До 2030 г. България се изправя пред огромно предизвикателство –

До 2030 година България се изправя пред голямо предизвикателство – обновяването на близо 56 милиона квадратни метра жилищна повърхност, в това число както многофамилни, по този начин и еднофамилни здания.

До 2035 година реновираните жилищни здания би трябвало да доближат към 79 милиона квадратни метра, а към тях се прибавят и над 15 милиона квадратни метра нежилищни здания, които след три години ще станат съвсем 20 милиона.

Министърът на районното развиване и благоустройството Николай Найденов показа тези амбициозни цели в подтекста на Националния проект за сградно възобновяване до 2050 година, разгласен за обществена полемика.

По думите му, проектът не е въпрос на политическо решение, а отговор на европейските условия за енергийни характерности на постройките. България би трябвало да форсира обновяването на своя сградния фонд, а проектът демонстрира по какъв начин това може да стане стабилно и реалистично.

„ Целите са амбициозни, само че не са политически избор “, уточни министър Найденов и акцентира, че те произтичат от европейското законодателство. По думите му европейската инструкция за енергийни характерности на постройките изисква страните членки да ускорят доста обновяването на сградния фонд и България би трябвало да извърши тези цели, „ като проектът демонстрира по какъв начин това може да стане по реален и резистентен метод. “

Изпълнението на проекта ще има многопластов резултат

По-ниски сметки за сила за семействата, по-добре изглеждащи градове, осъвременена обществена инфраструктура, напредък на строителния бранш и локалните стопански системи, както и увеличение на разполагаемите приходи на жителите. С други думи, това е освен климатична политика, само че и икономическа, обществена и енергийна, която цели възстановяване на качеството на живот и възкръсване на българските градове.

Средствата, нужни за осъществяване на Плана, възлизат на към 20 милиарда евро и ще се обезпечават посредством композиция от национални и европейски финансови принадлежности – страната, Европейски Съюз, Социалния климатичен фонд, Фонда за декарбонизация и Фонда за обективен преход.

 Предвижда се поставените цели да бъдат изпълнени посредством реализацията на настоящите стратегии, осъществяването на вложенията по Националния проект за възобновяване и резистентност, втория стадий на Националната стратегия за енергийна успеваемост.

Заместник-министърът Дора Янкова акцентира, че Фондът ще комбинира грантове, гаранции и заеми, с цел да активизира повече вложения, като първият приоритет ще бъде обновяването на еднофамилни жилищни здания.

Очаква се първите стратегии за този сегмент да започват още през тази година

Целта е да се приключи практиката на краткосрочни стратегии, които доближават до стеснен брой жители, и да се сътвори резистентен пазар за сградно възобновяване. Планирано е построяването на центрове за сложно обслужване, които да подкрепят жителите и бизнеса от подготовката на плановете до финансирането и реализацията им.

Ключова част от проекта е и по-добрата съгласуваност сред институциите – Министерствата на районното развиване, енергетиката, околната среда и водите, финансите, както и общините.

В представянето се включиха и специалисти от Агенцията за стабилно енергийно развиване и механически анализатори от Българска Фасилити мениджмънт асоциация и Център за енергийна успеваемост ЕнЕфект.

Източник: Българска телеграфна агенция