До 2100 г. Хималаите могат да останат без ледници
До 2100 година Хималаите могат да останат без ледници
Две трети от хималайските ледници, „ Третия полюс ” в света, могат да се стопят до 2100 година, в случай че световните излъчвания не бъдат понижени, предизвестиха учените в огромно ново изследване.
И даже в случай че "най-амбициозната" цел на Парижкото съглашение за ограничение на световното стопляне до 1,5 градуса по Целзий бъде реализирана, една трета от глетчерите ще си отидат, съгласно оценката на региона Хиндукуш в Хималаите.
Ледниците в региона на Хиндукуш са от витално значение за снабдяването с вода на към 250 милиона души в планините, както и за 1,65 милиарда други в долините на извиращите от планините реки, се споделя в отчета.
Ледниците зареждат 10 от най-важните речни системи в света, в това число Ганг, Инд, Меконг и Иравади, и директно или индиректно доставят милиарди хора с храна, сила, чист въздух и приходи.
Въздействията върху хората от тяхното размразяване ще варират от утежняване на замърсяването на въздуха до по-екстремни климатични условия, до момента в който по-непълноводните преди сезона на мусоните речни потоци ще дебалансират системите за водоснабдяване на градовете и производството на храна и сила, предизвестява изследването.
Докато ледниците се свиват, стотици рискови ледникови езера могат отприщят наводнения.
Новият отчет бе оповестен от намиращия се в Катманду Международен център за интегрирано развиване на планините (ICIMOD) в Непал, една от осемте страни на фронтовата линия.
За изработването му в продължение на пет години участваха повече от 350 откриватели и специалисти, 185 организации, 210 създатели, 20 редактори и 125 външни рецензенти.
"Глобалното стопляне е на път да трансформира мразовитите, покрити с ледници планински върхове... пресичащи осем страни, до голи скали за по-малко от един век", съобщи Филипс Уестър от ICIMOD, който управлява изработването на отчета. „ Това е рецесията с климата, за която не сте чували. “
Регионът ще изисква до 4,6 милиарда $ годишно до 2030 година, с цел да се приспособява към изменението на климата, като разноските би трябвало да доближат до 7,8 милиарда $ годишно до 2050 година, сочи оценка в отчета./БГНЕС
Две трети от хималайските ледници, „ Третия полюс ” в света, могат да се стопят до 2100 година, в случай че световните излъчвания не бъдат понижени, предизвестиха учените в огромно ново изследване.
И даже в случай че "най-амбициозната" цел на Парижкото съглашение за ограничение на световното стопляне до 1,5 градуса по Целзий бъде реализирана, една трета от глетчерите ще си отидат, съгласно оценката на региона Хиндукуш в Хималаите.
Ледниците в региона на Хиндукуш са от витално значение за снабдяването с вода на към 250 милиона души в планините, както и за 1,65 милиарда други в долините на извиращите от планините реки, се споделя в отчета.
Ледниците зареждат 10 от най-важните речни системи в света, в това число Ганг, Инд, Меконг и Иравади, и директно или индиректно доставят милиарди хора с храна, сила, чист въздух и приходи.
Въздействията върху хората от тяхното размразяване ще варират от утежняване на замърсяването на въздуха до по-екстремни климатични условия, до момента в който по-непълноводните преди сезона на мусоните речни потоци ще дебалансират системите за водоснабдяване на градовете и производството на храна и сила, предизвестява изследването.
Докато ледниците се свиват, стотици рискови ледникови езера могат отприщят наводнения.
Новият отчет бе оповестен от намиращия се в Катманду Международен център за интегрирано развиване на планините (ICIMOD) в Непал, една от осемте страни на фронтовата линия.
За изработването му в продължение на пет години участваха повече от 350 откриватели и специалисти, 185 организации, 210 създатели, 20 редактори и 125 външни рецензенти.
"Глобалното стопляне е на път да трансформира мразовитите, покрити с ледници планински върхове... пресичащи осем страни, до голи скали за по-малко от един век", съобщи Филипс Уестър от ICIMOD, който управлява изработването на отчета. „ Това е рецесията с климата, за която не сте чували. “
Регионът ще изисква до 4,6 милиарда $ годишно до 2030 година, с цел да се приспособява към изменението на климата, като разноските би трябвало да доближат до 7,8 милиарда $ годишно до 2050 година, сочи оценка в отчета./БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ