На изпроводяк игрите стават все по-задъхани
Дните след изборната „ победа “ на ГЕРБ, която обаче на процедура освен не подсигурява ярко бъдеще пред премиера и водач на до момента ръководещата партия - Бойко Борисов, а по-скоро го насади на патешки яйца, се трансфораха в спринт към финала на договорка, която може да се окаже прекомерно компрометираща.
Независимо от обстоятелството, че представители на съвсем целия опозиционен политически спектър още преди изборите се възпротивиха на желанието на кабинета да отсрочи заплащането на таксите за първите 10 години от концесионера на летище " София ", тъй че това да стане сред 25-та и 35-та година на концесията, на съвещанието си на 7 април отиващото си държавно управление на Борисов въпреки всичко взе това решение.
Странно за какво обаче инак експедитивната в други случаи пресслужба на Министерския съвет, не е разгласила точния текст на това решение, а се е задоволила само с коментара по случая със " Соф кънект " на министъра на превоза Росен Желязков.
Той като един същински Матросов брани „ целесъобразността “ на решението с думите:
" Възстановяваме салдото на концесията на летище София само посредством отсрочване на годишните заплащания. Те нито се опрощават, нито се понижават. Същевременно още този месец страната ще получи първичното концесионно заплащане в размер на 660 млн. лв., които са планувани в приходната част на бюджета ".
Друг е въпросът, че до този миг по този начин и не стана ясно по каква тъкмо методика са направени „ плановете “, с цел да бъде закован тъкмо интервал от 10 години. И по какъв начин по този начин изплащането на дължимите през този интервал суми ще стартира чак след четвърт век?
Очевидно е, че този реверанс пред концесионера на летището е отрепетиран доста усърдно. И колкото и да се пробва Желязков да " вади въглените с голи " ръце няма по какъв начин да бъде подминат „ мазничкият “ факт, че с това решение страната ще бъде ощетена съществено, защото отсрочване на заплащане за общо 245 млн. евро, надалеч не е за подценяване.
Пък и кой може даде гаранции, че която и да било компания, била тя и най-мощната в света, ще продължи да е такава в идващите 35 години…? Както знаем – животът е повече от пъстър и предлага всевъзможни изненади. И в случай че тази компания са окаже надеждна като онази на Гад Зееви, страната България още веднъж ще би трябвало да …гони Михаля.
Да не приказваме, че няма логичност да бъде преференциално подложен един концесионер по отношение на останалите в сектора. След този казус концесионер-операторът на летищата във Варна и Бургас – германо-българската компания „ Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт “ АД, умерено би могъл да претендира за същото отнасяне. Известно е, че той е получил отсрочване на заплащането на таксата, само че с… една година.
И едвам му се желае на човек да повярва на министър Желязков, че " единственото предпочитание на съперниците е да уязвят или провалят тази чиста, транспарантна и извънредно потребна за страната инвестиция ", думите му мъчно ще заловен дикиш. Както и изтъкнатите от него причини, че договорката в продължение на четири месеца е била проверявана от Европейската комисия.
Да не приказваме, че рецитациите от вида: " имаме подписан концесионен контракт, който е правно годен и обвързващ. Всички тематики, тези, хрумвания, изказвания, политиканстване на тематика мораториум върху нещо, което към този момент е реалност, е юридически нихилизъм и държавнически волунтаризъм. Който има предпочитание в идващото ръководство, може да пристъпи към преустановяване на контракта с всички последствия от това ", поражда и други размишления. Тези за другия критерий.
Както и неизбежният въпрос - каква е повода той да не бъде идентичен за всички.
Както добре знаем рецесията от пандемията „ Ковид 19 “ удари освен летищата, само че и всички транспортни сектори. И това, че те са по-малки, надали е мотив и те да не бъдат включени в раздаването на мораториуми и върху техните отговорности.
Резонно изниква и въпросът, откакто налозите са идентични за всички, за какво облекченията за стопанските субекти са разнообразни. И следователно не се ли постанова изводът, че иде тирада за жестоко прегазване на разпоредбите, залегнали в Закона за конкуренцията.
Независимо от обстоятелството, че представители на съвсем целия опозиционен политически спектър още преди изборите се възпротивиха на желанието на кабинета да отсрочи заплащането на таксите за първите 10 години от концесионера на летище " София ", тъй че това да стане сред 25-та и 35-та година на концесията, на съвещанието си на 7 април отиващото си държавно управление на Борисов въпреки всичко взе това решение.
Странно за какво обаче инак експедитивната в други случаи пресслужба на Министерския съвет, не е разгласила точния текст на това решение, а се е задоволила само с коментара по случая със " Соф кънект " на министъра на превоза Росен Желязков.
Той като един същински Матросов брани „ целесъобразността “ на решението с думите:
" Възстановяваме салдото на концесията на летище София само посредством отсрочване на годишните заплащания. Те нито се опрощават, нито се понижават. Същевременно още този месец страната ще получи първичното концесионно заплащане в размер на 660 млн. лв., които са планувани в приходната част на бюджета ".
Друг е въпросът, че до този миг по този начин и не стана ясно по каква тъкмо методика са направени „ плановете “, с цел да бъде закован тъкмо интервал от 10 години. И по какъв начин по този начин изплащането на дължимите през този интервал суми ще стартира чак след четвърт век?
Очевидно е, че този реверанс пред концесионера на летището е отрепетиран доста усърдно. И колкото и да се пробва Желязков да " вади въглените с голи " ръце няма по какъв начин да бъде подминат „ мазничкият “ факт, че с това решение страната ще бъде ощетена съществено, защото отсрочване на заплащане за общо 245 млн. евро, надалеч не е за подценяване.
Пък и кой може даде гаранции, че която и да било компания, била тя и най-мощната в света, ще продължи да е такава в идващите 35 години…? Както знаем – животът е повече от пъстър и предлага всевъзможни изненади. И в случай че тази компания са окаже надеждна като онази на Гад Зееви, страната България още веднъж ще би трябвало да …гони Михаля.
Да не приказваме, че няма логичност да бъде преференциално подложен един концесионер по отношение на останалите в сектора. След този казус концесионер-операторът на летищата във Варна и Бургас – германо-българската компания „ Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт “ АД, умерено би могъл да претендира за същото отнасяне. Известно е, че той е получил отсрочване на заплащането на таксата, само че с… една година.
И едвам му се желае на човек да повярва на министър Желязков, че " единственото предпочитание на съперниците е да уязвят или провалят тази чиста, транспарантна и извънредно потребна за страната инвестиция ", думите му мъчно ще заловен дикиш. Както и изтъкнатите от него причини, че договорката в продължение на четири месеца е била проверявана от Европейската комисия.
Да не приказваме, че рецитациите от вида: " имаме подписан концесионен контракт, който е правно годен и обвързващ. Всички тематики, тези, хрумвания, изказвания, политиканстване на тематика мораториум върху нещо, което към този момент е реалност, е юридически нихилизъм и държавнически волунтаризъм. Който има предпочитание в идващото ръководство, може да пристъпи към преустановяване на контракта с всички последствия от това ", поражда и други размишления. Тези за другия критерий.
Както и неизбежният въпрос - каква е повода той да не бъде идентичен за всички.
Както добре знаем рецесията от пандемията „ Ковид 19 “ удари освен летищата, само че и всички транспортни сектори. И това, че те са по-малки, надали е мотив и те да не бъдат включени в раздаването на мораториуми и върху техните отговорности.
Резонно изниква и въпросът, откакто налозите са идентични за всички, за какво облекченията за стопанските субекти са разнообразни. И следователно не се ли постанова изводът, че иде тирада за жестоко прегазване на разпоредбите, залегнали в Закона за конкуренцията.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ