Домове за хора с психични разстройства ще бъдат закрити и заменени от по-качествени услуги
До 2021 година би трябвало да бъдат закрити 10 профилирани институции за хора с психологични разстройства и умствена назадничавост и да бъде обезпечена качествена грижа и поддръжка посредством нови услуги в общността на най-малко 750 души, които ще бъдат изведени от профилирани институции. Това планува план на проект за деяние към Националната тактика за дълготрайна грижа.
В момента в България към 11 000 възрастни хора и хора с увреждания живеят в 161 профилирани институции за даване на обществени услуги, а чакащите за настаняване в тях са 3 600 души. От тях 2 200 са лицата с психологични разстройства, умствена назадничавост и деменция. Близо 900 са хората, които чакат за настаняване в обществени услуги в общността от резидентен вид, от които над 750 са чакащите за настаняване лица с психологични разстройства, умствена назадничавост и деменция.
Не е дребен броя и на хората с психологични разстройства (240 към 30.09.2017 г.), които са трайно настанени – над 1 година, в държавни психиатрични лечебни заведения. Това са хора, които нямат потребност от интензивно лекуване, само че не могат да бъдат изписани заради неналичието на жилище, липса на близки родственици или тъй като околните им не желаят да се грижат за тях след изписването им от болничното заведение.
Основно, това са лица с шизофрения – 82 %, 7 % са с умствена назадничавост и по 3 % с биполярно афективно разстройство и деменции.
В проекта за деяние е планувано построяването на 100 нови обществени услуги за 2 140 консуматори, включително 6 Дневни центрове за поддръжка на лица с разнообразни форми на деменция и техните семейства; 16 Дневни центрове за лица с увреждания и техните фамилии, в това число с тежки множествени увреждания; 10 Центрове за обществена рехабилитация и интеграция за лица с психологични разстройства и за лица с умствена изостаналост; 68 Центрове за грижа за хора с увреждания и остарели хора (за лица с психологични разстройства, лица с умствена назадничавост, лица с разнообразни форми на деменция и остарели хора в неспособност за самообслужване).
На регионално равнище ще бъде развита патронажна грижа за лица с увреждания и възрастни хора, подвластни от грижа. Ще продължи и даването на обществени услуги в домашна среда – персонален помощник, обществен помощник и домакински асистент. Чрез тези действия ще бъдат подкрепени над 30 000 лица.
Въпреки съществуването на известни трендове за превъзмогване на този стандарт, институционалната грижа към момента се възприема от потребителите и техните близки като най-подходящия модел на грижа за хора с увреждания.
Опитът и извършените интернационалните изследвания обаче демонстрират, че престоят в профилирана институция води до утежняване на качеството на живот, деградация на личността, загуба на умения за самостоятелен живот, обществено изключване, развиване на проблематично и предизвикателно държание, отключване на психологични проблеми. Независимо от това, броят на чакащите за настаняване в профилирана институция в България е висок, което постанова развиване на други възможности за поддръжка за живот в общността, които да отстранен профилираните институции като вид за поддръжка.
В момента в България към 11 000 възрастни хора и хора с увреждания живеят в 161 профилирани институции за даване на обществени услуги, а чакащите за настаняване в тях са 3 600 души. От тях 2 200 са лицата с психологични разстройства, умствена назадничавост и деменция. Близо 900 са хората, които чакат за настаняване в обществени услуги в общността от резидентен вид, от които над 750 са чакащите за настаняване лица с психологични разстройства, умствена назадничавост и деменция.
Не е дребен броя и на хората с психологични разстройства (240 към 30.09.2017 г.), които са трайно настанени – над 1 година, в държавни психиатрични лечебни заведения. Това са хора, които нямат потребност от интензивно лекуване, само че не могат да бъдат изписани заради неналичието на жилище, липса на близки родственици или тъй като околните им не желаят да се грижат за тях след изписването им от болничното заведение.
Основно, това са лица с шизофрения – 82 %, 7 % са с умствена назадничавост и по 3 % с биполярно афективно разстройство и деменции.
В проекта за деяние е планувано построяването на 100 нови обществени услуги за 2 140 консуматори, включително 6 Дневни центрове за поддръжка на лица с разнообразни форми на деменция и техните семейства; 16 Дневни центрове за лица с увреждания и техните фамилии, в това число с тежки множествени увреждания; 10 Центрове за обществена рехабилитация и интеграция за лица с психологични разстройства и за лица с умствена изостаналост; 68 Центрове за грижа за хора с увреждания и остарели хора (за лица с психологични разстройства, лица с умствена назадничавост, лица с разнообразни форми на деменция и остарели хора в неспособност за самообслужване).
На регионално равнище ще бъде развита патронажна грижа за лица с увреждания и възрастни хора, подвластни от грижа. Ще продължи и даването на обществени услуги в домашна среда – персонален помощник, обществен помощник и домакински асистент. Чрез тези действия ще бъдат подкрепени над 30 000 лица.
Въпреки съществуването на известни трендове за превъзмогване на този стандарт, институционалната грижа към момента се възприема от потребителите и техните близки като най-подходящия модел на грижа за хора с увреждания.
Опитът и извършените интернационалните изследвания обаче демонстрират, че престоят в профилирана институция води до утежняване на качеството на живот, деградация на личността, загуба на умения за самостоятелен живот, обществено изключване, развиване на проблематично и предизвикателно държание, отключване на психологични проблеми. Независимо от това, броят на чакащите за настаняване в профилирана институция в България е висок, което постанова развиване на други възможности за поддръжка за живот в общността, които да отстранен профилираните институции като вид за поддръжка.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ