Недостиг на пари за износ на културен продукт в чужбина
До каква степен българите в чужбина получават български артикул и какви са напъните, които се поставят тази работна мощ да се върне в България. Това дискутираха членовете на Комисията за политики за българите отвън страната дружно с представители на Министерството на културата и Министерството на труда и обществената политика.
Председателят на комисията Антоанета Цонева от “Демократична България” съобщи, че българите зад граница не получават задоволително поддръжка от българските културни институти в чужбина и е належащо да се направи проект за бюджета за просвета.
“Все в миналото ще стигнем до стадий, в който ще имаме постоянен бюджет за просвета. Очевидно е, че не подхождаме прекомерно амбициозно към тази цел поради обстоятелството, че най-новият институт, който сме разкрили, е през 2011 година в Лондон”, сподели тя.
Заместник-министърът на културата Весела Кондакова съобщи, че стремежът на министерството е да подтиква българските културни институти в чужбина да се включат в събития, ориентирани повече към локалната среда, в сравнение с към българската общественост, макар че българските общности по места интензивно се включват в проведените събития. За огромна културна реклама на страната зад граница обаче са нужни доста повече от сегашните 3 млн. лева годишно, изключително в случай че българските общности там също станат получател на български културен артикул. Зам.-министър Кондакова е скептична, че ресурсът може да бъде повишен от идващото служебно държавно управление.
По въпроса с връщането на българите от чужбина заместник-министърът на труда и обществената политика Лазар Лазаров съобщи че това не е работа единствено на министерството, а и на други институции. Службите по трудови и обществени въпроси към посолствата ни в чужбина обаче организирали безвъзмездни кариерни конгреси, на които български работодатели се срещат персонално с българите зад граница.
Попитани за броя на българите в чужбина, от общественото министерството обявиха, че не разполагат с такива данни и че при нужда ще спомагат на комисията, с цел да ги получи. Председателката на комисията Антоанета Цонева огласи данни, които тя е получила от ГРАО, че пълнолетните българи, заявили сегашен адрес зад граница са 622 141. Тя и участниците в работата на комисията обаче бяха единомислещи, че това не е действителният брой на трудовата мощ в чужбина.
Утре комисията продължава с постоянно съвещание, като ще бъдат отправени въпроси към представители от ЦИК по отношение на компликациите при образуване на избори в чужбина.
Председателят на комисията Антоанета Цонева от “Демократична България” съобщи, че българите зад граница не получават задоволително поддръжка от българските културни институти в чужбина и е належащо да се направи проект за бюджета за просвета.
“Все в миналото ще стигнем до стадий, в който ще имаме постоянен бюджет за просвета. Очевидно е, че не подхождаме прекомерно амбициозно към тази цел поради обстоятелството, че най-новият институт, който сме разкрили, е през 2011 година в Лондон”, сподели тя.
Заместник-министърът на културата Весела Кондакова съобщи, че стремежът на министерството е да подтиква българските културни институти в чужбина да се включат в събития, ориентирани повече към локалната среда, в сравнение с към българската общественост, макар че българските общности по места интензивно се включват в проведените събития. За огромна културна реклама на страната зад граница обаче са нужни доста повече от сегашните 3 млн. лева годишно, изключително в случай че българските общности там също станат получател на български културен артикул. Зам.-министър Кондакова е скептична, че ресурсът може да бъде повишен от идващото служебно държавно управление.
По въпроса с връщането на българите от чужбина заместник-министърът на труда и обществената политика Лазар Лазаров съобщи че това не е работа единствено на министерството, а и на други институции. Службите по трудови и обществени въпроси към посолствата ни в чужбина обаче организирали безвъзмездни кариерни конгреси, на които български работодатели се срещат персонално с българите зад граница.
Попитани за броя на българите в чужбина, от общественото министерството обявиха, че не разполагат с такива данни и че при нужда ще спомагат на комисията, с цел да ги получи. Председателката на комисията Антоанета Цонева огласи данни, които тя е получила от ГРАО, че пълнолетните българи, заявили сегашен адрес зад граница са 622 141. Тя и участниците в работата на комисията обаче бяха единомислещи, че това не е действителният брой на трудовата мощ в чужбина.
Утре комисията продължава с постоянно съвещание, като ще бъдат отправени въпроси към представители от ЦИК по отношение на компликациите при образуване на избори в чужбина.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ