ЕС е изправен пред зелена дилема с индонезийския никел
До 2050 година годишното предложение на никел ще би трябвало да се усили с 208%, а годишното предложение на мед със 156% по отношение на равнищата на произвеждане през 2020 година Само по този начин ще бъдат реализирани световните цели за чисти нулеви излъчвания, сочи неотдавнашен отчет, направен от Световната банка, предава DW.
Поне още 15 минерала и метала би трябвало да бъдат извлечени с сходни темпове, с цел да се реализиран климатичните цели, се прибавя в него. Това ще бъде сложна задача. Някои анализатори считат, че просто не е допустимо. Други се питат дали задоволяването на възходящото търсене на тези сериозни минерали може да се направи стабилно.
Говорейки през април, генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш сподели: „ Докато променяме метода, по който зареждаме нашите общества и стопански системи, не можем да сменяем една мръсна, експлоататорска, добивна промишленост с друга мръсна, експлоататорска, добивна промишленост. Надпреварата към чиста нула не може да тъпче бедните. "
Законодателството на Европейски Съюз поддържа тази цел. Наскоро признатата Директива за надлежна инспекция на корпоративната резистентност значи, че от 2029 година европейските компании ще би трябвало да потвърдят, че подхващат дейности за отбрана на околната среда и правата на индивида в своите вериги за доставки.
Регламентите и разпоредбите, идващи от Брюксел във връзка със Зелената договорка на Европейски Съюз, се ползват еднообразно както за европейския бизнес, по този начин и за задграничния бизнес, който желае да продава артикули или услуги в границите на Европейски Съюз “, сподели Крис Хъмфри, изпълнителен шеф на Бизнес съвета ЕС-АСЕАН, пред DW.
„ Ясно е, че европейският бизнес, заради разпоредбите, въведени от регулаторите в Европа, в този момент би трябвало да подсигурява, че техните задгранични интервенции са в сходство с разнообразни условия за отчетност, идващи от Брюксел и другаде “, добави той.
Компаниите от Европейски Съюз се отдръпват от индонезийската мина
През юли немската BASF и френската Eramet се отдръпнаха от 2.4 милиарда евро рафинерия за никел и кобалт " Sonic Bay " в Индонезия на фона на рецензии, че мината, която я доставя, заплашва горския дом на изолирано локално племе.
Сделката би нараснала доста добива на тези метали от близката мина Weda Bay Nickel, най-голямата никелова мина в света и част от индонезийския промишлен парк Weda Bay (IWIP), в който Eramet държи миноритарен дял.
През 2022 година тя е произвела съвсем половината от международния никел, употребен необятно в електрически транспортни средства и акумулатори, съгласно Геоложката работа на Съединени американски щати.
Приет през април от Съвета на Европейския съюз, Законът за сериозните първични материали изброява 34 сериозни и 17 стратегически минерала (включително никел), които са от значително значение за зеления преход. Законодателството улеснява Европейски Съюз да си обезпечи нужните материали посредством покупко-продажби с „ другарски трети страни “.
Съобщава се, че откритият рандеман на никел е водеща причина за обезлесяването в Индонезия, а потреблението на въглища за зареждане на топилни предприятия за никел е замърсило водата.
Компаниите от Европейски Съюз показаха търговски аргументи да не вземат участие в начинанието, само че представител на BASF сподели в изказване, че компанията се нуждае от „ сигурни, виновни и устойчиви доставки на сериозни първични материали “.
Въпреки че анулацията на плана Sonic Bay може да докара до по-малко замърсяване за локалните общности, индонезийското държавно управление би трябвало да направи повече, с цел да сведе до най-малко въздействието на добива и рафинирането на никел върху общностите, живеещи наоколо до IWIP и други индустриални паркове за никел “, Криста Шенъм, откривател с групата за акция Climate Rights International, написа в The Diplomat този месец.
Ограничения на Зелената договорка на Европейски Съюз
Въпреки че множеството компании от Европейски Съюз не се ангажират с някои от по-неустойчивите практики, свързани с добива на първични материали в Азия, това не значи, че компании от страни като Китай не желаят да го създадат, споделя Фредерик Клим, теоретичен помощник в S.Раджаратнам учебно заведение за интернационалните проучвания в Сингапур
Той е на мнение, че Зелената договорка на Европейски Съюз е „ значително задействана от трети страни, които са подготвени да субсидират своите промишлености, с цел да разрешат енергийни преходи вкъщи и другаде “.
Това е мистерия, която към момента не сме съумели да разгадаем “, добави той.
Подобни обвинявания се насочат против неотдавна наложените от Европейски Съюз мита върху създадените в Китай електрически транспортни средства, които са резултат от недоволства от Брюксел за нелоялни търговски практики.
Европейски Съюз се оплаква от привидния китайски дъмпинг на слънчеви фотоволтаични кафези, вятърни турбини и електрически автомобили, само че в това време те честват неуместно ниската цена на създадената от слънчева фотоволтаична сила електрическа енергия, която е извънредно резултат от китайското произвеждане в мащаб съчетано със дотации “, сподели Клим.
„ Без тези китайски артикули енергийният преход и електрификацията на стопанската система не биха били вероятни “, добави той.
Напускащият си индонезийски президент Джоко Уидодо се опита да трансформира Индонезия в световен център за произвеждане на акумулатори за електрически транспортни средства (EV) посредством увеличение на потенциала за рандеман на нацията, изключително за никел.
Забраната за експорт на тези артикули подсигурява, че те би трябвало да бъдат модифицирани в страната. През 2014 година Джакарта забрани износа на занемарен никел. Оттогава се оповестява, че Китай е вложил над 30 милиарда $ в индонезийската верига за доставки на никел, в това число размразяване и произвеждане на EV акумулатори.
Индонезия изчерпва запасите от първокачествен никел
Индонезия изчерпва находищата на първокачествен никел, оставяйки единствено нискокачествени руди, съдържащи част от никел, което затруднява добива. Един от методите за това е посредством киселинно излужване под високо налягане или HPAL, което създава доста токсични боклуци.
Базираният в Джакарта анализатор Кевин О`Рурк от консултантската компания за политически опасности Reformasi Information Services сподели пред DW, че има " обещаващи " други възможности на HPAL, само че те се сблъскват със съпротивата на локалните индонезийски регулатори, които упорстват с евтината и позната обработка на HPAL.
Ако развитите пазари като Европейски Съюз лимитират вноса на замърсен никел, ще съществуват тласъци за виновните разработчици да доставят по-етично създадени материали “, сподели О`Рурк.
„ Когато индонезийските производители се окажат неспособни да обхванат на доходоносните развити пазари на Запад, те може най-сетне да стартират да преследват голям брой варианти за ограничение или отбягване на излъчванията и отпадъците от HPAL “, добави той.
Бриджит Уелш, почетен теоретичен помощник в Азиатския проучвателен институт на Университета в Нотингам, Малайзия, сподели, че задачата на Европейския съюз би трябвало да бъде „ да направи „ мръсната “ работа по-малко мръсна на всички места “.
Индонезийското държавно управление се съгласи на Партньорството за сигурност на минералите с 14 страни и Европейския съюз за ускорение на развиването на устойчиви вериги за доставка на сериозни минерали, като се концентрира върху подобряването на екологичните стандарти.
Поне още 15 минерала и метала би трябвало да бъдат извлечени с сходни темпове, с цел да се реализиран климатичните цели, се прибавя в него. Това ще бъде сложна задача. Някои анализатори считат, че просто не е допустимо. Други се питат дали задоволяването на възходящото търсене на тези сериозни минерали може да се направи стабилно.
Говорейки през април, генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш сподели: „ Докато променяме метода, по който зареждаме нашите общества и стопански системи, не можем да сменяем една мръсна, експлоататорска, добивна промишленост с друга мръсна, експлоататорска, добивна промишленост. Надпреварата към чиста нула не може да тъпче бедните. "
Законодателството на Европейски Съюз поддържа тази цел. Наскоро признатата Директива за надлежна инспекция на корпоративната резистентност значи, че от 2029 година европейските компании ще би трябвало да потвърдят, че подхващат дейности за отбрана на околната среда и правата на индивида в своите вериги за доставки.
Регламентите и разпоредбите, идващи от Брюксел във връзка със Зелената договорка на Европейски Съюз, се ползват еднообразно както за европейския бизнес, по този начин и за задграничния бизнес, който желае да продава артикули или услуги в границите на Европейски Съюз “, сподели Крис Хъмфри, изпълнителен шеф на Бизнес съвета ЕС-АСЕАН, пред DW.
„ Ясно е, че европейският бизнес, заради разпоредбите, въведени от регулаторите в Европа, в този момент би трябвало да подсигурява, че техните задгранични интервенции са в сходство с разнообразни условия за отчетност, идващи от Брюксел и другаде “, добави той.
Компаниите от Европейски Съюз се отдръпват от индонезийската мина
През юли немската BASF и френската Eramet се отдръпнаха от 2.4 милиарда евро рафинерия за никел и кобалт " Sonic Bay " в Индонезия на фона на рецензии, че мината, която я доставя, заплашва горския дом на изолирано локално племе.
Сделката би нараснала доста добива на тези метали от близката мина Weda Bay Nickel, най-голямата никелова мина в света и част от индонезийския промишлен парк Weda Bay (IWIP), в който Eramet държи миноритарен дял.
През 2022 година тя е произвела съвсем половината от международния никел, употребен необятно в електрически транспортни средства и акумулатори, съгласно Геоложката работа на Съединени американски щати.
Приет през април от Съвета на Европейския съюз, Законът за сериозните първични материали изброява 34 сериозни и 17 стратегически минерала (включително никел), които са от значително значение за зеления преход. Законодателството улеснява Европейски Съюз да си обезпечи нужните материали посредством покупко-продажби с „ другарски трети страни “.
Съобщава се, че откритият рандеман на никел е водеща причина за обезлесяването в Индонезия, а потреблението на въглища за зареждане на топилни предприятия за никел е замърсило водата.
Компаниите от Европейски Съюз показаха търговски аргументи да не вземат участие в начинанието, само че представител на BASF сподели в изказване, че компанията се нуждае от „ сигурни, виновни и устойчиви доставки на сериозни първични материали “.
Въпреки че анулацията на плана Sonic Bay може да докара до по-малко замърсяване за локалните общности, индонезийското държавно управление би трябвало да направи повече, с цел да сведе до най-малко въздействието на добива и рафинирането на никел върху общностите, живеещи наоколо до IWIP и други индустриални паркове за никел “, Криста Шенъм, откривател с групата за акция Climate Rights International, написа в The Diplomat този месец.
Ограничения на Зелената договорка на Европейски Съюз
Въпреки че множеството компании от Европейски Съюз не се ангажират с някои от по-неустойчивите практики, свързани с добива на първични материали в Азия, това не значи, че компании от страни като Китай не желаят да го създадат, споделя Фредерик Клим, теоретичен помощник в S.Раджаратнам учебно заведение за интернационалните проучвания в Сингапур
Той е на мнение, че Зелената договорка на Европейски Съюз е „ значително задействана от трети страни, които са подготвени да субсидират своите промишлености, с цел да разрешат енергийни преходи вкъщи и другаде “.
Това е мистерия, която към момента не сме съумели да разгадаем “, добави той.
Подобни обвинявания се насочат против неотдавна наложените от Европейски Съюз мита върху създадените в Китай електрически транспортни средства, които са резултат от недоволства от Брюксел за нелоялни търговски практики.
Европейски Съюз се оплаква от привидния китайски дъмпинг на слънчеви фотоволтаични кафези, вятърни турбини и електрически автомобили, само че в това време те честват неуместно ниската цена на създадената от слънчева фотоволтаична сила електрическа енергия, която е извънредно резултат от китайското произвеждане в мащаб съчетано със дотации “, сподели Клим.
„ Без тези китайски артикули енергийният преход и електрификацията на стопанската система не биха били вероятни “, добави той.
Напускащият си индонезийски президент Джоко Уидодо се опита да трансформира Индонезия в световен център за произвеждане на акумулатори за електрически транспортни средства (EV) посредством увеличение на потенциала за рандеман на нацията, изключително за никел.
Забраната за експорт на тези артикули подсигурява, че те би трябвало да бъдат модифицирани в страната. През 2014 година Джакарта забрани износа на занемарен никел. Оттогава се оповестява, че Китай е вложил над 30 милиарда $ в индонезийската верига за доставки на никел, в това число размразяване и произвеждане на EV акумулатори.
Индонезия изчерпва запасите от първокачествен никел
Индонезия изчерпва находищата на първокачествен никел, оставяйки единствено нискокачествени руди, съдържащи част от никел, което затруднява добива. Един от методите за това е посредством киселинно излужване под високо налягане или HPAL, което създава доста токсични боклуци.
Базираният в Джакарта анализатор Кевин О`Рурк от консултантската компания за политически опасности Reformasi Information Services сподели пред DW, че има " обещаващи " други възможности на HPAL, само че те се сблъскват със съпротивата на локалните индонезийски регулатори, които упорстват с евтината и позната обработка на HPAL.
Ако развитите пазари като Европейски Съюз лимитират вноса на замърсен никел, ще съществуват тласъци за виновните разработчици да доставят по-етично създадени материали “, сподели О`Рурк.
„ Когато индонезийските производители се окажат неспособни да обхванат на доходоносните развити пазари на Запад, те може най-сетне да стартират да преследват голям брой варианти за ограничение или отбягване на излъчванията и отпадъците от HPAL “, добави той.
Бриджит Уелш, почетен теоретичен помощник в Азиатския проучвателен институт на Университета в Нотингам, Малайзия, сподели, че задачата на Европейския съюз би трябвало да бъде „ да направи „ мръсната “ работа по-малко мръсна на всички места “.
Индонезийското държавно управление се съгласи на Партньорството за сигурност на минералите с 14 страни и Европейския съюз за ускорение на развиването на устойчиви вериги за доставка на сериозни минерали, като се концентрира върху подобряването на екологичните стандарти.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ