До 22 август да се реши проблемът с НИМХ към

До 22 август да се реши казусът с Национален институт по метеорология и хидрология към Българска академия на науките. Това подреди министър председателят Бойко Борисов на среща с представители на МОН, Българска академия на науките и Национален институт по метеорология и хидрология, съобщи БГНЕС.

Тази заран министър председателят организира среща с просветителния министър Красимир Вълчев, вицепремиера Томислав Дончев, шефа на Национален институт по метеорология и хидрология на Българска академия на науките Христомир Брънзов и ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски в постройката на Министерския съвет.

В дадения от него период МОН и Българска академия на науките би трябвало да намерят решение, с което да удовлетворят настояванията на института, като му дадат по-голяма автономия и обезпечат финансовата му самостоятелност. Ако до идната сряда не се откри решение, Борисов ще уточни такова, сподели министър Вълчев.

„ Това, което имаме като обстановка, е безапелационното искане на Национален институт по метеорология и хидрология да излезе отвън структурата на Българска академия на науките, нещо което управлението на Българска академия на науките на този стадий не поддържа и по принцип не поддържа. Това, което взехме като решение на срещата, това беше молбата на министър-председателя Бойко Борисов, до идната сряда управленията на Българска академия на науките и Национален институт по метеорология и хидрология да намерят общо решение, което да бъде взето в дух на единодушие. Министерството е готово да поддържа всяко решение и сме подготвени да вземем присъединяване в диалозите. Това е въпрос, който би трябвало да бъде решен в границите на Българска академия на науките. От друга страна ние не можем да останем безучастни и безотговорни към обезпечаването на тази значима функционалност, която е предоставена на Национален институт по метеорология и хидрология, тъй като той обслужва седем или осем бранша и има отговорности по три закона – Закона за водите, Закона за отбрана от бедствия и повреди и Закона за надзор на качеството на атмосферния въздух. Той има и интернационална активност “, изясни Вълчев.

Министърът уточни, че разновидностите, които ще се търсят от двете страни, ще бъдат в посока да се даде по-голяма автономия на Национален институт по метеорология и хидрология, както и че е взето решение вътрешният одит на Национален институт по метеорология и хидрология на Българска академия на науките да бъде осъществен от одитното звено на просветителното министерство.

„ Ние като държавно управление никога не желаеме да бъдем упрекнати, че по този метод ще се направи крачка към разделянето на Българска академия на науките, въпреки и единствено в частта с един институт. Това искане за обособяване в никакъв случаи не е наше, то е искане на института. Премиерът Борисов съобщи, че в случай че такова не бъде открито, тогава ще търсим вид по какъв начин да подпомогнем активността на Национален институт по метеорология и хидрология, тъй че да не спре активността му “, разяснява просветителният министър.

Директорът на Национален институт по метеорология и хидрология проф. Христомир Брънзов изрази отчаяние от провелата се среща. „ Ние сме разочаровани от тази среща, тъй като чакахме много по-категорична позиция от страна на държавното управление. Те си знаят процедурите оттук насетне, това не е наша работа. Нашата работа е да си вършим до колкото сме в положение отговорностите – да обслужваме страната и обществото. Разбира се ще осъществим волята на държавното управление и ще преговаряме още 10 дни. Надявам се да се случи нещо ново “, съобщи проф. Брънзов.

Той добави още, че от Българска академия на науките не би трябвало да се опасяват в случай че и други институти изискат да се отделят от академията, тъй като от дълго време те не са крепостни селяни и това не крие рискове за съществуването на Българска академия на науките и съгласно шефът тяхното искане за излизане от академията би трябвало да бъде признато.

Според ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски казусът може да се реши като бюджет на Национален институт по метеорология и хидрология се раздели от този на академията. „ Ако държавното управление желае да има хидрометеорологична работа, която да е на послушание на Министерския съвет или на някое от министерствата ние ще обсъдим този въпрос с Министерски съвет и ще се постараем въз основата на това, което съществува в Национален институт по метеорология и хидрология да бъде построена такава работа “, акцентира ръководителят на Българска академия на науките.Той напомни, че преди 6-7 години е бил изработен опит да се сътвори закон, който е целял разформироването на Българска академия на науките. Според него този случай е казус, който е ориентиран в тази посока и ще докара до настояването и на други институти да излязат от организацията. Академикът се разгласи срещу този метод и обясни по какъв начин се разпределя бюджетът им.

Националният институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ при Българска академия на науките не е типична научна организация и в него учените са към една седма по щат, а действително са доста по-малко - 1 към 10, сподели още ръководителят акад. Ревалски.

Така той изясни научните критериите за разпределение на средствата в Българска академия на науките. Той означи, че по тази причина Българска академия на науките и Министерски съвет са подписали при започване на тази година съглашение, в което се предлага бюджетът на Българска академия на науките да се прави по различен метод от идната година. По този метод активността на Национален институт по метеорология и хидрология п, а и други действия, може да се отделят на обособен ред и да бъдат финансирани, изясни акад. Ревалски. По думите му задачата е средствата да не се преразпределят от Общото заседание на Българска академия на науките.

„ От държавната дотация се заделят средства за централизирани разноски включително и за оперативна активност, където влиза активността и на Национален институт по метеорология и хидрология. Тя е най-голямата. За тази година са заделени към 2,5 млн. лева отвън членския импорт, който плащаме, за Национален институт по метеорология и хидрология 1 310 000 лева “, съобщи акад. Ревалски.

" За мен решението на казуса с Национален институт по метеорология и хидрология в границите на Българска академия на науките е неговият бюджет да бъде на обособен ред ", добави шефът на Българска академия на науките.

Стана ясно още, че на съвещание на Министерски съвет ще бъдат гласувани близо 20 млн. лева спомагателни средства за научни проучвания.

„ 18 млн. лева от тях ще са за национални научни стратегии в разнообразни браншове – в региона на медицината, на растениевъдството, на отглеждането на животни, за възстановяване качеството на въздуха и други Те целят да подкрепят научните проучвания и да ги обвържат с потребностите, които имат другите браншове, ориентирани са към главните провокации. Целта е всички институти в даден бранш да се обединят и да аплайват “, изясни Вълчев. Министърът посочи, че с към 1,5 млн. лева ще бъдат увеличени стипендиите на докторантите и студентите за тази година като задачата е да бъдат ориентирани повече средства към научните организациите и учебните заведения, където има повече научна активност и по този метод да бъдат арестувани повече младежи в научната работа, добави просветителният министър.