Магията на Руб ал-Хали: Пустинята, където се чувстваш като на друга планета
До 60 градуса денем, вцепеняващ мраз през нощта: Руб ал-Хали е най-голямата пясъчна пустиня в света. Простира се на повърхност колкото Германия и Италия и я назовават " празното каре ". Защото там няма нищо друго с изключение на пясък, пише .
Паша изпуска въздух от гумите на своя офроуд автомобил. Предстои му преход през пустинята, а по пясъка е по-безопасно да се кара с по-ниско налягане в гумите. Пред погледа му се простира Руб ал-Хали - най-голямата пясъчна пустиня в света. Наричат я " празното каре ". Там на повърхност от 650 000 квадратни километра (почти колкото Германия и Италия, взети заедно) няма нищо друго с изключение на пясък.
" Тук няма нищо друго - единствено пясъчни дюни "
" Тук има повече пясък, в сравнение с в Сахара в Африка ", изяснява Паша пред немската социална медия АРД и добавя: " Сахара може да е най-голямата пустиня в света, само че тя се състои най-вече от степи и скали. Това тук е най-голямата пясъчна пустиня в света. При това дюните порастват, като най-високата е на 300 метра над морското ниво. Пясъкът е с разнообразни цветове: бял, жълт, оранжев, червен. Тук няма нищо друго - единствено пясъчни дюни ".
" Празното каре " се простира от Саудитска Арабия до Оман, Йемен и Обединените арабски емирства. То е и работното място на Паша - водач е на туристи и откриватели от целия свят. Пакистанецът живее в Персийския залив от 15 години и в това време се е научил да се ориентира в пустинята. Чувства я като собствен дом.
Istock
" Влюбих се в тази безкрайност "
" Тук нямаме потребност от GPS, познавам региона като петте си пръста. Ние сме пясъчните воини на " празното каре ". В родината ми Пакистан има планини и доста красива природа, та по тази причина не съм градски човек. Когато пристигнах в Дубай и видях пустинята за първи път, се влюбих във всичко това - в пейзажа, в природата, в пясъка, в необятността. Реших да науча повече за тази пустиня. Обичам приключенския живот ", споделя още Паша в репортажа на АРД.
Паша се е научил да кара в пясъците - нагоре и надолу по дюните. Да прекоси пустинята с камила, както са се опитвали английски откриватели през 1930-те години, е нещо, което той не може да си показа.
" В пустинята е мъчно да се върви пешком. Всяка дюна има наветрена и подветрена страна. Докато пясъкът от наветрената е корав, от другата страна е доста мек и когато извършите крачка, потъвате до глезените си. Затова ходенето в пустинята е доста мъчно ", обяснява Паша.
Предизвикателство дори за камилите
Марк Еванс е направил тъкмо това. Британският откривател е живял 25 години в Близкия изток и преди няколко години се е заел да изследва най-голямата пясъчна пустиня в света - пеша, единствено с камили. Експедиция в незнайното, както изяснява той в репортажа на АРД.
" Проблемът е, че през днешния ден " празното каре " е по-пусто от всеки път. През 1930-те години към момента е валяло доста дъжд, заради което изследователите на процедура са можели да се придвижват от един оазис до различен. Днес това към този момент не е допустимо - ние трябваше да вземем всичко със себе си, цялото съоръжение. А и не всеки извор е кадърен за пиянство. Мислиш си, че има вода, а след това пристигаш там и разбираш, че водата мирише на развалени яйца. Даже камилите не желаят да я пият ", споделя откривателят.
Istock
Слънцето е най-големият зложелател
" Когато пътуваш през пясъците, би трябвало доста да се пазиш от слънцето. То е най-големият ти зложелател ", споделя още Еванс. А когато слънцето залезе, се задават прохладата на нощта и приказното звездно небе. " Този златен час тъкмо преди залез слънце е моментът, в който пустинята е най-вълшебна и необикновено красива ", прибавя той.
Еванс е прекарал 49 дни и нощи, пътувайки през пустинята. Преживяванията си е събрал в книга. " Магията на това място се крие в тоталната самотност. Едва ли има друго такова на света, където да няма нито един отпечатък от крайник, нито една светлина през нощта, нито един аероплан в небето, да не приказваме за пластмасови боклуци. Огромна привилегия е да си там ", споделя откривателят пред АРД.
" Като на друга планета "
Туризмът в " празното каре " се разраства. Бедуини оферират обиколки в пустинята, туристически организации популяризират нощувки под звездите. Но такива се провеждат единствено в покрайнините на голямата територия, покрита от пясъци. Туристите не прекарват повече от една нощ в пустинята, изяснява Паша.
Изобщо не му харесва фактът, че един път в годината тук идват почитатели на моторните спортове за огромен фестивал. Тогава се подвига пъклен звук, споделя пустинният лидер. За него магията на това място е обвързвана с друго - тишината, спокойствието, хубостта на природата. " Усещането е като за различен свят - като че ли си на Марс, на някаква друга планета ", споделя Паша.
Паша изпуска въздух от гумите на своя офроуд автомобил. Предстои му преход през пустинята, а по пясъка е по-безопасно да се кара с по-ниско налягане в гумите. Пред погледа му се простира Руб ал-Хали - най-голямата пясъчна пустиня в света. Наричат я " празното каре ". Там на повърхност от 650 000 квадратни километра (почти колкото Германия и Италия, взети заедно) няма нищо друго с изключение на пясък.
" Тук няма нищо друго - единствено пясъчни дюни "
" Тук има повече пясък, в сравнение с в Сахара в Африка ", изяснява Паша пред немската социална медия АРД и добавя: " Сахара може да е най-голямата пустиня в света, само че тя се състои най-вече от степи и скали. Това тук е най-голямата пясъчна пустиня в света. При това дюните порастват, като най-високата е на 300 метра над морското ниво. Пясъкът е с разнообразни цветове: бял, жълт, оранжев, червен. Тук няма нищо друго - единствено пясъчни дюни ".
" Празното каре " се простира от Саудитска Арабия до Оман, Йемен и Обединените арабски емирства. То е и работното място на Паша - водач е на туристи и откриватели от целия свят. Пакистанецът живее в Персийския залив от 15 години и в това време се е научил да се ориентира в пустинята. Чувства я като собствен дом.
Istock " Влюбих се в тази безкрайност "
" Тук нямаме потребност от GPS, познавам региона като петте си пръста. Ние сме пясъчните воини на " празното каре ". В родината ми Пакистан има планини и доста красива природа, та по тази причина не съм градски човек. Когато пристигнах в Дубай и видях пустинята за първи път, се влюбих във всичко това - в пейзажа, в природата, в пясъка, в необятността. Реших да науча повече за тази пустиня. Обичам приключенския живот ", споделя още Паша в репортажа на АРД.
Паша се е научил да кара в пясъците - нагоре и надолу по дюните. Да прекоси пустинята с камила, както са се опитвали английски откриватели през 1930-те години, е нещо, което той не може да си показа.
" В пустинята е мъчно да се върви пешком. Всяка дюна има наветрена и подветрена страна. Докато пясъкът от наветрената е корав, от другата страна е доста мек и когато извършите крачка, потъвате до глезените си. Затова ходенето в пустинята е доста мъчно ", обяснява Паша.
Предизвикателство дори за камилите
Марк Еванс е направил тъкмо това. Британският откривател е живял 25 години в Близкия изток и преди няколко години се е заел да изследва най-голямата пясъчна пустиня в света - пеша, единствено с камили. Експедиция в незнайното, както изяснява той в репортажа на АРД.
" Проблемът е, че през днешния ден " празното каре " е по-пусто от всеки път. През 1930-те години към момента е валяло доста дъжд, заради което изследователите на процедура са можели да се придвижват от един оазис до различен. Днес това към този момент не е допустимо - ние трябваше да вземем всичко със себе си, цялото съоръжение. А и не всеки извор е кадърен за пиянство. Мислиш си, че има вода, а след това пристигаш там и разбираш, че водата мирише на развалени яйца. Даже камилите не желаят да я пият ", споделя откривателят.
Istock Слънцето е най-големият зложелател
" Когато пътуваш през пясъците, би трябвало доста да се пазиш от слънцето. То е най-големият ти зложелател ", споделя още Еванс. А когато слънцето залезе, се задават прохладата на нощта и приказното звездно небе. " Този златен час тъкмо преди залез слънце е моментът, в който пустинята е най-вълшебна и необикновено красива ", прибавя той.
Еванс е прекарал 49 дни и нощи, пътувайки през пустинята. Преживяванията си е събрал в книга. " Магията на това място се крие в тоталната самотност. Едва ли има друго такова на света, където да няма нито един отпечатък от крайник, нито една светлина през нощта, нито един аероплан в небето, да не приказваме за пластмасови боклуци. Огромна привилегия е да си там ", споделя откривателят пред АРД.
" Като на друга планета "
Туризмът в " празното каре " се разраства. Бедуини оферират обиколки в пустинята, туристически организации популяризират нощувки под звездите. Но такива се провеждат единствено в покрайнините на голямата територия, покрита от пясъци. Туристите не прекарват повече от една нощ в пустинята, изяснява Паша.
Изобщо не му харесва фактът, че един път в годината тук идват почитатели на моторните спортове за огромен фестивал. Тогава се подвига пъклен звук, споделя пустинният лидер. За него магията на това място е обвързвана с друго - тишината, спокойствието, хубостта на природата. " Усещането е като за различен свят - като че ли си на Марс, на някаква друга планета ", споделя Паша.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ