На 18 април броим врабчетата, за да разберем какво се случва с градовете ни
В деня за размисъл на 18 април самодейността „ Ние броим врабчетата “ още веднъж ще събере хора от цялата страна в едно от най-големите цивилен преброявания на птици у нас. Само за 10 минути – сред 9:00 и 12:00 часа – всеки може да преброи какъв брой врабчета вижда към себе си и да вкара данните в онлайн платформата на
Инициативата се провежда от Българското сдружение за отбрана на птиците (БДЗП) и тази година отбелязва своето 10-о издание.
Звучи като елементарна задача, само че зад нея стои нещо по-сериозно. Врабчетата са измежду най-точните „ знаци “ за положението на градската среда. Те живеят покрай хората и реагират бързо на промени като презастрояване, липса на зелени площи, замърсяване и понижаване на насекомите.
Според данни от дълготрайни проучвания популацията на домашното врабче в Европа е намаляла фрапантно – от към 508 милиона през 80-те години до почти 261 милиона през последните десетилетия. Това значи, че континентът е изгубил близо половината от тези птици. Подобна наклонност се следи и в България, където спадът е към 50% от 2005 година насам.
Тези цифри не са просто статистика за птиците. Те демонстрират, че градската среда става по-неблагоприятна – освен за врабчетата, само че и за хората. Липсата на инсекти, да вземем за пример, е обвързвана с интензивното земеделие и използването на пестициди. Намаляването на зелените площи лимитира както местата за гнездене, по този начин и качеството на въздуха. Шумът и замърсяването в допълнение утежняват изискванията на живот.
Именно по тази причина акции като „ Ние броим врабчетата “ имат значение. Те събират данни в огромен мащаб, които учените не могат да набират сами. Включването на хиляди хора разрешава да се проследят трендове във времето и да се разбере къде казусът е най-сериозен.
И в този момент, преди да си кажете: „ Как този способ на броене може да показа съответни данни? “
Преброяването на врабчетата стъпва на одобрен теоретичен метод, прочут като „ гражданска просвета “, при който данни се събират от огромен брой участници по еднакъв способ. Всички следят в един и същи ден и за лимитирано време, което разрешава резултатите да бъдат сравнявани сред разнообразни години. Целта не е да се откри точният брой птици, а да се проследят трендове – дали врабчетата понижават, къде и с каква скорост.
Именно всеобщото присъединяване прави този вид проучване скъп, защото обезпечава мащаб и многообразие от наблюдения, които биха били невъзможни за събиране от дребен екип учени.
Какво следва?
Част от решенията са главно на равнище политики – повече зелени пространства, ограничение на пестицидите и по-устойчиво градско обмисляне. Но има и неща, които зависят от самите хора. Засаждането на растения, които притеглят инсекти, слагането на къщички за птици, оставянето на дребни „ диви “ зони без косене и даже избягването на химикали в дворовете могат да оказват помощ.
Врабчетата може да наподобяват елементарни и незабележими, само че тяхното изгубване е сигнал. Ако те не могат да оцелеят в средата, която сътворяваме, това значи, че същата среда последователно се утежнява и за нас.
Затова преброяването не е просто акция. То е метод да забележим по-ясно какво губим – и дали сме подготвени да го променим.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Инициативата се провежда от Българското сдружение за отбрана на птиците (БДЗП) и тази година отбелязва своето 10-о издание.
Звучи като елементарна задача, само че зад нея стои нещо по-сериозно. Врабчетата са измежду най-точните „ знаци “ за положението на градската среда. Те живеят покрай хората и реагират бързо на промени като презастрояване, липса на зелени площи, замърсяване и понижаване на насекомите.
Според данни от дълготрайни проучвания популацията на домашното врабче в Европа е намаляла фрапантно – от към 508 милиона през 80-те години до почти 261 милиона през последните десетилетия. Това значи, че континентът е изгубил близо половината от тези птици. Подобна наклонност се следи и в България, където спадът е към 50% от 2005 година насам.
Тези цифри не са просто статистика за птиците. Те демонстрират, че градската среда става по-неблагоприятна – освен за врабчетата, само че и за хората. Липсата на инсекти, да вземем за пример, е обвързвана с интензивното земеделие и използването на пестициди. Намаляването на зелените площи лимитира както местата за гнездене, по този начин и качеството на въздуха. Шумът и замърсяването в допълнение утежняват изискванията на живот.
Именно по тази причина акции като „ Ние броим врабчетата “ имат значение. Те събират данни в огромен мащаб, които учените не могат да набират сами. Включването на хиляди хора разрешава да се проследят трендове във времето и да се разбере къде казусът е най-сериозен.
И в този момент, преди да си кажете: „ Как този способ на броене може да показа съответни данни? “
Преброяването на врабчетата стъпва на одобрен теоретичен метод, прочут като „ гражданска просвета “, при който данни се събират от огромен брой участници по еднакъв способ. Всички следят в един и същи ден и за лимитирано време, което разрешава резултатите да бъдат сравнявани сред разнообразни години. Целта не е да се откри точният брой птици, а да се проследят трендове – дали врабчетата понижават, къде и с каква скорост.
Именно всеобщото присъединяване прави този вид проучване скъп, защото обезпечава мащаб и многообразие от наблюдения, които биха били невъзможни за събиране от дребен екип учени.
Какво следва?
Част от решенията са главно на равнище политики – повече зелени пространства, ограничение на пестицидите и по-устойчиво градско обмисляне. Но има и неща, които зависят от самите хора. Засаждането на растения, които притеглят инсекти, слагането на къщички за птици, оставянето на дребни „ диви “ зони без косене и даже избягването на химикали в дворовете могат да оказват помощ.
Врабчетата може да наподобяват елементарни и незабележими, само че тяхното изгубване е сигнал. Ако те не могат да оцелеят в средата, която сътворяваме, това значи, че същата среда последователно се утежнява и за нас.
Затова преброяването не е просто акция. То е метод да забележим по-ясно какво губим – и дали сме подготвени да го променим.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ