До голяма степен oстана незабелязано в доклада на New York

До огромна степен oстана неусетно в отчета на New York Times изказване на Ибрахим Калин, основен консултант и представител на Ердоган, за обособените телефонни диалози на турския президент на 17 март с украинския президент Владимир Зеленски и съветския президент Владимир Путин.

" Въпреки че изцяло отхвърляме съветската война против Украйна, съветският случай би трябвало да бъде изслушан “, сподели Калин, " тъй като след тази война ще би трябвало да има нова архитектура за сигурност, открита сред Русия и Запада “.

Каква би била " новата архитектура за сигурност “? Изводът е, че би трябвало да се отдаде известна заслуга на по-голямата съветска сфера на въздействие. Това не е гледната точка на Съединените щати и не е гледната точка на НАТО. Алиансът няма желание да възнаграждава Путин, с език или деяние, за бруталния му опит да завлече Украйна в съветската зона на въздействие.

Сега обаче НАТО би трябвало да направи повече от това да се концентрира върху това по какъв начин оказва помощ на украинците и да пази всеки сантиметър от територията на НАТО. Трябва да кажат какво е належащо за европейската сигурност след края на актуалната война. Да не се направи това води до спомагателни старания на Русия за заплашване и опасност на всички страни на фронтовата линия на НАТО плюс Молдова.

Томас Багер, почитан немски посланик, заключи това на 27 март в New York Times: " Ние не осъзнахме, че Путин се е трансформирал в историческа митология и мисли в мащабите на някогашната хилядолетна Руска империя. Не можеш да спреш подобен човек с някакви си наказания. "

Прифронтовите страни на НАТО образуват вдлъбната дъга в сърцето на Европа от балтийските подстъпи към Санкт Петербург до устието на Дунав. Това е територията, която Путин има намерение да заеме за своята имперска Русия: Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България, Молдова е прозападно наклонена и е отвън НАТО, само че въпреки всичко е в листата на Путин.

Знаем, че Путин, в случай че оцелее от тази война, ще направи всичко по силите си, с цел да ускори военното наличие на Русия доколкото се може повече на Запад. Той ще подтикне Минск към по-голямо послушание на Москва и ще направи наличието на съветските войски полупостоянно, както е в Сирия и Казахстан. Той ще усили активността си И в Калининград и около балтийските граници на Русия като оръжие за заплашване против балтийското НАТО, Полша и Германия.

 

Докато НАТО и Съединени американски щати подцениха опасността му, през декември 2021 година Путин настоя освен за гаранция, че нито Украйна, нито други някогашни руски страни няма да се причислят към НАТО. Настоя и  Алиансът да отстрани военното си наличие в източноевропейските страни членки като Полша, Румъния и балтийските страни и да се откаже от всяко разполагане на войски тук-там, където Русия счита за опасност за сигурността си.

Един от най-ясните уроци от актуалната европейска история е, че водачите на демократичните страни е, че би трябвало да имат вяра в това, което диктаторите и автократите споделят, че възнамеряват да създадат.

Задачата на НАТО е да се оправи с това каква би трябвало да бъде архитектурата на сигурността на Европа, откакто войната завърши. Дотогава Путин има още козове. Като остава в защита и продължава да бомбардира и обстрелва украински градове, той основава нов замразен спор.

Той е подготвил събитията да разгласи победа, като " отбрани “ двете новопризнати " самостоятелни републики “. Неговата дипломатическа победа може да пристигна от желанието на Украйна в последна сметка да одобри съветските условия, с цел да избегне една безкрайна война.

Санкциите превзеха заглавията на вестниците, само че в случай че не реализиран съветско оттегляне от Украйна, те не са победа нито за Съединени американски щати, нито за НАТО. Нещо повече. Путин може да добави към дневния си ред за споразумяване на разногласието самите детайли за създаване на доверие, които Съединени американски щати предложиха на 26 януари, с цел да се оправят с съветските опасения за сигурността на континента. Аргументът на Путин би бил, че той се съгласи да разиска тези ограничения. Във връзка с прекратяването на войната в Украйна, той би могъл да каже, че в този момент би бил подобаващият миг да се подхващат още веднъж ограниченията за създаване на доверие. Той ще се опита да замрази дипломатическите линии толкоз ясно, колкото замразява военните линии и да упрекна Запада за безкрайната война в Украйна.

Така че не е задоволително Западът да играе защитно. Задачата на НАТО и Европейския съюз е да възобновят обещанието, което стимулира нашата дипломация да постави завършек на Студената война – да изградим цяла и свободна Европа. Сега е преломната точка, която да обърнем посоката на историята към новата вълна на имперска колонизация. Следващата среща на върха на НАТО би трябвало ясно да съобщи, че демократичното и стопански проспериращо бъдеще за Европа е належащо за сигурността на нейните държави-членки.

Анализът е на Робърт Пиърсън,бивш дипломат на Съединени американски щати в Турция (2000-2003 г.) и президент на American Diplomacy Publishers Inc. Той е академик в Института за Близкия изток и помощник в Центъра за интернационалните и световни проучвания на университета Дюк/Преосмисляне на дипломацията. Той служи два пъти в НАТО по време на края на Студената война, по време на обединяването на Германия и приема нови членове на Алианса.