До 2032 г. брутното електропотребление в страната няма да надвиши

До 2032 година брутното електропотребление в страната няма да надвиши 43 474 GWh Очакваният безспорен оптимален електрически товар на България през 2032 година е 7877 MW, а оптималния товар за междинен работен ден е 7150 MW. Делът на силата от ВЕИ, от брутното електропотребление през 2032 година се чака да доближи до 30%. Провеждането на ограничения за енергийна успеваемост, в композиция с създаване на нови ВЕИ, би подкрепило за реализирането на националните индикативни цели. Това се показва в Десетгодишния проект за развиване на преносната електрическа мрежа на България за интервала 2023-2032 година, който следва да бъде разискван на съвещание на Комисията за енергийно и водно контролиране през идната седмица. В Десетгодишния проект е очакван график за развиване на електропреносната мрежа с задоволителна вероятност във времето, предполагащ изпълнени всички действия по координиране, планиране, създаване и въвеждане в употреба на плануваните нови уреди, без да се нарушава естествената работа на електроенергийната система. Определено е и развиването на преносната електрическа мрежа на България до 2032 година, тъй че да се основат нужните механически условия за несъмнено и качествено снабдяване на създадената електрическа сила до всички възли на електропреносната мрежа, за обезпечаване на устойчива работа и развиване на индустриалните мощности в страната, в това число и жизнеспособност на пазара на електрическа сила Експертите от ЕСО стъпват на три съществени сюжета за развиване на потреблението на електрическа енергия Сценарий „ Интегриран народен проект в региона на енергетиката и климата “ Според този сюжет за брутното електропотребление без помпи се плануват към 2200 GWh над оптималната прогноза на ЕСО ЕАД, защото потегля от по-високо ползване за 2023 година, което допуска растеж от 6,7% по отношение на приведеното ползване за 2022 година, на фона на наклонността от последните години за лек спад. Въпреки това, според насоките на ENSTO-G и ENTSO-E, точно този сюжет следва да се вземе в поради като референтен при създаването на националните проекти за развиване на електропреносната мрежа. Максимален сюжет Разработеният сюжет за брутното електропотребление без помпи съответствува с тренда на референтния подобен за крайното електропотребление в страната на Европейската комисия за интервала 2015-2025 година В него е заложено е закъснение в използването на ограничения за енергийна успеваемост. Този сюжет допуска към 2032 година се чака брутното ползване да доближи 41 200 GWh. Минимален сюжет При този сюжет е планувано задържане на равнището на електропотреблението без помпи за целия интервал, заради по-интензивно използване на ограничения за енергийна успеваемост. През 2032 година брутното електропотреблението доближава 38 800 GWh. Прогнозата за развиване на индустриалните мощности на България до 2032 година се основава на изразените от индустриалните сдружения капиталови планове. При липса на смяна в информацията, предоставена за предходния десетгодишен проект отговори не са изисквани, респективно не са получавани. Още по тематиката ВЕИ 20 сеп 2023 ВЕИ 19 сеп 2023 Поради разлика сред капиталовите планове на сдруженията и заложените конфигурирани мощности в „ Интегриран народен проект в региона на енергетиката и климата “, в сегашния проект с изключение на референтен сюжет са прегледани и спомагателни различни сюжети, отразяващи подписаните предварителни и дефинитивни контракти за присъединение. Към документа са приложени и таблици с плануваните за въвеждане в употреба ВЕИ. В взаимозависимост от подписаните предварителни и дефинитивни контракти за присъединение на равнища преносна и разпределителни мрежи. Десетгодишният проект на ЕСО е съгласуван с обстоятелството, че българската електропреносна мрежа е част от обединената преносна мрежа на страните от континентална Европа, както и, че развиването ѝ е тясно обвързвано с развиването на мрежите на прилежащите страни. В отчетът си работната група от КЕВР отбелязва, че при правене на сегашния Десет годишен проект, с изключение на решение на техническите проблеми по електропреносната мрежа, са взети поради и резултатите от пазарните и мрежовите калкулации, осъществени в работната група „ Югоизточна Европа “ към ENTSO-e, при правене на районния капиталов проект 2022 година В групата са показани систематичните оператори на страните от Балканския полуостров, Унгария, Италия и Кипър. Отбелязва се също по този начин, че да пръв път при създаването на проекта се взима в поради въздействието на ЕЕС на Турция върху потокоразпределението в района. Прогнозите на турския оператор за 2030 и 2040 година са за огромен растеж на нови генериращи източници, с ниска цена на електрическата енергия и опция за целогодишен износ. В същото време, в българската ЕЕС не се плануват вложения за нови огромни източници на електрическа енергия, налични 24 часа в денонощието, които да не отделят парникови газове. Това може да докара до повишение на директните потоци на електрическа енергия през нашата преносна мрежа в направление изток[1]запад и може да направи българо-турската и българо-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали търговията на електрическа сила. Транзитът на електрическа сила през нашата страна би станал още по-голям, при съкращаване на производството от генериращите мощности в комплекса „ Марица изток “. Стъпвайки на резултатите от извършените проучвания специалистите от ЕСО показват очакване за транспорт на огромни количества електрическа енергия в посока изток-запад.  Според тях това води до тесни места по границите в това направление. За България, резултатите от пазарните калкулации демонстрират непълен трансграничен потенциал на българо-турска (2100MW) и българо-сръбска граница (1490MW). На тази база са създадени и упованията за развиване на мрежите. След 2032 година се планува създаване на втори междусистемен електропровод със Сърбия и трети междусистемен електропровод с Турция, които не са в обсега на сегашния десетгодишен проект. Мрежа 400kV Мрежа 400kV е гръбнака на електропреносната мрежа в България. Географското разположение на страната допуска в бъдеще огромен търговски интерес за пренос на електрическа сила през електропреносната мрежа на страната. ЕСО ЕАД е приключил дейностите по построяването на новия междусистемен електропровод п/ст „ Марица изток “ – п/ст „ Неа Санта “ (Гърция). Очаква се създаване на гръцката част на електропровода. Във връзка с капиталов интерес за присъединение на обилни генериращи нови мощности от ВЕИ паркови модули към електропреносната мрежа, в югоизточната и североизточната част на страната, е належащо доста развиване на електропреносната мрежа. Предвижда се създаване на нов пръстен 400kV: п/ст Марица изток – п/ст Узунджово (съществуващата подстанция се реконструира като 400/110kV) – п/ст Любимец 2 (нова) – п/ст Тенево (съществуващата се уголемява и реконструира като п/ст 400/110kV). В североизточна България се възнамерява създаване на нов пръстен 400kV: п/ст Варна – п/ст Добрич 2 (нова, в нея се раздира двойния Екологичен потенциал Белгун/Сенокос) – Водоснабдителна система Генерал Тошево 2 (нова) – Водоснабдителна система Свобода (нова, в нея се раздират междусистемните Екологичен потенциал Дружба и Съединение). След 2032 година се планува създаване на втори междусистемен електропровод със Сърбия и трети междусистемен електропровод с Турция, които не са в обсега на сегашния десетгодишен проект. Мрежа 220kV Приета е идея, преносната мрежа 220kV да не се развива повече и да се редуцира, за сметка на мрежи 400kV и 110kV. В дълготраен проект се обмисля реорганизация на някои вътрешни електропроводи 220kV и прилежащите им подстанции към равнище 400kV по посоки, които са предпочитани за ЕЕС на страната. Мрежа 110kV Мрежа 110kV има преобладаващо локално значение и нейното развиване се обуславя от: - възстановяване сигурността на зареждане на потребителите; - възстановяване обмена на електрическа енергия с разпределителните мрежи; - присъединение на директни консуматори при нужната категория на осигуреност; - присъединение на генериращи модули – директни и в разпределителните мрежи. Инвестиции Както показват от работната група на КЕВР, годишните планирани стойности на всички разноски за създаване, разширение, реорганизация и рационализация на обектите от електропреносната мрежа и на системите за отбрана и ръководство на ЕЕС за интервала на Десетгодишния проект за интервала 2023-2032 година са в размер на 2 010 211 хиляди лева. ЕСО ЕАД за интервала 2023-2025 година има намерение да направи вложения в размер на 618 704 хиляди лева или 30,8% от общия размер на вложенията, посочени в Десетгодишния проект. Базирайки се на показания одитиран годишен финансов доклад на ЕСО ЕАД за 2022 година, соперд който сдружението е нараснало облагата си от оперативната активност от 88 365 хиляди лева за 2021 година на 101 319 хиляди лева за 2022 година и има коефициентът на обща ликвидност за 2022 година от 1,91 спрямо 1,48 за 2021 година специалистите от КЕВР показват очакване за осъществяване на отговорностите, а също и на капиталовата стратегия. Съотношението сред личен капитал и краткосрочни и дълготрайни пасиви за 2022 година е 1,82 и демонстрира, че сдружението  разполага с задоволително лични средства да обслужва дълготрайните и краткосрочните си отговорности. В тази връзка след осъществен разбор на положението на ЕСО ЕАД на база показания одитиран годишен финансов доклад за 2022 година може да се направи извод, че сдружението ще разполага със средства за осъществяване на капиталовата си стратегия, пишат още специалистите от КЕВР. В прикачения документ може да се запознаете с оферти Десетгодишен проект на ЕСО за развиване на преносната и електрическата мрежа на България за интервала 2023 – 2032 г.