Травми от детството: Ето как да познаем, че даден човек ги има
До огромна степен ние сме артикул на това по какъв начин сме били отгледани.
Ролята на родителите е доста по-голяма, в сравнение с си мислим. Те освен се грижат за физическите потребности на децата, само че и оформят техния прочувствен свят.
Можете да наблюдавате тези следи в себе си или в непосредствен човек, само че би трябвало да знаете по какъв начин да гледате. Тези хора са склонни да бъдат благи, великодушни и примирителни, а тяхната компания е приятна.
Ако погледнете обаче по-дълбоко, ще видите пукнатини, рани и контузии от предишното , които пречат на метода им да се оправят с това, което им се случва в този момент.
Когато обаче приказваме за прояви на принуждение или експанзия, това постоянно е ясно очевидно. Виковете, обидите или заканите са отличителни детайли.
Тези хора имат вътре в себе си неналичия от неща, които са им били нужни и е трябвало да получат, само че не са.
Въз основа на травматични преживявания детето научава, че неговите страсти не са значими и че не са допустими. То привиква да живее с концепцията, че никой няма да го приветства и че щом изрази себе си, ще разстрои хората, които обича. Така, с цел да оцелее (и като се има поради, че това напълно зависи от възрастните), то избира да изключи възприятията си и да ги потиска.
За да разпознаете някой, който е претърпял прочувствено занемаряване в детството, можете да потърсите следните признаци:
Държат да угодят на другите
Обикновено тези хора държат доста да угодят на другите, да изпълнят тъкмо това, което другите чакат от тях. Може да се каже, че това за тях е най-мощната им суперсила.
Предусещайки вероятен спор, автоматизирано избират да правят отстъпка
Един от главните им страхове е някой да ги сметне за неприятен човек, което ги прави доста чувствителни към рецензия. Когато някой изрази омерзение или противоречие по отношение на тях, те се усещат в действителност неловко. Тези хора просто не желаят спорове с другите.
Рядко приказват за страстите си или споделят по какъв начин се усещат
Обикновено хората с контузии изпитват много трудности в това да се доверят на другите и да приказват за възприятията си. Те живеят с непрекъснатото възприятие на горест и празнина, което като че ли влачат, където и да отидат.
Тези настройки отразяват главните хрумвания, които индивидът е възприел от детството си: моите страсти не са значими, те не са годни и като ги споделям, единствено ще нервирам другите или те ще ме съдят за това. Тези защитни механизми биха могли да бъдат потребни в предишното, само че през днешния ден те са задължение и ограничаване, което може да повлияе на взаимоотношенията с другите.
За благополучие има няколко стъпки, които могат да бъдат подхванати, с цел да се обърне тази обстановка и да се излекуват раните от прочувственото неуважение:
Разберете какво се е случило и го приемете. Познаването на понятието прочувствено занемаряване, знаейки, че сме били жертви на него и се осведомяваме за това, може да бъде доста потребно за нас, с цел да разберем какво се случва.Използвайте прочувствена просветеност. Това е главен фактор, който ни е липсвал в детството, само че който в този момент можем да притежаваме. Започнете да приоритизирате. Тоест да знаете по какъв начин да се свържете с това, което чувствате, желаете, желаете или се нуждаете, преди да се запитате от какво има потребност другият.Практикувайте саморазкриване и си позволявайте да бъдете уязвими. Да говорите за себе си, за вашите паники, страхове и фантазии е належащо, с цел да можете да създадете прочувствена непосредственост с другите.
Ролята на родителите е доста по-голяма, в сравнение с си мислим. Те освен се грижат за физическите потребности на децата, само че и оформят техния прочувствен свят.
Можете да наблюдавате тези следи в себе си или в непосредствен човек, само че би трябвало да знаете по какъв начин да гледате. Тези хора са склонни да бъдат благи, великодушни и примирителни, а тяхната компания е приятна.
Ако погледнете обаче по-дълбоко, ще видите пукнатини, рани и контузии от предишното , които пречат на метода им да се оправят с това, което им се случва в този момент.
Когато обаче приказваме за прояви на принуждение или експанзия, това постоянно е ясно очевидно. Виковете, обидите или заканите са отличителни детайли.
Тези хора имат вътре в себе си неналичия от неща, които са им били нужни и е трябвало да получат, само че не са.
Въз основа на травматични преживявания детето научава, че неговите страсти не са значими и че не са допустими. То привиква да живее с концепцията, че никой няма да го приветства и че щом изрази себе си, ще разстрои хората, които обича. Така, с цел да оцелее (и като се има поради, че това напълно зависи от възрастните), то избира да изключи възприятията си и да ги потиска.
За да разпознаете някой, който е претърпял прочувствено занемаряване в детството, можете да потърсите следните признаци:
Държат да угодят на другите
Обикновено тези хора държат доста да угодят на другите, да изпълнят тъкмо това, което другите чакат от тях. Може да се каже, че това за тях е най-мощната им суперсила.
Предусещайки вероятен спор, автоматизирано избират да правят отстъпка
Един от главните им страхове е някой да ги сметне за неприятен човек, което ги прави доста чувствителни към рецензия. Когато някой изрази омерзение или противоречие по отношение на тях, те се усещат в действителност неловко. Тези хора просто не желаят спорове с другите.
Рядко приказват за страстите си или споделят по какъв начин се усещат
Обикновено хората с контузии изпитват много трудности в това да се доверят на другите и да приказват за възприятията си. Те живеят с непрекъснатото възприятие на горест и празнина, което като че ли влачат, където и да отидат.
Тези настройки отразяват главните хрумвания, които индивидът е възприел от детството си: моите страсти не са значими, те не са годни и като ги споделям, единствено ще нервирам другите или те ще ме съдят за това. Тези защитни механизми биха могли да бъдат потребни в предишното, само че през днешния ден те са задължение и ограничаване, което може да повлияе на взаимоотношенията с другите.
За благополучие има няколко стъпки, които могат да бъдат подхванати, с цел да се обърне тази обстановка и да се излекуват раните от прочувственото неуважение:
Разберете какво се е случило и го приемете. Познаването на понятието прочувствено занемаряване, знаейки, че сме били жертви на него и се осведомяваме за това, може да бъде доста потребно за нас, с цел да разберем какво се случва.Използвайте прочувствена просветеност. Това е главен фактор, който ни е липсвал в детството, само че който в този момент можем да притежаваме. Започнете да приоритизирате. Тоест да знаете по какъв начин да се свържете с това, което чувствате, желаете, желаете или се нуждаете, преди да се запитате от какво има потребност другият.Практикувайте саморазкриване и си позволявайте да бъдете уязвими. Да говорите за себе си, за вашите паники, страхове и фантазии е належащо, с цел да можете да създадете прочувствена непосредственост с другите.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ