До 71% е достигнал делът на българите, които очакват в

До 71% е достигнал делът на българите, които чакат в края на май 2024 година страната да одобри еврото в границите на 5 години, което е нарастване с 9 процентни пункта по отношение на април 2023 година Показателят е отчетливо по-висок в група от шест страни от Европейски Съюз, в които е извършено допитване Евробарометър, публикувано през днешния ден. Румъния следва с 44% очакващи да са в еврозоната до края на века, а Чехия, Полша, Унгария и Швеция са в пъти обратно - в границите на 24-33%.

В същото време 65% от българите споделят, че страната им не е подготвена за еврото, без значение че ръководещи и политици няколко пъти определяха - и променяха - дата това да се случи след не повече от една година.

Запитани какъв резултат ще има замяната на лв. с евро за страната, съвсем половината (общо 49%) от интервюираните дават отговор, че той ще е негативен. Всеки пети (21%) счита, че последствията ще са доста отрицателни. До 10% е намалял за една година делът на очакващите доста позитивен резултат и над една трета (34%) е достигнала групата на смятащите, че ще има по-скоро положителен резултат (така общо оптимистите са 44%).

Почти същото е разпределението на отговорите, когато участниците са питани персонално на тях по какъв начин чакат да се отрази влизането в еврозоната. До 12% са намалели най-големите оптимисти, 33% са умерени оптимисти, с 4 процентни пункта до 27% са достигнали очакващите по-скоро негативни последствия, а 20% са уверени,че ще стане доста по-лошо.

Практически няма никаква динамичност за една година в персоналната оценка на българите дали са за или срещу въвеждането на еврото:

Много поддържам 21%▼(-1)

По-скоро поддържам 28%▲(+1)

По-скоро не поддържам 21%▼ (-1)

Много съм срещу 28%▲ (+1)

Не знам 2% (=)

Спрямо април 2023 година са се нараснали с 2 процентни пункта до 28% искащите еврото да бъде признато в България допустимо най-бързо. Тези българи са тъкмо толкоз, колкото и избралите отговора " Никога " (увеличение с 2 п.п.). С един пункт до 30% (най-голямата група) са намалели искащите смяната да стане " след известно време ", а на 13% са намалели (с 2 п.п.) предпочели " Възможно най-късно ".

През май 20234 година към този момент съвсем две трети (64%) в България считат, че с влизането в еврозоната цените ще се покачат. Само 4% (намаление с 1 п.п.) позволяват намаление на цените. Стабилизиране на цените чакат 26%.

Голяма част от интервюираните българи не имат вяра, че надзор от институциите или пазарни механизми ще предотвратят злоупотреби с цените. Отговорите на въпроса " Загрижен ли сте за злоупотреби с цените в интервала на промяната? " са:

Напълно склонен 52%▲(+1)

Склонен да се съглася 26%▼ (-2)

Склонен да не се съглася 8%▼ (-1)

Напълно несъгласен 11%▲ (+)2

Не знам 2% (=)

Половината българи не престават да имат вяра (30% от тях категорично), че с влизането в еврозоната страната им ще изгуби надзор над икономическата си политика.

Над половината (55%) са уверени, че с смяната България ще изгуби част от идентичността си (40% от тях са изцяло съгласни с това твърдение).

Мнозинството интервюирани от страните в Европейски Съюз, само че отвън еврозоната, считат, че въвеждането на еврото би имало позитивни последствия за личната им страна (53%) и за тях персонално (56%). Средно 58% от респондентите поддържат въвеждането на еврото от страната им. Подкрепата е изключително изразена в Румъния (77%) и Унгария (76%), следвана от Швеция (55%), Чехия (49%), България (49%) и Полша (47%). Подкрепата се е нараснала най-вече в Чехия - с 6 пункта спрямо предходната година.