Коледни пости - Ден 31: Може ли постът да е поза? Твърде много очаквания, твърде малки възможности.
До Коледа остават по- малко от 10 дни. Напълно привикнала съм с този метод на хранене и отношение към храната. Не ми прави усещане, с изключение на на хората към мен, които не стопират да ми задават провокативни въпроси от сорта: „ Защо пиеш бира, като постиш? ”. Срещнах и коментар, за какво съм гледала филм, беше една събота, откакто би трябвало да се филтрирам духовно и не било вярно...
Трети пък за какво съм постила, а не съм се изповядала и причестила преди този момент, за какво не отивам на черква и не се апелирам.
Не знам какво се чака от постите, очевидно всеки влага друго нещо в цялата концепция. Може би като свърши поста ще се опитам да обмисля всичко, което се или не се случи за тези 40 дни и дали оправдах упованията си и тези на другите за постите и духовните промени, които вероятно се случват.
Смятам на първо място, че, с цел да решиш да постиш постоянно би трябвало да има персонална причина, а не „ тъй като е редно ” или „ е по канон ”. Това автоматизирано те отървава от отговорностите да изпълниш религиозните упования, с които постът е претрупан. Човек употребява това време да се отърве от пристрастеностите и да се пречисти от тяхната завладяваща мощ. За някой – това е свинската пържола, за различен – яденето без мярка, лакомията. За някои постите може да е мотив да се откаже от алкохола или цигарите, да се сдобри със себе си. Някои, напълно по разпоредбите, се пробват да се допрян до Бог и да се настроят на една периодичност по- покрай Божественото. Други се интересуват, дали ще смъкват някой кг. Може би със всеки идващ пост, става по- ясно кои са персоналните дела и дали това е методът да се пребориш със себе си поради тях.
“Може би аз не съм подготвена да стигна до цялостната цел на поста. ”
Може би има доста фактори, които ме отклоняват и ги усещам като свое обвързване повече от себесъзерцанието и медитацията над шепа орехи дневно. Да съм майка на малко дете е прекарване, което насмалко ме оставя без мирис. И да ми се желае не мога да се откъсна духом от него и да се насоча поглед единствено към моята душа. Другото дете желае социализация, има среда, която още не може да овладее единствено. Нима можеш да спреш радиото с най новите шлагери, на които щерка ти обожава да танцува, да отклониш покана за рожден ден или бебешко коледно празненство? Да кажеш може би: " Съжалявам, само че постът не ми разрешава ".
“Това е поза. Това е позата на духовното предимство, на суетата на душата. ”
Или да прехвърлиш някому другиму тези отговорности, с цел да можеш да се откъснеш и да разсъждаваш върху духовните промени в себе си, да ги наблюдаваш по какъв начин се случват и това да е на първо място останало.
“Аз не мога. Това няма да съумея да сторя. ”
И по тази причина си мисля, че цялостната концепция на поста е доста сложна за реализация. Което го прави и същинско тестване. И може би с тези пости няма да съумея. За да имаш всички предпоставки, би трябвало да можеш да се усамотиш. Трябва да има повече тишина и успокоение, да владееш ситуацията. Неслучайно даже и в Библията се споделя „ в пост и уединение ” и светите хора вървят в пустинята или в пещера, стоят на дирек или отиват в гората. Отдалечаваш се от света и съблазните му. От хората и огромните им усти, от всичко що е суетност и горделивост.
Усамотението е първото наказване за егото, тъй като го лишаваш от аудитория и то, единствено на себе си, без да има какво да го храни, стартира да линее и да се гърчи в самотата. Неусетно въздействието му става толкоз едва, че започваш да чуваш личната си душа, тънкото гласче, дълго задушавано и потискано. Сега се чува и по- баснословен тон надали може да има ( с изключение на бебешкото гукане, може би ).
Тя ще ти опише от кое място е тръгнала, по какъв начин дребна капка се е откъснала от Бога, Божественото, Вселената, Силата, Богинята майка или там в каквото вярваш. Как тя е донесла със себе си цялото Знание и то е в нея, то е в тебе. И по какъв начин би ти го споделила, в случай че си правиш усилието да пренебрегнеш егото си и да я послушаш за малко.
Така си мисля, че би трябвало да се случи когато постиш. Може, несъмнено, в чисто християнски проект да ти се случи да пречистиш душата си от пристрастеностите на тялото, както Христос е бил чист, и да усетиш цялата наслада от Рождеството му. Вероятно постът има и доста по- дълбока християнска натовареност. За мен той не е част от религията, а част от разбирането, да, персоналното, на Вселената. Пост има и в мюсюлманствoто, в будизма – също има ограничения в избран интервал от време за филтриране.
Какво чаках аз от този пост, може би няма да схвана, тъй като то няма да се случи. Факт е, че се усещам физически добре и изключително лека. Факт е, че съм доста по- доброжелателна и търпелива със фамилията си. Факт е, че се освободих от някои пристрастености мои персонални. Факт е, че през днешния ден направих ей- такова чудно хубаво зеле на фурна.
Зелето на фурна и духовните промени може да нямат нищо общо. Може доста хора да са се почувствали разочаровани, тъй като са очаквали друго да четат през тези мои откровени дни пред вас. Но те би трябвало да знаят, че и в едно просто зеле някой може да откри смисъл за себе си.
Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,
Трети пък за какво съм постила, а не съм се изповядала и причестила преди този момент, за какво не отивам на черква и не се апелирам.
Не знам какво се чака от постите, очевидно всеки влага друго нещо в цялата концепция. Може би като свърши поста ще се опитам да обмисля всичко, което се или не се случи за тези 40 дни и дали оправдах упованията си и тези на другите за постите и духовните промени, които вероятно се случват.
Смятам на първо място, че, с цел да решиш да постиш постоянно би трябвало да има персонална причина, а не „ тъй като е редно ” или „ е по канон ”. Това автоматизирано те отървава от отговорностите да изпълниш религиозните упования, с които постът е претрупан. Човек употребява това време да се отърве от пристрастеностите и да се пречисти от тяхната завладяваща мощ. За някой – това е свинската пържола, за различен – яденето без мярка, лакомията. За някои постите може да е мотив да се откаже от алкохола или цигарите, да се сдобри със себе си. Някои, напълно по разпоредбите, се пробват да се допрян до Бог и да се настроят на една периодичност по- покрай Божественото. Други се интересуват, дали ще смъкват някой кг. Може би със всеки идващ пост, става по- ясно кои са персоналните дела и дали това е методът да се пребориш със себе си поради тях.
“Може би аз не съм подготвена да стигна до цялостната цел на поста. ”
Може би има доста фактори, които ме отклоняват и ги усещам като свое обвързване повече от себесъзерцанието и медитацията над шепа орехи дневно. Да съм майка на малко дете е прекарване, което насмалко ме оставя без мирис. И да ми се желае не мога да се откъсна духом от него и да се насоча поглед единствено към моята душа. Другото дете желае социализация, има среда, която още не може да овладее единствено. Нима можеш да спреш радиото с най новите шлагери, на които щерка ти обожава да танцува, да отклониш покана за рожден ден или бебешко коледно празненство? Да кажеш може би: " Съжалявам, само че постът не ми разрешава ".
“Това е поза. Това е позата на духовното предимство, на суетата на душата. ”
Или да прехвърлиш някому другиму тези отговорности, с цел да можеш да се откъснеш и да разсъждаваш върху духовните промени в себе си, да ги наблюдаваш по какъв начин се случват и това да е на първо място останало.
“Аз не мога. Това няма да съумея да сторя. ”
И по тази причина си мисля, че цялостната концепция на поста е доста сложна за реализация. Което го прави и същинско тестване. И може би с тези пости няма да съумея. За да имаш всички предпоставки, би трябвало да можеш да се усамотиш. Трябва да има повече тишина и успокоение, да владееш ситуацията. Неслучайно даже и в Библията се споделя „ в пост и уединение ” и светите хора вървят в пустинята или в пещера, стоят на дирек или отиват в гората. Отдалечаваш се от света и съблазните му. От хората и огромните им усти, от всичко що е суетност и горделивост.
Усамотението е първото наказване за егото, тъй като го лишаваш от аудитория и то, единствено на себе си, без да има какво да го храни, стартира да линее и да се гърчи в самотата. Неусетно въздействието му става толкоз едва, че започваш да чуваш личната си душа, тънкото гласче, дълго задушавано и потискано. Сега се чува и по- баснословен тон надали може да има ( с изключение на бебешкото гукане, може би ).
Тя ще ти опише от кое място е тръгнала, по какъв начин дребна капка се е откъснала от Бога, Божественото, Вселената, Силата, Богинята майка или там в каквото вярваш. Как тя е донесла със себе си цялото Знание и то е в нея, то е в тебе. И по какъв начин би ти го споделила, в случай че си правиш усилието да пренебрегнеш егото си и да я послушаш за малко.
Така си мисля, че би трябвало да се случи когато постиш. Може, несъмнено, в чисто християнски проект да ти се случи да пречистиш душата си от пристрастеностите на тялото, както Христос е бил чист, и да усетиш цялата наслада от Рождеството му. Вероятно постът има и доста по- дълбока християнска натовареност. За мен той не е част от религията, а част от разбирането, да, персоналното, на Вселената. Пост има и в мюсюлманствoто, в будизма – също има ограничения в избран интервал от време за филтриране.
Какво чаках аз от този пост, може би няма да схвана, тъй като то няма да се случи. Факт е, че се усещам физически добре и изключително лека. Факт е, че съм доста по- доброжелателна и търпелива със фамилията си. Факт е, че се освободих от някои пристрастености мои персонални. Факт е, че през днешния ден направих ей- такова чудно хубаво зеле на фурна.
Зелето на фурна и духовните промени може да нямат нищо общо. Може доста хора да са се почувствали разочаровани, тъй като са очаквали друго да четат през тези мои откровени дни пред вас. Но те би трябвало да знаят, че и в едно просто зеле някой може да откри смисъл за себе си.
Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ