Експертът: До 3 г. децата не трябва да си играят с телефони и да гледат телевизия
До 3-годишна възраст децата да не употребяват екрани, с цел да може да се развие езикът, речта и да нямаме проблеми в по-късна възраст. Това съобщи логопедът и експерт по ранно детско развиване Ива Александрова.
„ Около третата година при добре развито дете, при което не се следят нарушавания, може да стартира гледане – към 10-15 минути в наличието на възрастен, който изяснява и държи детето в действителността “, съобщи тя пред БНР.
„ Тенденцията, която в този момент се вижда от цялото общество, в действителност стартира преди 5-6 години – в логопедичните кабинети започнаха да се появяват деца, навършили 3 години, които въобще не приказват. Сега към този момент има и 4-годишни, от време на време и 5-годишни “, уточни Александрова.
Тя предложи на родителите – в случай че видят, че детето не споделя първи думички до година и половина най-много, да се извърнат към експерт логопед незабавно. Непроговорило дете на 3 година е късно, на 5 година към този момент е още по-късно, безапелационна бе тя.
Децата би трябвало да проговорят в края на първата година, уточни Ива Александрова и изясни, че процесът стартира, когато детето имитира възрастния, който му споделя думичка. Поставянето на децата пред екран не разрешава те да се научат да вършат тази реплика, предизвести тя.
„ Когато гледа филмчета, детето стои на едно място – това е един от огромните проблеми, тъй като децата учат, развиват се през придвижването. Когато го няма индивида, когато го няма родителя, който да предизвиква придвижването, който да демонстрира по какъв начин отваряме – затваряме устата, няма по какъв начин детето да проговори, гледайки телевизия “.
По думите й обаче екранното време е единствено една от аргументите за късното проговаряне при децата. Друг проблематичен феномен в последните години е преобгрижването:
„ Децата толкоз са преобгрижени, че ние задоволяваме всяка тяхна потребност още преди те да могат по какъвто и да е метод да я изразят. Ние не ги караме да приказват, ние ги преобгрижваме. Децата проговарят тогава, когато имат потребност, само че в случай че ние обгрижваме децата до степен, че те да нямат потребност да го споделят, няма по какъв начин да проговорят “.
Децата не се движат – уточни различен проблем експертът. Тя акцентира, че придвижването стои в основата на ранното детско развиване:
„ Ако желаеме здрави деца, те би трябвало да тичат, да викат, да скачат, да се търкалят и така нататък “.
Истински ме плаши децата, които не могат да играят, разяснява още Ива Александрова.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
„ Около третата година при добре развито дете, при което не се следят нарушавания, може да стартира гледане – към 10-15 минути в наличието на възрастен, който изяснява и държи детето в действителността “, съобщи тя пред БНР.
„ Тенденцията, която в този момент се вижда от цялото общество, в действителност стартира преди 5-6 години – в логопедичните кабинети започнаха да се появяват деца, навършили 3 години, които въобще не приказват. Сега към този момент има и 4-годишни, от време на време и 5-годишни “, уточни Александрова.
Тя предложи на родителите – в случай че видят, че детето не споделя първи думички до година и половина най-много, да се извърнат към експерт логопед незабавно. Непроговорило дете на 3 година е късно, на 5 година към този момент е още по-късно, безапелационна бе тя.
Децата би трябвало да проговорят в края на първата година, уточни Ива Александрова и изясни, че процесът стартира, когато детето имитира възрастния, който му споделя думичка. Поставянето на децата пред екран не разрешава те да се научат да вършат тази реплика, предизвести тя.
„ Когато гледа филмчета, детето стои на едно място – това е един от огромните проблеми, тъй като децата учат, развиват се през придвижването. Когато го няма индивида, когато го няма родителя, който да предизвиква придвижването, който да демонстрира по какъв начин отваряме – затваряме устата, няма по какъв начин детето да проговори, гледайки телевизия “.
По думите й обаче екранното време е единствено една от аргументите за късното проговаряне при децата. Друг проблематичен феномен в последните години е преобгрижването:
„ Децата толкоз са преобгрижени, че ние задоволяваме всяка тяхна потребност още преди те да могат по какъвто и да е метод да я изразят. Ние не ги караме да приказват, ние ги преобгрижваме. Децата проговарят тогава, когато имат потребност, само че в случай че ние обгрижваме децата до степен, че те да нямат потребност да го споделят, няма по какъв начин да проговорят “.
Децата не се движат – уточни различен проблем експертът. Тя акцентира, че придвижването стои в основата на ранното детско развиване:
„ Ако желаеме здрави деца, те би трябвало да тичат, да викат, да скачат, да се търкалят и така нататък “.
Истински ме плаши децата, които не могат да играят, разяснява още Ива Александрова.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ