, Родопско- тракийски, Черноморски и Западен. Според Моллов обаче има „ недовиждане “ - преместена е област Търговище от Североизточния район в Дунавския. Грешката обаче ще бъде поправена. Моллов отбрани това райониране с думите:
„ Имаме много сериозна обосновка - Имаме две макрорегионални тактики в Европа, които са свързани с Дунавското пространство и с Черноморското пространство. Дунавският район в този тип, с изключение на всичко друго, е и част от българо-румънската трансгранична стратегия. Той обгръща от наша страна всички области от Видин до Силистра - тъкмо 10 с едно перспективно население от жестоко 1 500 000 души. Основните му инфраструктурни репери са „ четвърти кулоар “ от моста при Видин през София към Гърция, „ кулоар 7 “ - самия Дунав и 9-и кулоар, който идва от Хелзинки, Букурещ, Русе и по-късно Русе - Велико Търново. Разбира се, автомагистралата Хемус, която е в развой на създаване, оформя гръбнака на този район
Архитектът съобщи, че не може да си изясни разногласията сред обособените градове за това кой да бъде център на своя район, защото от това не произтичат привилегии. През идващия планов интервал, районите ще се разделят на 3 групи - изостанали, които създават под 75% от междинния БВП на Европейски Съюз, райони в в преход и напреднали. Половината от помощта по европейските стратегии ще бъде за „ изостаналите “ райони, тъй че регион, в който влизат Видин, Враца и Монтана ще притегли повече евросредства, изясни той.
Ще създадем огромна неточност, в случай че отделим София в обособен регион, безапелационен е Моллов. Според него, Софийско- пернишкият подрайон, Софийска агломерация, че Ботевград, Самоков, Дупница, Сапарева баня, Кюстендил са благосъстояние за София. Тя ще бъде в „ регион в преход “ и те около нея ще бъдат териториалната опция за развиване на тази общественост, уверен е той.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ