“До 9 септември 1944 г. България беше на ръба на

“До 9 септември 1944 година България беше на ръба на пропастта. След това направи смела крачка напред! ” Така самият социалистически режим в публикация от в. “Работническо дело ” дефинира какво се е случило със страната ни след идването му на власт.
Работата се прави „ С всички сили – пет за четири “ съгласно девиз за бързото осъществяване на петилетката. Стотици са неуместните изречения, които са се натрупали през 45-те години ръководство на Българска комунистическа партия.
Всички те потвърждават, че още преди рухването на соца тоталитарната система е била обречена.
“Един позволен брак е неволя за целия колектив! ”

„ Всяко кебапче – патрон в сражението против международния империализъм! “,
„ Да не оставим неодрусана слива в нашето село “ са измежду бисерите на соца.
Подобни лозунги висят на най-неподходящи места в годините преди 1989-а.
Музикантът Васко Кръпката е най-големият колекционер на соцлозунги у нас.
От 1980 година той събира най-смешните пропагандни надписи,
които са висели на табелки върху разнообразни институции.

„ Лозунгите са неуместни, колкото и самият социализъм – разяснява Васко Кръпката. – Моята сбирка образно демонстрира какъв брой неуместен е бил и самият ни живот тогава.
Сред надписите, които съм събрал, има да вземем за пример „ Да бъдем непримирими към враговете на комунизма “. Представете си противоположния вид – капитализмът и демокрацията да имат такива лозунги – „ да бъдем непримирими към враговете на капитализма “ по какъв начин би звучало? “
Лозунги са се създавали за всеки тип активност и институция. „ Всички комунисти – подземен “ приканва надпис в мина. „ В чест на 9 септември да озъбим целия български народ “, написа в социалистическа стоматология. “Всеки буркан компот – пестник в лицето на империализма ” виси в стената в консервната фабрика в Пазарджик.

От безогледната комунистическа пропаганда не е била пожалена даже и църквата. Събрани под лозунга „ Пътят за парадайса минава през Димитровград! “, десетки свещеници от разнообразни краища на България вземат участие в съграждането на тогавашния първи социалистически обект.
„ Това е показно за неуместната ера, в която сме живели. Аз го разбирам чисто алегорично – целият ни живот е бил с условности, забрани, рекомендации от властта и в случай че имаш друго мнение – ще загазиш. Затова не одобрявам социализма – нямам материални искания, имам морални и духовни “, споделя Васко Кръпката.
Циркът безспорно е мястото, където може да се видят най-смешните соцлозунги:

„ 25 години национална власт – 25 години цирк “ е изписано нас на купола на цирк по случай 25-ата му годишнина. Друга годишнина на същото увеселително заведение провокира още по-комична игра на думи: „ 20 години плодотворна замяна на циркови номера сред Съюз на съветските социалистически републики и България “.
Лудницата също провокира сходни двусмислици.
“Всички луди –
на битка за мир ”
пишело на едно от лечебните заведения у нас през соца, и „ Всички луди – на битка за мир и комунизъм! “ на агиттабло в друга психиатрия.

Психичното и физическото здраве на поддръжниците на комунизма също става обект на ирония след рухването на режима с помощта на лозунга: „ Всички десетокласници, които желаят да вървят на бригада, да се прегледат при лекарката! “
Внушенията на социалистическите плакати не всеки път обаче са смешни, счита Васко Кръпката. „ Имам табелки на които написа: “Взаимният приятелски надзор защищава от нещастни случаи. ” Това в превод значи – натопи другарче, с цел да няма произшествия. ”
„ Вода се дава след всяко хранене и при благопожелание “ – значи водата хем ти е даденост от партията след всяко хранене, само че в това време би трябвало да си поискаш “, споделя музикантът. Голяма част от нелепите обстановки се получават от това къде тъкмо е била сложена дадена табела. Смешно е, че на стена на затвор е бил окачен надпис: „ От тебе, Партийо, се учим! “

Едва ли им е било до смях обаче на концлагеристите в Ловеч, които всеки ден са гледали надпис: „ Ползвай почивката по предопределение. “ Лесно може да се досетим по какъв начин са се чувствали и мюсюлманите в лечебницата в родопското село Горно Дряново по време на възродителния развой, когато са прочели: „ На лица в носии не се оказва здравна помощ! “. Или пък какво им е било, когато са виждали на публични места и в рейсове във всички региони със смесено население: „ Говоренето на непознати езици – неразрешено! “ и „ Тук се приказва единствено български! “ В съпоставяне с тези закани надалеч по-откровено звучи девиз на гара Пазарджик: „ Да живее 10 септември, Ден на Народната милиция – единствена опора на националната власт! “
Ако се има вяра на табелките от соца, ориста на народа несъмнено е не забележителна:

„ Час по-скоро да приберем хляба на народа! “,
“След апетит и бедност – тежка индустриализация ”
В каменна кариера пък непосредствено приканват – „ Повече камъни за народа! “

Хигиената също се оказва водеща тематика на плакатите след 1944 година „ Събличай се бързо, и други чакат след теб! “, гласи апел в социална баня. „ Хигиенизацията е зложелател на бактериологическата измама “, „ Въшката е най-опасен зложелател на Родината. Унищожавайте я! “, написа на някои от табелите. Агитационен афиш за чистотата даже е написан в рими:
„ Мечката се мие, чисти
във потоците сребристи.
Има ли за тебе спънка
да постъпваш като мечка. “

Всички пожарникари са призовани: „ Дръж маркуча си в редовност! “ Бележка на вратата на библиотека пък гласи: „ Днес през целия ден е хигиеничен полуден. “
Убитият в Лондон български публицист Георги Марков също се стопира на казуса с безсмислените комунистически апели. В „ Задочни репортажи за България “ той написа: „ Понякога ми се желае да направя азбучник от цялостни глупости, от мегаломански изречения, от извънредно неинтелигентни изрази на всички тия някогашни и днешни божества. Но пък си мисля, че режимът умишлено настояваше да повтаряме нелепости просто с цел да убие и последната опозиция на личното достолепие. “

Специалистите считат несъстоятелността на пропагандните апели за естествено разследване от неналичието на независимост при тоталитарните режими.
„ Лозунгите на първо време се появяват като
част от авангардно течение
в началото на ХХ век
и тогава имат революционна устременост – изяснява медийният специалист Георги Лозанов пред „ 168 часа “. – По-късно към този момент имат за цел да не оставят индивида самичък да мисли, а да му оферират безапелационно някаква мисъл, която да промени неговата.

Звучат екстравагантно като заклинания и не те оставят да мислиш за нещо друго с изключение на за това, което ти дават. Това е част от неналичието на независимост на мненията – ти нямаш право на лично мнение, а мнението е едно и то ти е обещано от формалната власт посредством лозунга. Целта е да загубите вашата позиция, с цел да се сътвори една обща. Социализмът поначало не търпеше самостоятелното. Колективизмът беше негова централна теза и тактика, а лозунгът е колективизъм на мисленето. Форма, в която това се случваше, е нещо като Трудово-кооперативно земеделско стопанство, в което се мъчат да те вкарат.
Лозунгът би трябвало да бъде редуциран до едно просто изречение, а това е авансово, непринудено оглупяла просвета, защото интелектът изисква песимизъм и спор.

Нещата не са елементарни и не могат да бъдат казани просто. Ако ги кажеш просто, те губят смисъл, по тази причина тези лозунги, извадени отвън пропагандата, когато страната не излъчва посредством тях опасност, са доста смешни и глупави. Спомням си да вземем за пример за един девиз от времето на кубинската рецесия в граничното градче Кула: „ Не пердах, се Куба, Кула е с теб! “
Георги Лозанов, медиен специалист:
Пропагандните изречения са
„ Полиция на мисълта “

„ Възможно е в края на соца да е имало някъде и пародии, само че по принцип това е естественият артикул на мисълта на агитпропа – той по този начин мисли и желае по този начин да го каже. – разяснява Георги Лозанов. – Доколкото след сталинските години се е развила малко по-свободна културата и самите лозунги, доколкото е допустимо, станаха малко по-умни.
Интелектът е непосредствено обвързван със независимост. Ако няма независимост тя няма по какъв начин да създаде разсъдък. Тогава от единствено себе си се стига до нелепости, по тази причина споделям, че това е авансово оглупяла просвета. Иска да има една теза, която да се споделя от всички – нещо, което я обрича. Освен това лозунгите не те оставят на мира, те ти се явяват непрекъснато пред погледа. Не те оставят да мислиш и самичък да стигаш до заключения. Те те поемат.

Това е нещо като „ полицията на мисълта “ у Оруел, само че за разлика от нея не е от вътрешната страна, а извън – служители на реда на мисълта, които висят по ъглите на градовете. Изживял съм го, за жалост. Имаше наложителни неща – да вземем за пример постоянно на трибуната на партийните конгреси имаше девиз. По някой път, като видя и на актуалните партии от време на време по какъв начин на конгресите си поставят лозунги, го смятам за огромен автогол. Всякакви връщания към социализма са изтощение да живеем живота си в този момент. “

Инфо: 168chasa