Най-новите тенденции оставят дрехите извън депата за отпадъци
Дните на текстилните боклуци към този момент са преброени. Бъдещето на модата минава към ново измерение, в което нови текстилни технологии основават чисто нови платове от остарели облекла.
Депата в Европа се пръскат по шевовете от изхвърлени облекла и други текстилни произведения. От 5,8 милиона тона текстилни произведения, които потребителите в Европейски Съюз изхвърлят всяка година, едвам една четвърт се рециклира. Според „ Приятели на Земята Европа “ останалите 4,3 милиона тона се изхвърлят.
Това се равнява ежеминутно на 60 камиона с отпадък от облекла, които се изгарят или заравят в депа за боклуци. Тази картина е много мрачна, само че смяната е напът.
Принципите на кръговото потребление на ресурсите и новаторските решения към този момент вършат стилната промишленост по-екологосъобразна. Това значи да произвеждаме облекла по метод, щадящ околната среда, да ги вършат по опция годни за многократна приложимост и преработване.
Все повече дизайнери и фешън къщи поемат водещ роля в екологосъобразната мода. В разработките им отпадъкът се отстрани от индустриалния цикъл, което значи, че проектират с мисъл за кръгово потребление на материалите.
Вземете да вземем за пример плана New Cotton [„ Нов памук “], където производителите в текстилния отрасъл показват схеми за кръгово потребление на материалите в всеобщото произвеждане на дрехи. Те вземат текстилни боклуци след прилагане от потребителите, сортират ги и ги обработват, с цел да ги възстановят назад в чисто ново текстилно „ супер влакно “ под името Infinna™, чрез технологията с целулозен карбамат на компанията Infinited Fiber. В този развой текстилният боклук минава през редица физически и химически преобразования, като бива измит и накълцан на молекулярно равнище, с цел да се прероди в Infinna™ — нов тип изкуствено целулозно влакно.
Също като памук, само че основано от текстилни боклуци
Това регенерирано влакно се изприда в прежда, изтъкава се на плат, от който се проектират облекла за пазара на дребно. Влакното „ [Infinna™] наподобява естествено и е меко на пипане — като памук; то е биоразградимо и в него няма пластмасови микрочастици “, разяснява Лора Виня, шеф „ Комуникации “ в Infinited Fiber и координатор на плана New Cotton. Това влакно на биологична основа сега са основава напълно от текстилни боклуци, а създаваните от него дрехи могат да се рециклират дружно с други текстилни боклуци в еднакъв развой, което го прави в действителност кръгово текстилно влакно.
Важното тук е, че за основаването на Infinna™ не е нужно да се отглежда или събира годишна продукция от нещо ново. Това влакно облекчава огромното натоварване, на което в днешно време са подложени лимитираните непокътнати запаси (като земя, вода и нефт), като отстранява производството на обичайните текстилни нишки (като памук, вискоза или полиестер).
Партньорите по плана New Cotton работят взаимно за създаването на проект за кръгова мода, обрисуват наличните потоци от текстилни боклуци и вършат оценка на виталния цикъл на създаваните в плана артикули.
„ Adidas и H&M Group създават дрехи за търговията на дребно, като употребяват Infinna™, и хората ще могат да се убедят сами, че кръговото или регенерираното облекло не значи безусловно компромис с дизайна или удобството “, споделя Виня. Надеждата е, че това ще помогне да се промени обликът на кръговото облекло като нещо, предопределено за нишова или различна мода, и да се покаже, че кръговото потребление на ресурсите в действителност може да стане общоприето в стилната промишленост.
Все по-голям брой търговци на дребно създават сходни системи за назад приемане на употребявани артикули. Някои магазини предизвикват потребителите да оставят употребявано облекло или текстилни произведения, с цел да получат отстъпки за нови покупки. Един търговец на дребно даже е създал първата в света система за преработване на дрехи в магазина, известна като Looop. Тази машина раздробява остарели облекла и ги трансформира в нови одеяла или облекла, без да употребява вода или химикали.
Целулозата оказва помощ на стилната промишленост да стане по-екологична
По своя темперамент модата е креативна и такива са нейните екологосъобразни решения. Вече има съществени елементи от ежедневния дрешник, направени напълно от биоразградими материали. Наскоро с плана WEAR бяха подкрепени екипи от художници и технолози в създаването на изцяло функционални прототипи на годни за носене и умни текстилни произведения.
„ С поддръжката на WEAR демонстрираме, че може да се сътвори фешън сбирка, която е кръгова, тъй че да я разградим в края на виталния ѝ цикъл и да я възстановим в нови целулозни нишки, които са „ безконечни “ и 100% биоразградими “, споделя Брук Робъртс-Ислам, съдиректор на един от финансираните от WEAR екипи. „ Това значи, че основаните облекла няма да се износват, след което в даден миг да бъдат изхвърляни “, разяснява Херитиана Ранайвосон, старши откривател „ Проучвания на медии, нововъведения и технологии “ (SMIT) към Свободния университет в Брюксел (Vrije Universiteit Brussel) и координатор на плана WEAR. „ Вместо това в края на виталния цикъл на дрехата употребяваните за нейната изработка материали могат да се разградят и да се трансфорат в нови материали. “ После тези материали биват преобразувани в опаковки за облекло, табелки и интериорни детайли за магазини и се употребяват за редица други приложения.
Рециклиране на текстилни произведения след прилагане от потребителите
Приблизително 25% от текстилните боклуци в Европейски Съюз се събират, като има разлики сред страните членки. С изменение на Рамковата инструкция на Европейски Съюз за отпадъците (Директива 2008/98/ЕО) от януари 2025 година страните членки ще бъдат задължени да събират разделно тези изхвърлени текстилни произведения, само че обработката на големите количества употребявани облекла съставлява предизвикателство.
Понастоящем по-малко от 1% от текстилните боклуци се рециклират в нови нишки за дрехи, а неизползваната част се трансформира най-вече в промишлени парцали, заряд за тапицерии и изолации или се изгаря или изхвърля в депа за боклуци.
„ Все повече известни фешън марки си задават амбициозни цели за използването в своите облекла на рециклирани нишки от потоците текстилни боклуци след прилагане от потребителите “, споделя Евелин Дилс, управител планове „ Кръгова стопанска система “ във VITO и координатор на плана SCIRT. Съгласно самодейността „ Глобална стратегия за модата “, за която преработването на текстилни произведения е една от четирите точки за деяние, почти 90 фешън марки са се заели да подхващат дейности за кръгово потребление на текстилните произведения. Предвид тактиката на Европейската комисия „ План за деяние за кръгова стопанска система “ във връзка с текстилните произведения, този брой евентуално ще нараства.
Предстои превъзмогване на трудности. Малко знаем за приложимостта на преработването на няколко типа нишки в смесени платове и текстилни произведения. Сложните комбинации или смесването на материали в облеклата съставляват провокации и попречват опциите за преработване поради лимитираните технологии, с които разполагаме сега.
Находчиво преработване на текстилни произведения
„ Благодарение на водещите в бранша компании и научните проучвания през днешния ден сме очевидци на софтуерни нововъведения в преработването на „ текстил в текстил “ за преправяне на текстилни произведения след прилагане от потребителите “, споделя Дилс. Като част от екипа по плана SCIRT Дилс и други откриватели обгръщат цялата верига на цената за кръгови текстилни произведения (експерти по технологии за подбиране, преработване, предене, произвеждане на дрехи и търговия на дребно) и подават назад своите решения към условията за дизайн на облеклата.
Има доста гении, които да вкарат в стилната промишленост технологии със затворен цикъл и с образеца си да вдъхновят целия бранш, с цел да схване кръговостта в своите процеси и избора на материали. Виня има вяра, че тази смяна е допустима: „ Със сигурност ще се надигнем пред спънки, само че съгласуваните старания на експертите в бранша могат да оказват помощ за стимулиране на този преход и преобразяване на една обичайно линейна система в кръгова. “
Автор: Елена Папас
Изследването в тази публикация е финансирано от Европейски Съюз. Тя е оповестена в началото в Horizon, списанието за научни проучвания и нововъведения на Европейски Съюз.
